националния характер на документа — а не за някаква стерилна, абстрактна общология на сигурността. ➢

223
структури във вътрешен и в международен план, което се гарантира от
действията на държавните институции, конституционно отговорни
затова”. [...]
„Гражданска сигурност. Състояние на законност, при което са
защитени животът, свободите, здравето и имуществото на гражданите
от асиметрични заплахи с военен или невоенен характер, от природни,
технически или комбинирани вредни фактори, от пътни, производствени и
битови инциденти, както и от нарушения на обществения ред”
521
.
Тази Стратегия за национална сигурност бе подготвена от работна група, която се координираше от проф. Димитър Йончев. На него се дължат несъмнените достойнства на проекта. Такова безспорно достойнство е най- вече опитът да се излезе от омагьосания кръг на силовото разбиране на сигурността и силната централизация в системата за сигурност, когато ведомствата са като комини (по образния изказ проф. Димитър Йончев) — всички са насочени към Центъра (т.е. към столицата), очакват инструкции от него и не комуникират хоризонтално помежду си. Друго важно достойнство на този проект е това, че в него се говори за „конфигуриране пространството на сигурността като мрежа от мрежи”.
В гореспоменатия Проект за Стратегия за национална сигурност е записано следното:
„Съществено предизвикателство пред държавата и обществото е
промяната на политиката на национална сигурност на Република България,
която традиционно се гради върху идеята за централизирани и силни
ведомства, ограничаващи на практика възможностите на гражданите сами
да допринасят за собствената си сигурност, в политика на хармонична
съгласуваност на възможностите и действията на всички елементи в
системата на сигурност, изградена по модела на мрежа от мрежи”
522
[курсивът мой — Н.Сл.]
Както споменах по-горе, че Димитър Йончев разглежда сигурността като
„състояние на присъствие, при което е налице задоволителен контрол от страна на присъстващия над въздействията върху него”
523
. Естествено, той е
„прокарал” това свое разбиране в този Проект за Стратегия:
„Сигурност на Република България. Състояние на задоволителен
контрол над вредните въздействия върху гражданите, обществото и
държавата”. [...]
„Среда на сигурност на Република България. Съвкупността от
вредните въздействия върху страната, които оказват влияние върху
стабилността и живота на гражданите, обществото и държавата”.
➢
В новата Стратегия за национална сигурност на Република
България (приета с Решение от 08.03.2011 г. на Народното събрание) се казва:
„Стратегията очертава по-широко разбиране за националната
сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина,
обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията,
свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на
обществения ред и защитата на законността. Повече от всякога става
очевидно, че крайният продукт и същинският смисъл на понятието
„национална сигурност” е защитеността на отделния гражданин,
неприкосновеността на неговата свобода и достойнство”
524
.

224
➢
Парадоксално е, но не някъде другаде в българското законодателство, а тъкмо в Закона за защита на класифицираната информация , приет на 24.04.2002 г. и претърпял редица изменения и допълнения, бе решено да се фиксира и фактически да стане едва ли не фундаментална дефиниция, облечена с авторитета на закона, следното определение за национална сигурност:
„Национална сигурност” е състояние на обществото и държавата, при
което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина,
териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и
е гарантирано демократичното функциониране на държавата и
гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и
увеличава своето благосъстояние, и се развива”
525
.
➢
През 2009 г. с допълнителна разпоредба в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, приет на 11.12.2007 г.
526
и претърпял редица изменения и допълнения, е записано следното определение:
„Национална сигурност” е динамично състояние на обществото, при
което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и
конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани
демократичното функциониране на институциите, основните права и
свободи
на
гражданите,
устойчивото
икономическо
развитие
и
благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно
защитава националните си интереси и реализира националните си
приоритети”
527
.
➢
В Стратегията за национална сигурност на Холандия
528
от 2007 г. се казва следното:
„Националната сигурност е изложена на опасност, когато
жизненоважните интереси на Холандската държава и/или общество са
застрашени до такава степен, че това може да доведе до разрушаване на
обществото.
Националната
сигурност
включва
както
пробив в
сигурността, предизвикан от целенасочени човешки действия (сигурност),
така и пробив, дължащ се на бедствия, системни или процесни грешки,
човешки пропуск или природни аномалии, като например екстремни
атмосферни условия (безопасност)”
529
.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: