142
Долният праг на (не)сигурност е Прагът на огромната част от хората, на
„широките народни маси” (докато пък
Горният праг на(не)сигурност е Прагът на елитарни прослойки от обществото), то сме склонни да мислим, че всяка криза е задължително свързана с опиране в
Долния праг на (не)сигурност.
Макар че поведението е корено различно близо до тези два Прага, те и двата са сериозни предизвикателства и обществото трябва да бъде управлявано така, че да се държи максимално най-далеч и от двата Прага — това са главните задачи на всяко
едно стратегическо мислене, на всеки един политически инженеринг. Колкото по-далеч се намира обществото от двата
Прага, толкова по-ефективно ще е неговото управление и по-адекватни — отговорите на проблемите. И без да се доближава до тези два Прага, обществото може да се намира в криза, но противодействието й тогава е много по-ефективно и е по-лесно преследването на предварително зададена цел като изход от кризата. Ето това е въпросът на кризисното управление: „Могат ли кризите да се управляват без да се стига до ситуации на ръба, до ходене по острието на бръснача, т.е. без обществата да допират до Праговете на
(не)сигурността?”.
Ако двата Прага са твърде раздалечени,
обществата се разслояват, а разслоените общества губят своята кохезия
CXXX
, сплотеност, заедност, разкъсват се социалните мрежи, връх вземат систематично насаждани идеологеми за толериране и поносимост към съществуването на много бедност и на много богатство. В подобни общества съществува благоприятна среда за социален взрив, за анархия, за липса на чувство на общност, за
размита идентичност, за конструиране на образа на врага. Ако обаче двата Прага са прекалено сближени, тогава настъпва раздвоение в обществото и сред хората
— лесни преходи от социално отчаяние към социална пасивност, социална апатия, с всички известни симптоми на социална шизофрения
CXXXI
Качественото управление на обществото всъщност е непрекъснат стремеж да се намира оптималното разстояние между двата Прага, т.е. тези
Прагове да се раздалечават, ако са започнали да се сближават прекалено много (силна социална уравновиловка) и да се сближават, ако са започнали да се раздалечават твърде много (силно социално разслоение). Истинско политическо предизвикателство е да се намери онова изискващо възможно най-малък преразход на ресурси
състояние на устойчивост, в което обществото намира оптималния си баланс между
не-сигурност и
без-опасност. Това се постига с много сложно манипулиране на средата, на нагласите и целите на обществото. То, в частност, изисква Двата Прага да не бъдат свързвани съответно: Долният — с прекалено нисък жизнен стандарт (т.е. твърде нисък
Праг на бедност); Горният — с прекалено висок жизнен стандарт (твърде висок
Праг на богатство). За тази цел, осъществяването на която е критерий за стратегически успешен социален инженеринг, обществата трябва да притежават надеждно вградени социални асансьори (мобилност на хората) и социални амортисьори (стабилност на социума).
Сподели с приятели: