361
Талтибий изпратил за глиган, който да принесат в жертва на боговете по случай помиряването. Напразно Ахил молел всички да
не се грижат за даровете, а да се погрижат за битката. Той искал гърците още в същия миг да тръгнат на бой и чак когато отмъстят за убитите,
вечерта да седнат на общ пир. Ахил се отказал от пируване сега; нито наум не му идвало за храна, когато в шатъра му лежал неотмъстен верният му приятел. Обаче Одисей склонил Ахил да поотложи началото на боя. Одисей донесъл от Агамемноновия шатър даровете, а други герои довели робините и Бризеида.
Всички се разотишли по шатрите. А мирмидонците, след като
взели даровете от Агамемнон, тръгнали към корабите си. С тях тръгнал и Ахил. Наскоро при него дошли гръцките вождове; те го молели да се подкрепи с храна, но Ахил отказал. При Ахил останали
Агамемнон, Менелай, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс; те се стараели да утешат великия герой, но той мислел само за Патрокъл и с въздишка рекъл:
—
Беше време, когато самият ти, Патрокле, ми предлагаше храна преди боя, а сега лежиш, пронизан от копие. Моята скръб не би била по-силна дори ако узнаех за смъртта на баща си или даже ако научех за смъртта на моя любим син, Неоптолем, когото съм оставил в
Скирос. Аз се надявах, че само аз ще умра в чужбина; мислех, че ти ще се върнеш във Фтия и ще заведеш там младия ми син.
Горчиво плачел Ахил. Въздишали и всички герои; всеки от тях си спомнял за близките, които оставил в родината. Видял от Олимп
Зевс Ахиловата скръб и заповядал на Атина Палада да отиде в шатъра при героя и да поръси гърдите му с нектар и амброзия. Като орел излетяла от Олимп Атина и поръсила гърдите на
Ахил с нектар и амброзия, за да не загуби сила.