Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| Той ми се усмихваше. Ясно усетих как към мен потече мека фина енергия, която ме проникна, изпълвайки ме със спокойствие и увереност. От този ден нататък този феномен започна да се повтаря все по- често. Понякога ликът Му изглеждаше благ и покровителствен, понякога — сериозен и строг. Първоначално смятах, че тези промени са отражение на собственото ми душевно състояние. Изключвах възможността да си въобразявам, тъй като съвсем ясно усещах и енергията, която се излъчваше към мен. Освен това скоро забелязах връзката между промяната в израза на изображението и последвалите го събития. Така постепенно си създадох навика внимателно да се вглеждам в Него, преди да взема важно решение или да предприема ново начинание. Изразът Му безпогрешно ми подсказваше дали съм на прав път или греша, дали мога смело да действам или да бъда крайно внимателна. Спомням си за един особено тежък период от живота си, когато ми се наложи да събера цялата си смелост, за да постъпя така, както ми диктуваше сърцето — въпреки трудностите и препятствията, произтичащи от невежеството, злобата и омразата на група хора. Тогава, една нощ, внезапно се събудих от тихия и непрекъснат звън на телефона. Апаратът звънеше по необичаен начин, което ме изпълни с чувство за невидима опасност. За кратък миг усетих в стаята нечие невидимо недоброжелателно присъствие. Погледът ми се насочи към Образа от плащаницата и тогава периферното ми зрение съзря над главата му синьо-зеленикаво сияние с формата на дъга — ярко, 46 наподобяващо гигантска електрическа искра, което проблесна като мълния и изчезна. Разтълкувах събитието като предупреждение през следващите дни да бъда особено бдителна и мобилизирана. А последвалите събития затвърдиха още повече доверието ми към Неговите безсловесни напътствия и предупреждения. Може би месец по-късно най-после в едно от томчетата на поредицата „Агни йога“ попаднах на параграф, който описваше и обясняваше горепосочените явления. От там узнах, че това духовно проникновение, което египтяните наричали Огледало на душата, е било познато на предците ни още от дълбока древност, като конкретният портрет се явява помощно средство за телепатично общуване с оригинала от разстояние. Такава вътрешна връзка с почитан духовен Учител, светец или който и да било друг човек, комуто се доверяваме и на когото се осланяме, може да осъществява всеки от нас, тъй като Свещените изображения откликват на тази форма на духовно общуване. * * * Независимо от личното ни мнение относно произхода на Торинската плащаница, нейното съществуване е факт. Милиони хора по света са имали щастливата възможност да се поклонят пред нея в катедралата, където се съхранява. Дълбокото вълнение, което е докоснало най-съкровената част на същността им при прекия досег с нея, те ще носят във вътрешния си олтар до края на земните си дни. Милиони хора по света вярват, че ликът, запечатан върху това свято платно, ни дава визуална представа за това, как е изглеждал Посветеният Исус, самопожертвувателно предоставил тялото си на Световния Учител Христос. Фактът, че не съществува негов рисуван образ от онова време, според мен цели да насочи човешкото внимание към духовната Му същност и мисия, вместо към видимата форма, която е обитавал. На Него, както и на другите Велики Учители на човечеството е била добре известна човешката ни склонност да издигаме в култ личността, пренебрегвайки идеята и духовното послание, което тази личност донася на човечеството — в съответствие с потребностите на конкретния исторически период. 47 Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това. * * * Всяка година, по време на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, християнският свят чества последното влизане на Христос в Ерусалим. От този ден — Цветница, символично започват да текат последните дни от земния живот на Спасителя. По време на Тайната вечеря Той е измил краката на учениците си, давайки им безпрецедентен пример за смирение. След тази последна вечеря, на която Той им дал сетните си напътствия и мислено се е сбогувал с тях, един от тях три пъти се е отрекъл от Него, един от тях Го е предал… Така е било предначертано. Дори и Той е бил подвластен на висшите закони и Божия план. И, познавайки тези закони по-добре от всеки друг на тази планета, изпил до дъно горчивата чаша с думите: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“. Добре е често да си го припомняме в минутите, когато животът ни поднася най-тежките си изпитания. И да се опитваме да се смирим, както той смирено е приел отредената му участ. Знаейки и приемайки я, той кротко е отвърнал на Пилат: „Ти не би имал никаква власт над мене, ако не ти беше дадено от горе“. След Цветница следва Страстната седмица. Седмицата на страданието, предшестващо Възкресението. Седем земни дни, в които всеки от нас поне веднъж в годината следва да се опита да предаде на разпятие, а след това и да възкреси душата си с един искрен духовен пост. Пост пречистващ и обновяващ. Пост отмиващ от душите ни наслоените житейски петна. За да дадем възможност на истинската си същност да засияе, както блестящият диамант заискрява във всички цветове на дъгата под изкусните ръце на шлифовчика. Смятам, че ако опитаме поне в дните, предшестващи Великден да си припомняме словата Му: „Не това, което влиза в човека, го осквернява, а това, което излиза от него“, постепенно това старание 48 ще способства за нашето вътрешно извисяване и преобразяване. А тогава, не след дълго, неусетно Неговият дух ще проникне в храма на сърцето ни и Неговата Светлина ще докосне и освети и най-тъмното кътче на земния ни живот. Струва си да положим усилия да прогоним лошотията, завистта, злобата и омразата и да ги заменим с доброта, състрадание и Любов. Това е, което би осмислило и възнаградило страданията Му на кръста. Неизмеримо повече от запалените свещи, механично произнесените молитви и фиктивното ни присъствие в храма. Истинският Храм всеки от нас го носи в себе си. И всеки сам избира дали да го оскверни или да го освети. |