Старогръцки легенди и митове


МЕНЕЛАЙ СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ВОЙНА СРЕЩУ ТРОЯ



Pdf просмотр
страница104/176
Дата02.08.2022
Размер3.89 Mb.
#114879
ТипКнига
1   ...   100   101   102   103   104   105   106   107   ...   176
Nikolaj Kun - Starogrytski legendi i mitove - 1492-b
Свързани:
leganda za roma
МЕНЕЛАЙ СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ВОЙНА СРЕЩУ ТРОЯ
Щом прекрасната Елена напуснала с вероломния Парис
Менелаевия дворец, и боговете изпратили вестителката на боговете
Ирида при Менелай на остров Крит. Бързо литнала на дъгоцветните си криле Ирида от Олимп, в миг се явила пред Менелай и му съобщила за постигналото го нещастие. Менелай тутакси потеглил обратно.
Бързо стигнал той до Спарта. Обзел го страшен гняв, като видял, че
Елена го е измамила и че съкровищата му са задигнати. Веднага
Менелай отпътувал при брата си Агамемнон, за да се посъветва с него как да отмъсти на Парис за вероломството му. Агамемнон приел брата си с истинско съчувствие и го посъветвал незабавно да събере всички онези герои, които му били дали някога клетва, че с всички сили ще му помагат в случай на нещастие. Агамемнон съветвал да се тръгне на война срещу Троя с тези герои и войските им. Менелай възприел съвета на Агамемнон и двамата се отправили най-напред до престарелия цар Нестор в Пилос.
Старецът Нестор бил един от най-мъдрите гърци. Много герои бил видял той през дългия си живот, в много славни подвизи сам бил вземал участие. Нестор имал голяма опитност във военното дело. Вече трето поколение герои наблюдавал той.
Сърдечно приел Нестор Менелай и Агамемнон. Старият Нестор страшно се възмутил от Парис. Той решил лично да участвува в похода срещу Троя, като вземе със себе си и своите синове Тразимед и
Антилох. Нестор се съгласил да споходи заедно с Атридите (Атреевите синове) и героите на Гърция, за да ги подбуди всички те да вземат участие в похода.
Мнозина герои решили да участвуват в тоя поход. Едни от тях се съгласили да участвуват, защото ги задължавала дадената клетва,
други участвували, защото били обхванати от силна жажда за военни подвизи. Срещу Троя решили да заминат: аргоският цар Диомед, син на великия Тидей и равен по сила на бог Арес; Паламед, мъдрият син на евбейския цар; царят на Крит Идоменей, могъщ внук на Минос;
Херакловият приятел Филоктет, комуто Херакъл, преди да умре, дал стрелите си. Без тия стрели, както предсказал оракулът, било


278
невъзможно да се превземе Троя. В похода взели участие и двамата едноименници: царят на Саламин Аякс, храбър син на Херакловия приятел Теламон — равен нему по сила нямало всред героите, и Аякс от Локрида, син на героя Оилей. И много други още герои взели участие. Трябвало да се застави да участвува в похода и царят на
Итака, хитроумният Одисей, син на Лаерт. На Одисей не му се искало да напуска Итака. Зер той съвсем наскоро се бил оженил за хубавата
Пенелопа и току-що му се бил родил първият син, Телемах. Нима ще трябва да напусне мирния живот и горещо обичаните жена и син, за да плава далеч до стените на Троя. Може би за да не се завърне вече никога в родината си? Затова, когато Одисей узнал, че Менелай,
Агамемнон, Нестор и Паламед са пристигнали в Итака, той решил да ги измами. Като се престорил, на побъркан, започнал да оре нивите си със запрегнати в плуга вол и магаре, а засявал нивата със сол. Пръв разбрал, че Одисей хитрува, Паламед и решил да го принуди да признае това. Той взел повития в пелени Телемах и го сложил на браздата, по която вървял Одисей. Одисей се спрял. Колкото и голямо да било желанието му да остане в Итака, той не можел все пак заради това да погуби единствения си син. Така Паламед разкрил преструвката на Одисей и той трябвало да напусне родна Итака,
любима жена и син и да замине за дълги години край стените на Троя.
Оттогава Одисей намразил Паламед и решил да му отмъсти, задето го заставил да вземе участие в похода.


279
АХИЛ
Героите трябвало да привлекат за участие в похода още един герой. Това бил младият Ахил (Ахилес), син на цар Пелей и богиня
Тетида. Прорицателят Калхас предсказал на Атридите, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участвува и Ахил. Съдбата предвещавала на Ахил безсмъртна слава. Той трябвало да бъде най- великият измежду героите, които ще се сражават при Троя. Големи ще бъдат Ахиловите подвизи, но той няма да се върне жив от стените на
Троя, ще загине в разцвета на силите си, убит от стрела. Богиня
Тетида знаела какво е отредила съдбата на сина й. С всички сили тя се стараела да предотврати страшната му участ. Когато Ахил бил още малък, тя натърквала тялото му с амброзия и го държала на огън, за да направи сина си неуязвим и по този начин да му даде безсмъртие. Но една нощ, когато Тетида била сложила малкия Ахил в огъня, Пелей се събудил. Той се ужасил, като видял сина си в огъня. Грабнал меча си и се нахвърлил върху Тетида. Богинята се уплашила, избягала в страха си от Пелеевия дворец и се скрила в морските дълбочини, в чертозите на баща си Нерей. А Пелей дал за отглеждане Ахил на приятеля си,
кентавъра Хирон. Хирон отхранил Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Ахил израснал като могъщ герой. Когато бил едва на шест години, той убивал свирепи лъвове и глигани и без кучета догонвал елените — тъй бързо и леко бягал Ахил. По умение да си служи с оръжие никой не можел да се сравнява с Ахил. Хирон го научил също тъй да свири на сладкозвучна лира и да пее. Не забравяла сина си и Тетида, често изплувала тя от морските дълбочини, за да се види с него. Навсякъде и всякога Тетида се грижела за своя син.
Когато Ахил порасъл и станал прекрасен младеж, по цяла
Гърция се разнесла новината, че Менелай събира герои за поход срещу Троя. Тетида, знаейки каква участ застрашава Ахил, го укрила на остров Скирос, в двореца на цар Ликомед. Там Ахил живеел всред царските дъщери, облечен в женски дрехи. Никой не знаел къде е скрит Ахил. Но прорицателят Калхас открил на Менелай къде е убежището му. Веднага Одисей и Диомед били изпратени да го намерят. А Одисей измислил следната хитрост. Той и Диомед


280
пристигнали на остров Скирос и като се представили за търговци,
успели да влязат в двореца на Ликомед. Те наизвадили пред царските дъщери стоките си: разкошни платове, златни огърлици, гривни,
обици, златоткани наметала, а между тях поставили и меч, шлем, щит,
наколенници и броня. Царските дъщери с възхищение разглеждали златните украшения и богатите тъкани, а Ахил, който стоял между тях, гледал само оръжието. Изведнъж край двореца се разнесли бойни викове, зазвучали тръби и задрънкало оръжие. Спътниците на Диомед и Одисей ударили с мечове в щитовете и издали боен вик. Царските дъщери се разбягали изплашени, а Ахил, като сграбил меча и щита, се втурнал срещу враговете. Той помислил, че е извършено нападение върху Ликомедовия дворец.
По този начин Одисей и Диомед разпознали Ахил. Ахил с голяма радост се съгласил да участвува в похода срещу Троя. С него тръгнали верният му приятел Патрокъл и мъдрият старец Феникс.
Пелей пък дал на сина си доспехите, които някога получил като подарък от боговете на сватбата си с богиня Тетида, дал му и копието,
подарено му от Хирон, и конете, получени от Посейдон.


281
ТРОЯ
Велика и мощна била Троя, срещу която се готвели да воюват героите на Гърция. Троя била основана от Ил, правнук на Зевсовия син Дардан, и на една от плеядите, Електра. Дардан дошъл от Аркадия при цар Тевкър. Тевкър дал на Дардан за жена дъщеря си, а като зестра му отделил част от земята си, на която именно бил основан град
Дардания. Внук на Дардан бил Трос, а Тросов син именно бил Ил. Той взел веднъж участие в едно състезание на герои във Фригия и скоро ги победил един след друг. Като награда за тази победа Ил получил петдесет момичета и петдесет младежи. Фригийският цар му дал и една пъстра крава, като му казал да върви подир нея и там, където тя се спре, да основе град. Според думите на царя на Фригия оракулът предрекъл голяма слава на този град. Ил постъпил така, както му казал фригийският цар. Тръгнал подир кравата, а тя се спряла точно на хълма на богиня Ате. Върху този именно хълм Ил започнал да строи града. Той протегнал ръце към небето и помолил гръмовержеца Зевс да му прати знамение, че е благословил неговото дело. На сутринта,
като излязъл от шатъра си, Ил видял пред себе си един изрязан от дърво образ на Атина Палада; това именно бил оня паладиум, който трябвало да закриля новия град. През време на царуването на Ил била заградена със стена само онази част от Троя, която се намирала на хълма, а градската част в подножието на хълма била незащитена.
Стена около тази част на града построили Посейдон и Аполон, които по повелята на боговете трябвало да служат при царя на Троя
Лаомедонт, сина на Ил. Посейдон и Аполон изградили около Троя неразрушима стена. Само на едно място стената можела да бъде разрушена — там, където работил героят Еак, който помагал на боговете при работата.
По времето, когато героите на Гърция се тъкмели да предприемат поход срещу Троя, там управлявал Иловият внук —
Приам; единствен той от децата на цар Лаомедонт бил останал жив,
след като превзел Троя Зевсовият син Херакъл. Приам бил богат.
Разкошен и величествен бил неговият дворец, в който той живеел с жена си Хекуба. Заедно с Приам живеели и петдесетте му синове и


282
толкова дъщери. Измежду Приамовите синове особено се славел с храбростта и силата си благородният Хектор.
Могъща била Троя. На гръцките герои предстояли големи трудности в борбата им с войнствените троянци, но затова пък и голяма слава и извънредно богата плячка очаквала онези, които победят троянците и завладеят Троя.


283


Сподели с приятели:
1   ...   100   101   102   103   104   105   106   107   ...   176




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница