Военно лидерство в българската

http://nauka.bg
136
офицера се поставя задачата за тяхното духовно възпитание. През 20-те и 30-те години на ХХ век след приключване на дискусия за това, какви качества трябва да притежава българският офицер – да бъде тесен специалист във военното дело или офицер с широка обща култура се стига до извода, че той трябва да притежава следните качества: професионални, т.е. военна подготовка; нравствено- психологически и педагогически; физически и интелектуални. След първата половина на 30-те години в българската войска се налага понятието
„водач”. След 1944 г. понятието “водач” се заменя с “командир организатор и възпитател”, което изразява единството между професионални, нравствено- психологически и педагогически качества.
Борис Стоянов Дрангов офицер и военен педагог
В българската военна история като образец на авторитетен военен лидер се утвърждава полковник Борис Дрангов
/1872-1917 г./. Неговият тип лидерство е събирателно понятие на най-добрите черти на командирския стил в мирно и военно време и се изразява в съвкупност от похвати и умения за работа с хората. Тази съвкупност от характеристики се изразява с т.нар. “Длъжности на началника”, които представят психологическия портрет на този тип лидер.
Основно задължение на този тип лидер е да служи на своята родина и на войниците си.
5
Разкриват се начините за изграждане на офицера: да живее сред войнишкия строй; да изучава духа, нравите, добродетелите и слабостите на войнишката маса; да усвоява възвишената наука, която стои по-горе от всички други – науката за управление на войнишката маса. От командира се изисква още да ръководи чрез личен пример. Висшо задължение на командира е да се грижи за войника.
Полковник Дрангов съветва офицерите си:
“Сближи се с воина. Бъди му верен другар.
Дели с него радост, скръб и тегла. Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началника към войници и на войници към началници творяха безсмъртни дела”.
�
Командирът пази войника и се грижи за неговото оцеляване.
Военният лидер е задължен да
5
Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (177)
ВОЕННО ДЕЛО

http://nauka.bg 137
поддържа строга дисциплина, без да обезличава индивидуалността на воина.
Особено остро възстава той срещу грубостта и унижаването на човешкото достойнство.
Промените в международната среда след 90-те години на ХХ век водят до преосмисляне на някои постановки, свързани с военното лидерство. В началото на 90-те години на миналия век на военното лидерство започва да се гледа като на процес на повлияване на другите, за да изпълнят задачите, като им се дава цел, посока и мотивация. Целта установява приоритети, обяснява важността и фокусира върху задачата. Посоката дава на военнослужещите ориентация как да бъдат изпълнени задачите на основите на приоритетите, поставени от лидера.
Мотивацията ги подтиква да бъдат инициативни, когато виждат нужда от действие. Тези промени в схващанията са свързани с разбирането, че армията трябва да се промени, като се превърне в обучаваща себе си и другите организация, което да съответства на промените в схващанията за водене на бойни действия и новите заплахи за сигурността като тероризма.
В края на 90-те години голяма популярност придобива разделянето на нивата на военното лидерство на три
– пряко /младше/, организационно /
старше/ и стратегическо.
1. Пряко /младше/ военно лидерство.
То е свързано с директното изпълнение на конкретните задачи. В българската армия най-ниското равнище включва: командир на отделение /разчет, екипаж/, на взвод, на рота и командир на батальон. Прякото лидерство се упражнява чрез лично влияние върху подчинените, фокусира се върху задачите и постигане на целите, въвеждане на процедури и диагностично решаване на проблеми.
2. Организационно /старше/ военно лидерство. Обхваща средните нива на управление в армията. За българската армия включва това са: полк, бригада, дивизия. Организационните лидери влияят индиректно чрез повече нива на подчинение на преките лидери. Техните отговорности са съсредоточени върху непряко улесняване на изпълнението на задачите чрез решения, процедури, разпределение на ресурсите и намаляване на несигурността.
3. Стратегическо военно лидерство.
То формира организационната култура, разпределя ресурсите, дава стратегическата визия и подготвя подчинените си формирования и армията като цяло за нейните бъдещи задачи. Отговорност на стратегическите лидери е да интегрират организациите си в дългосрочна перспектива с външната среда.
6
Поради динамичните изисквания на бързо променящата се среда командирът трябва да бъде не само специалист в областта си, а и личност с високи организаторски способности. Неговият
6
Вебер, М. Социология на господството.
С., 1992 г.
ВОЕННО ДЕЛО

http://nauka.bg
138
образ може да се представи като единство на специалист, командир и лидер. Във всички поделения, подготвящи офицери за нуждите на българската армия, се усъвършенства системата за обучение, обогатява се опита, който офицерите придобиват след преминаване на различни курсове в армиите на НАТО.
Програмите по лидерска подготовка в Националния военен университет са разработени да подготвят курсантите за военни лидери преминавайки през няколко равнища:
Първото равнище подготвя обучаемите за членове на колективи, като ударението се поставя върху колективната дейност и възприемането на ценностите на институцията, на армията.
Хоризонталното и вертикално общуване, постепенното овладяване на управлението на междуличностните конфликти са основните задачи на ниво индивид и отделение. Това става през първата и началото на втората година от обучението.
Второто равнище, в края на втората и началото на третата година, подготвя курсантите за лидери, които могат да прилагат на практика прякото лидерство
“лице в лице” т. е. да могат да въвличат в изпълнение на задачи, да мотивират за постигане на по-добри резултати, да анализират обратната връзка и вземат бързи решения. Тук техническите умения за конкретните задачи имат голямо значение така както и комуникативните, без които лидерството не би се осъществило.
На третото равнище, края на третата и през четвъртата година, курсантите започват подготовка в областта на непрякото лидерство т.е. как самите те да работят с лидери. В обучението се създават по-сложни ситуации, в които курсантите поставят принципите на организацията над собствените си интереси. В практическата си дейност изграждат умение да делегират отговорност, да оценяват и да реагират на подадена информация, изобщо да развиват критично мислене. Всичко това се извършва с разбирането, че в центъра на цялата система е човекът с неговите проблеми.
Учебната програма по дисциплината
“Лидерство”
7
е съобразена с изискванията на военнообразователната система за непрекъснатост във военното образование в неговите основни модули: военен университет, система за следдипломна квалификация, военна академия.
Курсантите изучават:
 основните психологически теории за личността;
 психологическите характеристики и типологията на воинската личност и особеностите на нейното развитие в армейски условия;
 въведение в теорията на лидерството и неговата природа;
 лидерството и формите на социално влияние върху него;
 социално-психологически климат и характеристика на човешките взаимоотношения в групата;
 техники за ефективно общуване и
7
Коен, Уилям А. “Новото изкуство на лидера”, изд. “Класика и стил” ООД, София
2001 г., 71
ВОЕННО ДЕЛО

http://nauka.bg 139
особености на хоризонталното и вертикално общуване;
 групова интеграция и групова солидарност;
 особености на армейската среда и лидерските роли;
 работа в екип – обвързване на целите с личните интереси; мотивираност и висока комуникативност; чувство за принадлежност към екипа;
 характеристика на стрес-факторите като причина за възникване на психични разстройства; стресът
– събитие, реакция, транзакция; симптоми на стреса /у мен и другите/; копинг-стратегии;
 кризистна ситуация, кризисна интервенция и ролята на лидера;
 обединяващата роля на лидера при преодоляване на различията /
етничиски,религиозни, социални/ между хората
 оценка на собствения стил; планиране и усъвършенстване на лидерското поведение.
В преподаването се използват различни форми на обучение: семинари, лабораторни и групови занятия, ситуационни и ролеви игри, решаване на тестове и казуси, разработване и защита на реферати, дискусии, обсъждане на препоръчани литературни източници, психотренинги и др.
В дисциплината „Лидерска подготовка”
8
курсантите от НВУ „Васил
8
Учебна програма по “ Лидерска подготовка“. НВУ „ Васил Левски“, 2010
Левски” изучават следните теми:
1. Ефективно лидерство в организациите
2. Конфликти
3. Професионален стрес
4. Боят и екстремалния стрес
5. Рисково поведение
6. Суисидно поведение
В дисциплината „Основи на управлението”
�
също се набляга на придобиването на теоритични и практически знания за същността на лидерството и ръководството, мотивация на ръководителя, качества на лидера и ръководителя, стил на лидерство и ръководство, категорията власт и делегиране на властта.
В “Основи на управлението” се изучава същността на управлението, еволюцията на управленската наука и практика и основните теории на мениджмънта. Тук се разглеждат въпроси, свързани с изясняване на организационната среда и изискванията за рационално поведение и ефективност на организацията и ръководителя. Изяснява се съдържателната страна на управлението чрез изучаване на основните функции.
Изучава се: ролята на мениджъра в управленския процес, неговите знания, умения и стил на ръководство; принципите, подходите, методите и технологията на управление; същностната характеристика на управленското решение, етапността на процеса и методите за изработването му; същността и видовете организационно- управленски структури; мотивацията като предпоставка за подобрено изпълнение;
ВОЕННО ДЕЛО

http://nauka.bg
140
управление на групите, на промяната и конфликтите, както и други категории за установяване закономерностите на управленските процеси в организациите
(стопански, военни, политически, религиозни и други).
Можем да направим обобщението, че процесът на изграждане на лидерски качества у курсантите изисква балансирано и умело съчетаване на различни области на науката. Налице е междудисциплинарност, като са препрелетени науките: лидерство, военно лидерство, психология, военна психология и управление. Едновременно с това ефективност би могла да се постигне само, когато теоретичните знания се подкрепят с придобиването на практически умения каквито са различните форми на практическа лидерска подготовка използвани в НВУ „Васил Левски” тренинги, лагери, стажуване, полеви занятия, практически учения.

Изтегляне 342.54 Kb.

Сподели с приятели: