Списание „Прозорец”3/12



Дата22.07.2016
Размер76.27 Kb.

© Списание „Прозорец”3/12



На кого поверяваме децата си?

Магдалена Господинова
Всички знаем колко важно е да възпитаваме децата си така, че един ден да не се срамуваме от тях, нито те - от нас. Хубаво е домовете за изоставени възрастни хора и деца да не съществуват като институции с лоша слава, приютили изстрадали души, които са били лишени от грижа, забравени, отхвърлени, нежелани. Когато започваме да правим нещо, е важно да определим ясно целта, която гоним, да начертаем план, по който да действаме, и да изберем начините, по които ще осъществим целта, като използваме своя план. Ако целта ни е да постигнем добро възпитание на децата си, трябва да сме наясно какво точно разбираме под това понятие, т.е. налага се да определим конкретни подцели – не само детето да употребява вежливи фрази като вълшебните думички: „моля”, „благодаря”, „заповядай”, „ако обичаш”. Това е повърхностна полировка, която е желателна и не е за подценяване, но по-важното е какво стои под нея. Доброто възпитание включва формиране на богоугоден вътрешен свят и правилно отношение към всичко и всички, които ни заобикалят. С други думи, оформяне на правилен библейски светоглед у детето.

В Притчи 22:6 се казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.” Първите няколко години са ключови за формирането на правилен усет у детето - даже към анимационните филми. Много от тези филми влияят върху съзнанието на децата ни и неусетно формират у тях светоглед, който е угоден на някой друг, не и на Бога. Често родители недоумяват откъде се е взела агресията в детето им. Надявам се тази статия да помогне за отговора на подобни въпроси.

Днешните родители с носталгия си спомняме за времето, когато сме били деца и филмчетата по телевизията се брояха на пръсти. Даваха ги в събота и неделя сутрин или всяка вечер от 19:50 ч. с познатата музика на „Лека нощ, деца”. Впрочем това беше и часът за лягане на децата. Днес телевизионните канали, от които денонощно се лее анимационна „култура”, са ако не стотици, то със сигурност десетки, като се започне от бебешките канали, предлагащи уж „образователни” програми на невръстното ви, още дори непроходило отроче. Все си представям как на едно толкова малко дете, седнало пред малкия екран, бавно и сигурно се изглаждат мозъчните гънки, вместо да се съдейства за формирането на нови, както може би се надяват забързаните родители, „отървали се” за кратко от чедото си и поверили го на бездушната детегледачка Телевизията.

Още по-далеч останаха времената, когато вместо филмче за лека нощ днешните баби и дядовци са получавали от родителите си приказка - разказана, измислена или прочетена, - нещо, което със сигурност стимулира мозъчните клетки, кара детското въображение да рисува картини, герои и случки, а съзнанието да поиска да твори и измисля свои истории.

Анимациите са готов за консумация продукт, при който не се изисква усилена мозъчна дейност, както при слушането на приказка или история от Библията. Но това е най-малкото зло. Кой създава днешните детски филмчета? С каква цел? Какво се внушава на децата ни дори чрез най-красиво нарисуваните и обичани анимации на най-известните филмови компании?

Американските продукции за деца предизвикват твърде ранна полова потентност и същевременно - нежелание за продължаване на рода. Героините там са с мъжко държание, умеят да се справят сами в тежки ситуации. Често имат злобна физиономия. При повечето липсва срамежливост, женственост, целомъдрие. Това формира у децата модел на поведение, който на един по-късен етап може да доведе до объркване в сексуалната ориентация. Героините са нарисувани с идеални, добре подчертани, твърде открити женски форми. Батман, Спайдърмен, Супермен са изобразени с мускулести, разголени тела, само по бельо и наметало. Така се събужда нездрав интерес към тялото на другия пол на твърде ранна възраст. Героинята в „Аладин” е открито похотлива и се придвижва със съблазнителна походка. Тя знае как да си послужи с разголените си форми - няма свян, не свежда поглед и това се приема за нормално. Във филмчето „Каролайн” две от второстепенните героини са пенсионирани театрални актриси с ненужно подчертани еротични форми, а дори има епизод, в който едната от тях е без бельо. В друг момент камерата „насочва” погледа на децата към „невинно” полюшващия се ханш на майката на малката героиня. Децата не биха се вгледали в това, ако не им се подчертае толкова натрапващо.

Оказва се, че от най-ранна възраст им се внушава погрешно отношение към другия пол. Чрез анимацията те до такава степен са бомбардирани от недетски образи, че у тях възниква нещо, което психолозите наричат „романтичен глад у децата”. На твърде ранна възраст вече изпитват необходимост да имат „любовни емоции”. А Библията ни учи да пазим сърцето и леглото си чисти.

Красотата на анимационните девойки не съществува в реалния свят. Какво се получава? Момиченцата се стремят да постигнат един нереален идеал, а у момченцата се оформя образ на бъдеща спътница, каквато не съществува. Ако във филма героинята е с облекло, разкриващо части от тялото, които би трябвало да принадлежат само на бъдещия съпруг, детето веднага ще изкопира показаната модна линия, без дори да му мине през ума, че това не е редно. Като родители трябва моментално да долавяме тревожните сигнали и да променяме светогледа, насаждан от медиите.

Чрез внушението на т. нар. 25 кадър във филмчето „Красавицата и звяра” е показан отблъскващ контраст между майчинството и нераждалата жена. Аниматорът рисува картина на оживен пазар. На заден план преминава в каляска красавицата, пееща с нежен глас, а отпред за секунди виждаме изключително негативен образ на майка - дебела, грозна, раздърпана, държи в скута си три бебета, които приличат на прасенца, гърчат се като червеи и се опитват да се отскубнат от здравата хватка на грубите й ръце. Е, коя героиня биха си избрали единодушно всички малки момиченца? Лошото е, че решението на кого да приличат е подсъзнателно внушено на децата. Ако изобщо има майчина роля, представена в анимациите в добра светлина, тя е при героите животни ( „101 далматинци”, „Цар Лъв”). Феминизмът толкова здраво е обработил мозъците дори на мъже християни, че те са склонни да мислят презрително за създаване на по-големи семейства. Но това издава липса на библейски светоглед. В Псалм 127:3-4 ни се разкрива друга позиция: „Ето, наследство от Господ са синовете и награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.” В Притчи 31:28 за добродетелната жена се казва: „Синовете й стават и я облажават.” В Битие 9:7 Бог се обръща към Ной и синовете му с думите: „А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.“

В съвременен Китай раждаемостта се контролира от държавата и второто дете е забранено (абортът дори в напреднала бременност е желателен изход от „проблема”). При нас това не се налага. Защото децата от малки са обработени чрез анимациите, без сами да осъзнават, че да имаш деца (в мн.ч.), не е най-достойното в живота. Малките нации се управляват по-лесно. Тайни общества се борят против раждаемостта, прираста на населението и здравото му християнско обучение. Толкова е жалко, че на децата днес масово се гледа като на продукт, стока, която придобиваш, а после обслужваш. Имало е времена, в които майките са треперели над рожбите си, за да ги опазят от гибел (спомнете си малкото бебе Мойсей, пуснато в кошница по реката с риск да бъде погълнато от крокодил, но опазено от сигурна гибел; еничарите по българските земи са разплаквали цели села, като са отнемали децата от техните майки и са правели от тях чудовища, готови да се бият със собствените си братя). Анимациите до голяма степен са подобни еничари в съвременен вариант. Само че днес им даваме децата си доброволно. Отваряме им широко вратата (екрана) и ги каним с усмивка: ”Заповядайте да повеселите моето детенце.” („А аз заслужено да си отдъхна за половин час.”)

Откъде идват агресията, жестокостта и безсърдечието? Във филма „Шрек”– особено обичан от малки и големи, предизвикващ много смях и приятни емоции, - психолозите откриват друг шокиращ факт. Там са вмъкнати епизоди, възпитаващи жестокост. Сцената с жената на Шрек, която пее на един славей, е представена много забавно, но всъщност тази песен води до смъртта на птицата. Децата реагират с бурен смях на ситуация, която би трябвало нормално да предизвика съчувствие, жалост, възмущение, дори сълзи. Смъртта на птичето обаче е представена като нещо смешно. А впоследствие нейните яйчица са превърнати в храна за влюбената двойка. Подигравката с природата и погрешното насочване на детските емоции продължава с епизода, в който най-невинно жаба и змия са надути като балони на връвчица, което също е жестокост, а не романтична сцена. Така децата приемат неосъзнато, че да си жесток с животните, е „яко” и високо ценено от другите. Какво стана с милосърдието, с уроците как се превързва счупено краче на птиче? Досещате ли се вече откъде е попило детето ви своята „невинна” агресия? Често телевизорите и компютрите се оказват тръба, през която в домовете ни изтича и влиза право в умовете и сърцата на децата ни толкова много боклук!

Друга опасна страна на детските анимации е привикването на децата със събитието „смърт”. Във филмчетата, които са открито агресивни - с много бой, карате, мрачни картини в ужасни мегаполиси със сиви високи сгради, без никаква зеленина и нулево присъствие на жива красива природа, - героите постоянно са подложени на удари и често тяхната смърт е съвсем нормален край, в който няма нищо драматично. Смъртта на „лошите” обикновено е желана от децата, защото аниматорите я представят така - умре ли лошият, нещата ще се подредят. В „Цар Лъв” незнайно защо авторите решават да „убият” бащата на невръстното лъвче пред очите му. Картината с антилопите, прегазващи тялото на баща му, е жестока, поразителна с натуралността и безвъзвратността си. Не е реално да очакваме, че животът е само розов и прекрасен. Случват се и такива тежки загуби, следствие на големи трагедии, но да се представя това така драстично на едно малко дете, не е най-уместното решение. Спомням си как гледах този епизод с децата ми и все не можех да повярвам в трагичния край. Надявах се, че като отминат антилопите, ще се окаже, че таткото е жив. Безизходността на случката е покъртителна за впечатлителната детска душа.

Съществуват филмчета със заглавия „Смъртта на Супермен”, „Булката труп”… Не е нормално, нито пък здравословно за детската душа да привиква с такива понятия. Нека си дадем сметка на какво подлагаме децата си. Нека се замислим с какво ги заливаме всекидневно и какви плодове очакваме от тях, защото „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне” (Галатяни 6:7).

Какъв светоглед се оформя у децата ни - светски, библейски или друг? Сякаш някой невидим иска те да свикнат със смъртта, с грозотата на нечовешките роботски лица, приближаващи се до демонични изчадия, жестокостта да буди у тях смях, а половата разюзданост от невръстна възраст да е нещо обичайно. Толкова много небогоугодни неща могат да се оправдаят с изречения като: „Всички правят така”, „Това е нещо нормално”, „Какво толкова, да не изпадаме в крайности.” Нека не подценяваме стиха: „Не се съобразявайте с този свят, а се преобразявайте чрез обновяване на ума си” (Римл. 12:2).

Дръжте Библиите до главите си - започвайте и завършвайте деня си с тях. Не се заблуждавайте, че дяволът ще дойде в естествения си лик и ще ви се представи лично. Той обикновено се маскира, работи тайно и отдалече: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне” (І Петър 5:8).

В Ефесяни 6 глава има конкретни наставления, адресирани както до нас, родителите:



„И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господно… Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите“ (ст. 4, 11-13), така и до децата: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господ, защото това е правилно; "Почитай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята" (ст. 1-3).



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница