3.
Земни духове
Астрални слоеве
Когато клиентите ми в състояние на хипноза описват възнасянето си в духовния свят като „издигане през пластове мъгла към ярката светлина", това ми напомня за астралните слоеве, за които четем в източните писания. Трябва да призная, че не съм привърженик на строгото разграничаване на точно седем слоя на съществуване, от най-низш до най-висш, познати от източните философии. Така е поради факта, че клиентите ми не виждат никакви доказателства за всички тези слоеве. Поставянето на етикети като средство за систематизиране е човешка слабост. Самият аз съм правил тази грешка при описанията си на духовния свят. Може би е най-добре просто да приемем идеите, които имат духовен смисъл за нас, и да отхвърлим останалите, независимо колко са стари и кой ни убеждава, че са верни. Причината за възраженията ми към строгата формула за специфични слоеве на съществуване от земното до божественото е, че тя създава ненужни пречки. Всичките ми изследвания с клиенти в състояние на свръхсъзнателност ме карат да направя извода, че след смъртта минаваме директно от един астрален слой около Земята през дверите към духовния свят. Няма значение дали клиентът ми е млада, или много напреднала душа. Всички твърдят, че веднага след смъртта душите им преминават през сгъстена атмосфера от светлина около астралния слой на Земята. Сред тази светлина има тъмносиви петна, но не и непроницаеми черни зони. Мнозина говорят за усещане, че се намират в тунел. По-нататък всички души от Земята бързо навлизат в ярката светлина на духовния свят. Той представлява едно ефирно пространство без зони или бариери около него.
В самия духовен свят всички така наречени пространства или места, достъпни за прераждащите се души, са слети. Например за моите клиенти записите акаши, познати от източните мисловни традиции, не се явяват на четвърто безгрижно ниво, отделено от останалите функционални области. Те ги наричат книгите на живота, които се съхраняват в символични библиотеки близо до другите духовни пространства.
Убеден съм, че съществуват много неща отвъд духовните преживявания на прераждащите се души, за които е невъзможно да извлека сведения от тях. Може би цялата идея за космически слоеве в основата си е опит да се представят етапите на ефирното съзнание в контраст с движението, възпирано от бариери. Исторически погледнато, специфичните определения за слоеве на „подземния свят", където отиват някои низши души, са добили превес в човешкото мислене. За това ще стане дума по-нататък, в шеста глава.
Когато клиентите ми разказват за пътуване между измеренията, предполагам, че това би могло да се изтълкува като движение между нива. Хората в състояние на хипноза твърдят, че в самия астрален слой около Земята има изменени или паралелно съществуващи реалности, които са част от физическия ни свят. Очевидно някои физически живи хора притежават способността да виждат нематериални същества от тези реалности. Чувал съм за множество сфери на границата на измеренията, които душите използват за подготовка или отдих от духовния свят. Абсолютното време, както знаем, изглежда, не съществува в тези зони. Дали физическият свят на Земята притежава подобни характерни черти, които повечето от нас не умеят да виждат? Имах един проницателен клиент, който ми писа следното след сеанса си:
„Работата с вас ме накара да осъзная, че нашата действителност е като прожекционен апарат, който ни показва на триизмерен екран небе, планини и морета. Ако втори апарат, със собствено устройство за нагласяне на светлинните честоти и пространствено-времевите последователности, се синхронизира с първия, и двете реалности могат да съществуват едновременно с материалните и нематериалните елементи в една и съща зона."
Ако това, което хората ми казват в състояние на транс за тази система, е вярно, етичните същества са способни да съществуват в алтернативни реалности в един и същ астрален слой, заобикалящ Земята, всъщност на самата Земя. Вибрационните енергийни сили около Земята са в постоянно изменение. Изглежда, когато тези магнитни полета променят плътността си, се получават циклични вариации, обхващащи векове човешко време. Затова способността ни да усещаме присъствието на духове на Земята не е еднакво силна във всеки век. Може би древните наистина са виждали повече, отколкото ние в съвременния свят.
Сподели с приятели: |