Библиотека "Николай Вранчев" - гр. Смолян е създадена през 1959 година на базата на читалищна библиотека "Христо Ботев". С решение № 95 на Окръжния народен съвет - Смолян през 1985 библиотеката получава и своето име "Николай Вранчев" известен родоповед, писател и преводач от национална величина, издател на библиотека "Ралица".
Регионална библиотека "Николай Вранчев" с 234 000 библиотечни единици. Наред с традиционното справочно-библиографско и библиотечно обслужване от 1998 г. на читателите се предлага и автоматизирано библиотечно-информационно обслужване.
Николай Вранчев (Никола Вранчев Хаджицонев) е български писател, преводач и общественик. Роден в село Устово, днес квартал на град Смолян, е един от най-значимите културно-просветни дейци на Родопите. Неговото име носи Регионалната библиотека в Смолян. Вранчев е роден на 20 януари 1882 година в село Устово, днес квартал на град Смолян. Завършва основно образование в родното си село, а след това продължава в трикласното училище в Чепеларе. През 1900 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия.[1] От 1903 година следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет до 1907 година, когато Университетът е временно затворен след студентска демонстрация срещу княз Фердинанд. Вранчев продължава образованието си в Дрезден, където следва университетски курсове по филология и философия. След завръщането си работи като учител в Одринската гимназия „Петър Берон“, в българската духовна семинария в Цариград, в Солунската българска мъжка гимназия (1912/1913), в Севлиево и Пловдив. През 1919 година Вранчев участва в Транспортната стачка, заради което е уволнен със забрана да продължи да упражнява учителската професия. През същата година започва да издава ученическата библиотека „Ралица“ и до 1948 година в поредицата излизат около 50 книги. Поредицата е смятана за най-значимото литературно дело на Вранчев.
След Септемврийското въстание от 1923 година отново е преследван. През 1924 година започва да издава поредицата „Забава и поука“, която продължава да излиза до 1943 година. През 1930 година по настояване на родопски общественици и с протекциите на Тодор Влайков, Николай Вранчев получава назначение за окръжен училищен инспектор, но година по-късно отново е уволнен за развиване на комунистическа дейност и от 1930 година до края на живота си живее и работи в София.[2] Отдава се на писателска дейност и контактува с представителите на кръга „Мисъл“ – д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Добри Немиров, Тодор Влайков и други. Членува в Българското народоучно дружество.
Почива на 14 февруари 1953 г. в София.
През 1984 година е издаден био-библиографският указател „Николай Вранчев (1882 – 1953)“ с автори Мария Керечева и Магдалена Добрикова, който съдържа биографични и автобиографични данни, мемоари и писма на Вранчев. Документалното наследство на Вранчев се съхранява в Държавен архив – Смолян, фонд 504К.
Творчество
Вранчев владее старогръцки, френски, немски, английски, руски и превежда някои класически творби като
