Сновна цел на статията е обвързване на основните теории на

Заключение
В статията беше направен опит да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия и се наблегне върху съвкупността от научни и теоретични знания и умения, придобити чрез умелата симбиоза на различни научни дисциплини.
Няма съмнение, че ефективни резултати от подготовката по лидерство и лидерски умения на курсантите у нас, в частност в
Националния военен университет „Васил
Левски” може да има само при наличие на взаимно допълване на знанията получавани в различни научни области, комбинирани с практико-приложни елементи.
Същевременно бяха посочени някои основни постановки на автори изготвили концепциите за лидерството като - Густав Льобон, Московичи, Сава
Джонев, Макс Вебер, Николо Макиавели,
Уилям Коен, Борис Дрангов, К. Вътов,
Ц. Семерджиев. За да подкрепим тези теоретични постановки представихме част от българския опит в обучение на лидери в българската армия под формата на кратки извадки от учебни програми и в момента работещи с необходимата резултативност и устойчивост в Националния военен университет.
ЛИТЕРАТУРА :
1.
Вебер, М. Социология на господството. С., 1992 2.
Вътов,К. Командирът-лидер-голямата цел при подготовката на бъдещите офицери
В.Журнал1997.№3 3.
Джонев, С. Социална психология. том
ІІІ, С., 1997 4.
Дрангов,Б. Избрани произведения.
С.,1985 5.
Коен, Уилям А. „Новото изкуство на лидера“, изд. „Класика и стил“ ООД, София 2001 6.
Льобон, Г., Психология на тълпата. С.,
1995 7.
Макиавели, Н., „Принцът”
8.
Семерджиев,Ц. Стратегически възглед на лидера в областа на отбраната и сигурноста“ военен журнал №8, 2000 9.
Извадки от учебна програма по
„Лидерство“. НВУ „Васил Левски“, 2001 10.
Извадки от учебна програма по
„Основи на управлението“. НВУ „Васил Левски“,
2010 11.
Извадки от учебна програма по
„Лидерска подготовка“. НВУ „Васил Левски“, 2010
ВОЕННО ДЕЛО