Сребърната нишка

255
нашата планета от възникването й досега, но и всички мисли и действия на нейните обитатели. Малко преди смъртта си, опасявайки се от вероятността за злоупотреба с апарата, Ернети го разглобява,
като връчва за съхранение съставните му части на учените, участващи в неговото конструиране и построяване.
Що се отнася до пренасяне на материя през времето и пространството, това също е възможно и аз не бих се изненадала, ако подобен апарат вече е построен в секретни скъпоструващи лаборатории. В една от книгите си Чарлз Ледбитър — съвременник и сподвижник на Елена Блаватска, описва извънредно любопитен медиумен сеанс, на който той самият е присъствал като наблюдател. С
помощта на медиум от астралния свят е било призовано същество,
което нарекло себе си с женско име. Присъстващите се заинтересували, дали е възможно да се пренасят физически предмети през пространството, след което станали свидетели на нещо невероятно от гледна точка на официалната наука. В предоставения за целта прозрачен стъклен съд пред очите на изумените присъстващи бавно започнало да се материализира екзотично цвете. Появили се корените, след това стеблото и накрая великолепен цвят. Растението било свежо, излъчвало приятен аромат, а по корените му се виждали влажни песъчинки.
Това, което описва Ледбитър, сега наричаме телепортация. Най- общо казано обектът се разгражда на съставните си атоми, които се пренасят през астралното ниво до новото си местонахождение и там отново се „сглобяват“. Целият процес изисква колосално количество енергия и прецизност на изпълнението, за да може от разградените атоми да се изгради същия обект на експеримента. В случая, описан по-горе, енергията е била извлечена от етерното тяло на медиума,
което го довело почти до припадък. Аз лично смятам, че по този начин е било дезинтегрирано и тялото на Христос, а енергията,
съпровождаща процеса, е създала трайния отпечатък върху платното,
известно като Торинската плащаница, с което е било увито тялото.
Но да се върнем отново на темата за акашовите записи. Това информационно поле е паметта на планетата ни и е отворено и достъпно за хората. Може би ще ви изненада твърдението, че всеки от нас е един своеобразен хроновизор. А и своего рода — машина на

256
времето, тъй като, развил умението съзнателно да напуска тялото си,
може свободно да пътува през времето и пространството.
Някои от нас притежават тези способности в латентен вид, други вече са ги развили до степен, позволяваща им, ако не са се научили да пътуват без апарати, то поне да четат в записите. Колкото по-развити са тези способности, толкова по-чиста е и прочетената информация.
За пример можем да вземем телевизионна антена. Звуците и образите са излъчени в ефира, но за да ги уловим е необходимо да настроим антената на необходимата честота. Колкото по-фина е настройката и по-съвършен е тунерът на телевизора ни, толкова по-добро е качеството на звука и изображението.
Ясновидците, медиумите и т.нар. гледачки черпят информацията си от акаша и колкото по-добра е „антената“ и „приемникът“, толкова по-достоверна е и информацията. Грешките са по-чести при прогнози за бъдещи събития, отколкото за отминали и обяснението за това е сравнително просто. Когато човек е поставен пред избор, винаги съществува набор от варианти, от които той избира един. Възможно е ясновидецът да „види“ нереализираната възможност и в това всъщност да се състои грешката. Затова пък разчитането на миналото е по-лесно, защото става дума за вече случили се събития. Някои хора притежават ясновидски способности, без изобщо да подозират за това.
Това те наричат късмет, а аз — умение да чуват вътрешния си глас.
Всички ние получаваме своите знаци и предупреждения,
подшушнати от този вътрешен глас. Особено в повратните моменти от живота си. Бедата е там, че невинаги успяваме да ги разчетем. А една от причините за това е, че очакваме да са ясни и забележими — като указателните знаци на голяма аерогара. Но това далеч не е така. Не че знаците са толкова дребни, едва ли не — незабележими. Просто в повечето случаи ни е необходимо време, за да осъзнаем, че отдавна ги получаваме. Защото азбуката, чрез която са изписани, е нова за нас и тепърва ни предстои да я изучим, а след това — и да я използваме.
Това е като да се изправим в подножието на Айфеловата кула и,
озъртайки се наоколо, да се питаме къде ли е тя. Ами че там си е —
току над главата ни. Необходимо е само да се отдалечим от нея, т.е. да променим леко гледната си точка, за да се извиси пред удивените ни очи с цялото си великолепие.

257
Най-често тези едва доловими в началото знаци ни се дават от
Висшата ни същност — душата ни. Проявяват се като т.нар. шесто чувство, интуиция, съвест — все думи, които за мен са синоними. Ако се замислите, ще си спомните за неизброими житейски ситуации, в които сте си казвали „Добре че направих това“ или „Как се сетих да се обадя на…“. Не сте се „сетили“. Просто сте чули вътрешния си глас —
гласът на душата си, който ви е подсказал верния отговор. Този глас никога не крещи оглушително. Той само нашепва. Затова е необходимо да се вслушваме в себе си, за да можем да го доловим, когато ни подсказва правилното решение на поредната житейска задача. Хората,
които успяват да дочуят безмълвните съвети на по-висшата си същност, решават житейските си проблеми с видима лекота, нещо,
което несведущият страничен наблюдател нарича просто късмет. А
така нареченият късмет е просто дарба и умение да се възползваме от знанията и опитностите, натрупани от самите нас в продължение на много животи — често с цената на неимоверни усилия, страдания и грешки. Грешки, от които обаче сме съумели да извлечем необходимия полезен урок.
* * *
Когато говорим за медиумни способности, паранормални явления и психо феномени, е необходимо да се стараем да отсяваме зърното от плявата. Явленията, за които говоря се проявяват с все по- голяма интензивност. Все повече се говори и пише по тези теми, все повече хора съобщават за преживявания от подобно естество, за да ги игнорираме с лека ръка. Ако съумеем да се предпазим от фанатизма и суеверието, които биха ни изиграли лоша шега, и се опитаме да ги изучим обективно и спокойно, то от Невидимия свят по един или друг начин ще започнем да получаваме доказателства — наши лични — за тяхното реално съществуване.
Вече не е тайна, че и официалната наука проявява все по- подчертан интерес към хора, проявяващи доказани паранормални способности. Спомнете си за покойната пророчица Ванга, Вера
Кочовска, Петя Димитрова (Ирина), Момера Пенчева, Джуна и много други. Вярно е, че когато преди няколко години и у нас настъпи бума

258
на психо феномените и екстрасенсите, много личности със съмнителни способности се самообявиха за лечители, ясновидци,
контактьори и какви ли още не. Изстрадали и препатили хора,
ненамерили помощ за проблемите си в лицето на официалната медицина, с горчивина осъзнаха, че и сред тези „свети“ и „надарени“
събратя псевдо сензитивите са преобладаващото мнозинство. Но аз твърдя — не бива покрай сухото да гори и суровото.
Има един прост и ефективен начин да разпознаете истински способния лечител или ясновидец от шарлатанина. Основният критерий за това, по мое мнение, е проявата на зле прикрита алчност.
Някои от тези „лечители“ убедително твърдят, че парите представляват мръсна енергия и, освобождавайки се от нея, пациентът има много по-голям шанс да постигне изцеление. Ако се замислите малко повече, бихте си задали съвсем логичния въпрос — а как се справя въпросният благодетел с тази нечиста сила? Вгледайте се в начина и стандарта му на живот и ще откриете отговора. Високите хонорари изобщо не могат да бъдат гаранция за паранормалните способности на въпросния човек, нито за неговата духовна извисеност.
По-високата степен на духовно развитие на който и да е от нас не бива да се смята за дар божи, носещ му предимства и привилегии.
Такова духовно израстване по-скоро налага лична отговорност от по- висш порядък. Това, че дадена личност, напредвайки по своя път, е изпреварила с няколко крачки друга личност не е и не бива да става повод за самовъзвеличаване и духовно високомерие. Никога не бива да забравяме, че в житейския спектакъл ние сме просто другите актьори,
а не режисьорът.
* * *
Способността да се надникне зад завесата, разделяща земния план от астралния и по-високите нива е реално достижима за всеки,
неизбежна е и е просто въпрос на време за отделния човек. А с тази способност идва и по-високата степен на отговорност от страна на човека, достигнал до съответното ниво. Ако тук, във физическото измерение по-бедният и по-слабият е в услуга на по-силния и по- богатия, то в духовните измерения е тъкмо обратното. Духовно

259
напредналият поема по-голяма част от общия товар, в съответствие с нарасналите си възможности. Тъкмо поради тази причина същества,
завършили своята еволюция и по този начин освободили се от необходимостта да се прераждат, отново се завръщат на Земята.
Приемат превъплъщението по собствен избор, водени от желанието да помогнат на събратята си да ги достигнат. Остава ни да си пожелаем един ден, в някой следващ живот и ние да се присъединим към тях. И,
вливайки своята енергия и натрупан опит, да помогнем на човешкото семейство, към което се числим, да направи следващата стъпка —
напред и нагоре, по обратния път към дома.
* * *
Преди години в небето над нас се появи космическа гостенка —
кометата Хейли-Боб. В една късна вечер, прибирайки се у дома, от време на време вдигах поглед към звездното небе, за да й се полюбувам, но когато се изравнявах с уличните лампи, тя просто се изгубваше в тяхната светлина. Тогава си помислих — една нищожна улична лампа за миг се оказваше по-ярка от това огромно светещо дете на Космоса. Това, дали съумявах да съзра нейната жива светлина,
или виждах единствено мъждукащата изкуствена светлинка, зависеше от моята гледна точка. Надявам се тази книга да ви помогне да погледнете на живота и на света, който ни заобикаля, от още една гледна точка. Убедена съм, че ако си го позволите, ще съзрете красота и мъдрост, които биха придали още една допълнителна багра и нов смисъл на съществуването ви.
В нашето динамично време на технологиите, комуникациите и космическите изследвания, живеем заобиколени от все по-сложно устроени технически средства. Но от гледна точка на потребителя не е необходимо всеки да е специалист по програмиране например, за да може да ползва компютъра в офиса или дома си.
По аналогия, дори и да не схващаме в дълбочина духовните науки, на първо време за нас е достатъчно да владеем част от познанията в тази област, дотолкова, че тези познания да облекчат пребиваването ни в материалния свят и да ни помогнат в изпълнението на конкретните ни задачи в този живот. Както казва

260
Учителя Мория „Ще ви попитат: за какво е Учението? Отговорете: за да живеете по-добре“.
Аз бих добавила: по-добре, по-смислено, по-пълноценно. И
когато се научим да сме по-полезни за самите себе си, автоматично ще се окажем по-полезни и за всичко, което ни заобикаля. За Природата,
за планетата ни, за Вселената — малка частица от която е всеки един от нас.

261

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: