„силни“ реалисти, понеже опитват да определят виждането за силата като превъзходство и налагане на принуда. Включително и влиянието, при Моргентау. Съвремието – Улфод, Джак Донъли – определят се като слаби


виждане за структурата и различни проявления на силата в различните структура



страница11/17
Дата03.01.2022
Размер35.01 Kb.
#113021
ТипЛитература
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17
4.-Реализъм-ТМО
виждане за структурата и различни проявления на силата в различните структура. По-важни за структурните измерения и начините на свързване в с-мата, определят по еднозначен начин отношенията на държавите. Състояние на анархия и затова са важни екзогенните фактори, в съотношение външна и вътрешна политика – превес на международната политика. Държавоцентричен подход; няма отстъпление при него. Променят се първо структурата и от там идва въздействието в/у държавите – структурният подход се интересува от с-мата, а не това, което се случва в единиците (които са монолитни, унифицирани).

Макар и да не са толкова организирани като класическите – може да се направи сравнение.


  • Общото: анархична с-ма

  • Възприятие за силата: Защо държавите се стремят към силата?

  • Класически – както индивидите да оцеляване, държавите се стремят да доминират, обективни фактори, които създават модели, произтичащи от естеството.

  • Нео реалисти – това, което определя политиката на сила е анархичната международна с-ма. В една с-ма, в която няма централна власт няма йерархия и всички държави са равнопоставени, няма гаранции какво ще се случи с всяка една единица – поведението на държавите е като „желязна клетка, от която те не могат да излязат“ – ограниченията за измеренията на силата – не произтичат от естествено състояние, а от абстрактни организационни признаци.

  • Колко сила е необходима?
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница