Сребърната нишка



Pdf просмотр
страница11/71
Дата28.02.2022
Размер1.81 Mb.
#113620
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   71
Tsenka Stojcheva-Tsvetelina - Srebyrnata nishka - 9812-b
ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА
„Тогава влезе другият ученик, който пръв
беше дошъл на гроба:
и видя, и повярва.“
Йоан, 20:8
Повечето хора свързват живота с триизмерния материален свят, в който съществуваме с триизмерното си физическо тяло. Свят, който долавяме и в който се ориентираме основно чрез петте си сетива.
Такива хора са убедени, че смъртта слага категорична и безусловна точка на тяхното мимолетно (от гледна точка на безкрайността на
Вселената) земно пребиваване. А тази неумолима и неизбежна перспектива поражда страха. Страх, че един ден ще си отидем и просто няма да ни има, мисълта за което е просто непоносима. А
изводът, който се налага — да гребем от живота с пълни шепи, и колкото повече, толкова по-добре. След нас — и потоп!
Някъде в далечината на тази отчайваща перспектива обаче проблясва малка светлинка — надеждата, че може би… а може пък и да е вярно, че т.нар. смърт е просто преминаване в друга реалност,
където ние продължаваме своето съществуване. Като окуражаващи потвърждения в подкрепа на тази плаха надежда се явяват свидетелствата на хора, преживели клинична смърт и по волята на съдбата завърнали се към живота. Живот, често мъчителен и изпълнен с трудности, но въпреки това, предпочитан пред неумолимата Сянка с косата.
Понякога, по незнайни и неразбираеми за нас, обикновените хора причини, съдбата е склонна да даде на човека още един, често последен шанс. Шанс да продължи съществуването си в това тяло, в това време, при тези условия. Но! За това е нужно човек да съумее да види съществуването си в нова светлина, да промени — често коренно, отношението си към света и самия себе си. А ако не съумее да използва правилно предоставената му нова възможност, тогава…


39
просто си отива, този път „окончателно“. В Библията многократно са описвани случаи на завръщане от Отвъдното. Помощ на такива завърнали се от „оня свят“ хора е била оказвана от чудотворците пророци, предсказали идването на Месията — Изкупител и Спасител на потъналото в плътната материя човечество.
Навярно и вие като мен сте си задавали въпроса, какво би станало с Учението, поднесено на човечеството от световния Учител
Христос, и дали изобщо би имало Християнство, ако не беше
Възкресението Му? Да, след разпятието Той би могъл да се завърне и в изтерзаното си физическо тяло и това пак би било чудо. Но вече виждано чудо. Затова, защото и преди това се е случвало човек да възкръсне след мнима смърт — макар и рядко. Както Лазар например.
Но да се дезинтегрира физическото тяло, след което Той да се появи отново като изтъкан от светлина, е било събитие невиждано дотогава.
Точно това чудо — Възкресението Му и многократните Му появи до момента на Възнесението, са станали крайъгълният камък, около който се е изградила и устояла на преследванията новата религия.
Религия, която ни учи да си прощаваме, да не се съдим един друг,
когато дори Бог не ни съди, и да се обичаме един другиго — така,
както Той ни обича.
* * *
Прочутата плащаница, в която по еврейски обичай е било увито тялото Му, преди да бъде положено в гробницата, съхранявана понастоящем в катедралата в Торино, Италия, е запечатала по начин,
необясним от съвременната наука Неговия образ. Това необикновено платно притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост,
история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди,
както и усилията и средствата, вложени за разгадаване на тайната му
— на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и
Големия сфинкс.
За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година


40
семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.
Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   71




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница