144
Блага (същности, ценности) от втори род са неделимите блага. Тези блага при споделяне не се променят. Такива блага са нематериалните, които се разпространяват по (чрез) материални носители. Към този род могат да се причислят благата от когнитивния цикъл, т.е. тези свързани със знанието. Споделени, те си остават същите (не се променят).
Когато човек споделя информацията с някой друг, то информацията, която той притежава си остава същата. Това е изключително важно за еволюцията на човечеството. Колкото и факти,
информация, знание да разкаже един университетски преподавател на своите студенти, той пак ще знае толкова, колкото е знаел преди лекцията. Може да им „отреже” удивително големи порции от собственото си познание, от това то у него няма да пострада.
Нашият свят е така конструиран, че да е възможна комуникацията. Нека си представим само за миг, че ако споделиш с някого своето знание, ти започваш да знаеш по-малко. Какви войни тогава щяха да се водят, колко по-труден би се
оказал обменът на информация, опит, мъдрост, технологии, открития между народите!
Германският социолог Никлас Луман въобще смята, че социалните системи като цяло се състоят не от хора, а от комуникации, „от придаващи смисъл комуникации — единствено от комуникации и от всички комуникации."
Според него комуникацията е синтез на информация, изказване и разбиране и чрез нея информацията се предава в разбираема форма, а „системите се справят с несигурността, изграждайки от собствените си
комуникации структури, които карат несигурността да изглежда сигурна или поне малко по- сигурна”
286
Ако информацията беше благо от първи, а не от втори род, то комуникацията между човешките същества би била само повърхностна, съдържаща обмен на ненужни факти или неща, които споделящият би желал да забрави.
Някога, по времето на социализма, когато вертикалният растеж на хората от моето поколение бе възможен преди всичко чрез „влизане в Партията”, а това за мнозина бе или невъзможно да се осъществи, дори да го желаеха или пък изключено да се осъществи, защото те не го желаеха. Ето защо ни оставаше хоризонталният растеж — всеки „се разливаше” в някаква удовлетворяваща го посока —
един пишеше стихове, друг покоряваше сърцата на момичетата, трети строеше вила, четвърти колекционираше нещо. Аз се увличах по фантастиката, дори имам публикуван разказ с названието „Вместо интервю”, с който участвах в конкурс на в. „Народна младеж”
287
. Споменавам това във връзка с тази класификация на благата, защото бях замислил тогава фантастична повест. Действието се развиваше на една планета, на която съществата бяха като облаци от някаква материя с информационно съдържание. А информацията там бе благо първи род, т.е. при споделяне тя намаляваше. Ето защо съществата на тази планета не комуникираха помежду си — да споделиш с някого нещо, означава споделената информация да премине от тебе у него. Единственият обмен на информация бе между съществата „майки” и съществата „деца”. „Майката” споделяше цялата й налична информация със своето „дете” и това бе нейната жизнена функция — след като
споделеше цялата информация, тя „умираше”, изпразнена от информационно съдържание. В един момент обаче (все пак аз бях тогава на 23 години), две млади и влюбени едно в друго същества направиха удивително откритие — ако са винаги заедно и споделят информация помежду си, те няма
145 да загубят никаква информация, а ще знаят два пъти повече! Едното същество
(условно да го наречем) „Тя” ще научи всичко, което (условно да го наречем)
„Той” й разкаже, а „Той” ще узнае всичко, което „Тя” му разкаже. Да,
единият ще забрави споделеното, но то ще премине у другия. И нищо от това, което те знаят като двойка, няма да изчезне! Те откриха феномена на споделянето, на комуникирането. Важното бе да са винаги заедно, в комуникационен план да не се разделят. Постепенно към тях се присъединяваха и други същества.
Обединени, сплотени, взаимноподдържащи се, те можеха да споделят информация без страх, че ще знаят по-малко след споделянето й.
Така дойде денят, в който на тази планета предишните, некомуникиращи същества, започнаха да комуникират. Важното бе за да обединени, сплотени, взаимноподдържащи се! Солидарността и съвместността, задружността и заедността бяха победили!
Сподели с приятели: