Д-р Н. Това означава ли, че общностите ви са съвсем отделни?
К.(дълбака въздишка.) Не, тя работи наблизо.
Д-р Н. Как се чувстваш в новосформирана група?
К. Не мисля, че някога ще се разделя напълно със старата си компания. Допълвахме се взаимно в толкова отношения. Хиляди години сме си помагали във всяко прераждане. Сега... Сред нови души, е някак странно. Изпитваме еднакви чувства към предишните си групи. Всеки има различно минало и ни е нужно време, за да свикнем едни с други.
Д-р Н.Би ли казал, че между членовете на новата ти група има съперничество?
К.(усмихва се.) Неее... напротив... Всички сме еднакво мотивирани да си помагаме взаимно, за да постигнем нещо. Почти няма шеги и закачки както в първоначалните ни групи. По-сериозни сме. Всеки има свои дарби, идеи и начин на работа. Виждаме, че Баатак се стреми да ни обедини, и се учим внимателно да преценяваме способностите си. За нас е чест да бъдем тук, но все още имаме слабости.
Д-р Н. Каква е твоята?
К. Боя се да експериментирам със силата си. Обичам да работя в спокойни ситуации, когато зная, че мога съвършено да проектирам нещо. Единият от новите ми приятели е пълна противоположност. Създава добри планетарни модели, но понякога се втурва слепешком и прави ужасни грешки, като например да създаде атмосфера, в която никоя форма на живот не би могла да диша. Впуска се в сложни планове, които не са във възможностите му.
Д-р Н. Можеш ли да обясниш как ти лично започваш структурен проект в клас?
К.Първо визуализирам това, което искам да се получи. Внимателно изграждам в съзнанието си ясен план. С новата ми група до голяма степен се учим как да използваме подходяща енергия за определена композиция. С Ейроу изработвах частични структури, докато Баатак иска всичко да бъде свързано цяло.
Д-р Н. Значи взаимовръзката между енергийните елементи при работата ти е важна и за формата, и за баланса?
К. Точно така! Светлинната енергия започва процеса, но в проекта трябва да има хармония и да се мисли за практическото приложение. (избухва в смях.)
