Съдържание увод закон №1

теля с възторжени
викове. Накрая сул-
танът попитал
победителя как ус-
пял да се справи с
новия си млад и си-
лен съперник.
Опитният борец му
признал, че от доста
години насам пазел в
тайна тази хватка
именно за подобна
среща с решителен
характер. Султанът
се изненадал от
разкритието на своя
борец, понеже не
подозирал, че в
борбата може да
има тайни, гриж-
ливо пазени от
другите борци. То-
гава борецът му
напомнил, че свои
тайни имал и
предводителят на
стрелците към
султанската гвар-
дия, който обаче
категорично отказ-
вал да разкрие тези
тайни пред другите
стрелци, защото не
бил сигурен дали
самият той няма да
се превърне в тяхна
мишена.
„ЛЕГЕНДАТА ЗА САА-
ДИ“, ПРЕРАЗКАЗАНА В
„ИЗКУСТВОТО НА
ВЛАСТТА“, Р. Д. X.
ШУИ, 1979 г.
Но в един миг той надникнал през вратата на шкафа и помолил временно да му свалят белезниците, за да може да съблече сакото си - вътре било непоносимо горещо.
Съдийската комисия обаче категорично отказала да приеме този неочаквано предложен от състезателя компромис, защото го заподозрели в подготвянето на някакъв хитроумен трик. Обаче Хари никак не се смутил от този твърд отказ. Без да използва ръцете си, той повдигнал сакото с ловки движения на раменете си, обърнал го наопаки, измъкнал със зъбите си миниатюрен нож от вътрешния джоб на сакото си и само с чевръсти отмествания на главата си успял да пререже ръкавите откъм раменете си. След като се изхлузил благополучно от сакото си, той се върнал обратно в шкафа, докато публиката вече ревяла, обзета от див възторг.
Накрая, след като накарал ентусиазираните зрители да го изчакат още - достатъчно, за да започнат да се озъртат нетърпеливо, Хари Худини за втори път се измъкнал от черния шкаф, само че сега ръцете му били свободни. Фокусникът тържествуващо вдигнал ръцете си, от които висели отключените белезници. Дори и до днес никой не е успял да намери смислено обяснение за магическия начин, по който Худини успял да се измъкне от този непреодолим капан. Макар че му бил необходим почти един час, за да се освободи от белезниците, вериги- те и катинарите, Хари не изглеждал измъчен или изморен, дори не бил изпотен. Нито пък се забелязвали признаци на колебание или неувереност. Никой не се съмнявал, че оплакването му от горещината в черния шкаф било само второстепенен номер за подсилване на драматичния ефект. Зрителите останали с впечатлението, че Хари
Худини дори се подиграва с тях - целият му вид подсказвал, че тези белезници и вериги, въпреки че били рекламирани като специална изработка, за него всъщност били детска играчка и че можел да се измъкне от тях мно- го по-рано, но нали все пак трябвало да достави по- ефектно зрелище на публиката, която прилежно си платила за доста скъпите входни билети.
В течение на много години Хари Худини се измъквал с възхитителна ловкост от какви ли не клопки и капани.
Успял да се освободи от яките въжета,
422

с които го привързали към така нареченото Морско чудовище - странен мелез между октопод и кит, уловено в океана край Бостън. После изскочил от грамаден плик от плътна хартия, в който фокусни- кът предварително бил напъхан и сетне пликът бил старателно залепен... най- странното в този номер било, че пликът останал напълно непокътнат! Преминавал като на шега през яки тухлени стени; измъквал се от усмирителни ризи, докато висял само на едно въже високо във въздуха; скачал от мостове в ледени води с ръце и крака, здраво стегнати в стоманени вериги; пред изумените погледи на смаяната публика се потопил в пълна догоре с вода ог- ромна чаша за коктейли и започнал да се освобождава от катинарите по ръцете си в продължение на цял час, без да има достъп до кислорода от въздуха! При всеки негов номер смъртта дишала във врата му, но той винаги съумявал да я избегне със свръхчовешка самоувереност. Може би най-забав- ният от всички негови налудничави трикове бил онзи с живия слон, тежък повече от четири тона, който буквално се
„изпарил“ пред изумените зрители - според едно от редките интервюта на Хари Худини за този възхитителен номер му били необходими цели осемнадесет месеца упорит труд. Най-озада- чаващото в случая било обстоятелството, че всичко това станало в доста тясна зала, където просто нямало къде да се дене толкова едро животно!
Лекотата, с която Хари Худини се изтръгвал от невъзможно трудни положения, принуждавала зрителите да се съмняват дали той не използва някакви тайнствени окултни сили, защото не било лесно да се обяснят успехите му само с необичайните му физически способности. Германският илюзионист Клепини решил да се възползва от съмненията в способностите на Хари
Худини и го обвинил пред журналистите, че използвал хитроумни приспособления, след което не забравил да изтъкне, че за разлика от него той, Клепини, бил напълно честен спрямо лековерните зрители и че бил готов да до- каже правотата на твърденията си в своебразен „дуел“ или състезание по ловкост в отключване от белезници. Накрая било решено „дуелът“ да се състои в Холандия.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: