проучване на потребителското мнение във фазата анализ на осъществи-
мостта;
защитаване интересите на потребителя още при избора на проектантски
или програмистки решения;
обучение на потребителя;
регламентиране и осъществяване на обратна връзка с потребителя на
даден ПП: получаване и систематизиране на съобщенията за грешки и на заяв-
ките за изменения по искане от страна на потребителите;
връзки с обществеността.
Съпровождане
Обхваща всички дейности по внасяне на промени в готовия ПП:
поправяне на грешки;
добавяне на нови възможности;
адаптиране на ПП към нова операционна или хардуерна среда.
Извършва се от разработчиците. Изисква най-високата възможна квалифи-
кация, защото,
както е известно, в повечето случаи внасянето на коректни изме-
нения в съществуваща програма е по-трудно, отколкото създаването на нова
програма.
Съпровождането може да се извършва на различни равнища:
а) гаранционно съпровождане — обикновено то включва задължения за
безусловно и безвъзмездно отстраняване на грешки по искане на потребителя,
като по българските стандарти има срок 12 месеца;
б) развитие на
ПП и отстраняване на грешки;
в) отстраняване на грешки;
г) регистриране на съобщенията за грешки и на заявките за подобряване с оглед
вземането им под внимание при евентуално разработване на нов подобен ПП.
Режимът на съпровождане може да зависи от конкретно подписания дого-
вор, ако има пряка връзка между разработчика и потребителя.
На фиг. 2.7. са представени по хоризонталната ос фазите на ЖЦ на ПП, по
вертикалната — функциите, а така също и интензивността на
отделните функ-
ции по време на отделните фази. Както обикновено се приема, колкото една
функция се изпълнява по-интензивно, толкова по-наситен е цветът па предста-
вянето.
Литература
Gunther R.C., Management methodology for software product engineering. New York, 1978.
Hamilton M., S. Zeldin. The Functional Life Cycle Model and Its Automation: USE.IT J of
System and Software, 3 (1983), p. 25—62.
Fox J.M., Software and its Development. Prentice-Hall, Inc., Englewood Cliffs, 1982.
Appleton D., The Asset-based Life Cycle Model, Very Large Projects, Datamation January
15,1986,p.63-70.
Sommerville I., Software Process Models, ACM Computing Surveys, Vol.28, No.l, March
1996, p. 269-271.
Boehm B.W., A spiral model of software development and enhancement. IEEE Computer 21
5,p.61-72. ' '
3. КОНВЕНЦИОНАЛЕН ПОДХОД
ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СОФТУЕР
Когато текущото състояние на научното знание не е в състояние да удов-
летвори очакванията ни, се оказваме в състояние на
криза. Тази криза се следва
от радикална смяна на научното знание, т. е. на начина, по който моделираме
или правим нещо. Следователно сегашната ситуацията в
софтуерното произ-
водство не е нова — просто се преминава от един подход към друг с неизбеж-
ните за такъв преход трудности, породени от необходимостта от усвояване и
прилагане на нови идеи.
В тази глава ще представим основните принципи на традиционния подход
на разработване на софтуер, следвайки хронологичен модел на ЖЦ, последова-
телните фази на който са определяне на софтуерната система, проектиране,
програмиране, интегриране и тестване, използване.