Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
4.1. Основни понятия
Под обект се разбира познаваем предмет, елемент или същност (реална или абстрактна), имащ важно функционално предназначение в разглежданата приложна област. Всеки обект има състояние, поведение и индивидуалност Структурата и поведението на сходни обекти определят общ за тях клас. Със- тоянието на обекта се характеризира с изброяване на всички възможни свойс- тва на обекта и текущите стойности на тези свойства. Разгаежданите свойства се наричат атрибути. Всеки атрибут има област на допустимите стойности. С всеки обект могат да се свържат операции (услуги или методи), които променят един или няколко атрибута на обекта. Обектът наследява всички атрибути и операции на класа, към който принадлежи. Понятието клас е основно за ОО-подход. То обхваща (encapsulate) данни те и алгоритмите (процедурите), чрез които може да се опише съдържанието поведението на „нещо" от реалния свят. Класът може да се разглежда като обоб щено описание на съвкупност от подобни обекти. Обектите в класа наследяват неговите атрибути и операции. Суперклас е съвкупност от класове, а подклас е екземпляр на клас. Съществува йерархия| на класовете, като подкласовете наследяват атрибутите и операциите на cynep- класа, но могат да имат и специфични за тях атрибути и операции. Взаимодействието между обекти се осъществява чрез съобщения (messages). Съобщението предизвиква реакция и промяна в поведението на обек та получател. Той изпълнява посочената в съобщението операция и връща уп- 48 4.2. Обектно ориентиран анализ и проектиране Целта на обектно ориентирания анализ (OOA) е създаването на модел, представящ статичните и динамични характеристики на класовете и взаимоот- ношенията между тях. Създадени са различни методи за OOA, използващи раз- лични съвкупности от диаграми и означения, но преминаващи през едни и същи стъпки, обобщени в [1], както следва: Изясняване на потребителските изисквания за системата. Идентифициране на потребителските сценарии (use-cases). Избор на класовете и обектите въз основа на формулираните изисква- ния. Идентифициране на атрибутите и операциите за всеки обект. Дефиниране на структурите и йерархиите на класовете. Построяване на модел, описващ обектите и връзките между тях (object- relationship model). Построяване на поведенчески модел. Проверка на ОО аналитични модели за съответствие с потребителските сценарии. Проектирането на ОО-система изисква определянето на многопластова софтуерна архитектура, специфициране на подсистеми, които изпълняват ис- каните функции, описание на обектите (класовете), които са изграждащите бло- кове на системата, и описание на механизмите на комуникация, реализиращи потока на данните между слоевете, подсистемите и обектите. 49 ОО-проектиране се извършва на две нива, съответстващи на външното и детайлното проектиране при конвенционалния подход — проектиране на сис- темата и проектиране на обектите. При проектирането на системата се определя архитектурата на OO- приложение. Създаденият аналитичен модел се декомпозира на подсистеми, ка- то се описва предназначението на всяка подсистема и връзките между тях. Про- ектират се още потребителският интерфейс и логическата организация на дан- ните (т. нар. компонента за управление на данните). При проектирането на обектите за всеки обект (екземпляр на клас или подклас) се съставя интерфейсно описание и описание на реализацията [2]. Интерфейсното (протоколно) описание определя всички съобщения, получавани от обекта, и съответните операции, които обектът извършва при получаване на съобщенията. Описанието на реализацията (implementation description) специ- фицира свързаните с обекта структури данни и алгоритмите за всяка операция. За стандартизирано описание на моделите в обектно ориентираното раз- работване на софтуер е създаден т. нар. Unified Modeling Language (UML) [3]. Основните части на UML са: а) Представяния. Моделирането на сложните реални системи изисква описването на различни техни аспекти — функционални, нефункционални, ор- ганизационни и др. Така системата има няколко представяния от различна глед- на точка, като всяко представяне е проекция на цялостното описание на систе- мата в съответствие с избран аспект (ракурс). Поддържаните от езика UML представяния са: потребителско (use-case view) — това представяне показва функцио- налността на системата от гледна точка на потребителите й; логическо — това представяне показва как функционалността е проек- тирана за вграждане в системата — в термините на статичната структура на системата и динамичното й поведение; компонентно — показващо организацията на програмните компонети; конкурентно — описващо комуникационните и синхронизационни проб- леми в конкурентните системи; обвързващо (deployment view) — това представяне описва разполага- нето на системата в конкретна компютърна среда. б) Диаграми. Диаграмите са графи, описващи съдържанието на различни- те представяния. Езикът UML има девет различни типа диаграми (use-case dia- gram, class diagram, object diagram, state diagram, sequence diagram, collabo- ration diagram, activity diagram, component diagram and deployment diagram), чрез съчетаването на които се описват всички представяния на системата. в) Елементи на модела. Използваните в диаграмите концептуални обекти се наричат елементи на модела. Те представят основните обектно ориентирани елементи като клас, обект, съобщение и връзките между тях. Всеки елемент на модела може да се използва в различни диаграми, но смисълът и означението му не се променят. г) Общи механизми. Те осигуряват допълнителна информация за семанти- ката на елементите на модела или как да се разшири моделът за специфични процеси, системи или организации. Езикът UML може да се използва за моделиране във всички фази на разра- ботването и за всякакви софтуерни системи. Използването му се подпомага от 50 инструментални средства (индивидуални или интегрирани), които изчертават ди- аграмите, съхраняват информацията за всички модели и представянията им, оси- гуряват многопотребителска работа и дори могат да генерират автоматично код. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|