Списание „Прозорец”2
Изтегляне 40.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Къде си, Боже мой
- Свири нощната фъртуна”
© Списание „Прозорец”2/12
Откъс от книгата на Васил Лазаров „Християнство и поезия”1
„Свири нощната фъртуна” Поетът черпи вдъхновение от чистотата на храма. В неговото голямо сърце, наред с интимните чувства, има винаги място за състраданието към нещастието на хората. Неволно отбих се във Божия храм - кат пътник отпаднал под сенчица хладна; свещена молитва възлизаше там и лейше мир сладък в душата ми страдна. Наведох смирено, покорно глава; смущение тайно обзе ме неволно и некакви чудни нови слова из моето сърце извираха болно. Аз молех се жежко към Бога велик за помощ, за утеха в живота ми тежки, за мене, за братя, за всеки клетник, за всичкия страждущи род человешки. И молех на кръста разпетий Христа да вдъхне мен свойта любов и търпение... И дълго йощ шепнеха мойте уста, и леко и светло ставаше на мене. „В храма” С високата си религиозна нравственост Вазов чувства самота, защото вижда ширещото се зло в новия свят. Поетът има изострено съзнание за греха в хорските души – онова зло, което ражда вражда, насилие, безчовечност, жестокост, мъки и закоравяване в престъпленията. С голяма болка той наблюдава грехопадението в душите на хората, които все повече се отдалечават от Господ. Търсих Го на небето – там Го няма, – от празнотата му смутен останах. Търсих Го в земния Му дом, но в храма аз ликът Му видях. Подирих Го в сърцата – срещнах тамо не Бога благи – други бог жесток. Дирих Го в разума – той каза само: „Не знам какво е Бог.” Потърсих Го в душата человешка – там името Му беше, а не Той. Дирих Го вред... и виках в мъка тежка:
Не виждам Те в небето и в челякът, земята пуста е сега от Теб и пълна с кривди, зло, синджири звякът, цари Ваал свиреп. Заглъхна в бурен Твойто слово живо и Твоя благ завет за братство, мир. Теб химни пейм, а служим послушливо на други, лют кумир. Къде си, Бог на любовта, живота, на истината извор вечен, свят? И чух аз вик: „Търси Го на Голгота: Той пак е там разпнат!” „Де е Бог?” Стихотворението поставя съдбовни въпроси на битието, пречупени през духовния поглед на вярващия Вазов. Видимо е страданието на поета от факта, че тържествуващият демон на злото царува сред хората. А те, макар да се чувстват християни, да пеят химни за Бога и да отправят към Него молитвите си, не се разделят с греха и така превръщат вярата в една студена религия. Личното спасение не е едничката цел на Вазов.Той е духовен водач, който живее с успехите и провалите на обществото, за което страда, както добронамереният баща живее с радостите и грешките на детето си. Виждаме поета в ролята му на народен застъпник, който изповядва пред Бога всички хорски грехове. Не някакъв Негов грях, а хорската слепота и привързаност към злото пращат Христос на ново разпятие. И стихотворението се превръща в повик към покаяние – дълбоко и всеобхватно. Защото когато Христос не е сред хората, Той е на кръста... Сред многообразните прояви на Вазовата вяра в Бога едно стихотворение се отличава с непосредствена и откровена изповед за разбирането на поета за Бога. Дете бех и вервах в Бога. И знаех, че Той е в небето. Осанка Той имаше строга, както я виждаха с тревога на нашия храм на кубето. И знаех, че Той като нази от плът е, слуша и вижда, и „Дедо” му казвах тогази, че люби, гърми, ненавижда от Своя престол от елмази. Днес стар съм и пак вервам в Бога. Но веч Му не зная лицето, ни де Му е трона, чертога: Той Дух е, разлян в ширинето, в душата, в света, в битието. „Той” Вярата в Бога не е напускала поета през целия му живот – от ранна младост до края на дните му. В песните на Вазов откриваме, както при никой друг български поет, призив към Христовите добродетели – смирение, миролюбие, кротост, състрадание и любов. Ценностната система на твореца е характерна за един истински християнин, а принципите на вярата той е осмислил, приел и съхранил като най-висше благо дълбоко в своето сърце и душа. 1 Лазаров, В. Християнство и поезия. С., Огледало, 2012. Изтегляне 40.84 Kb. Сподели с приятели:
|