Емпиричниизследвания Емпиричното доказателство за възможността на човешката ДНК да създава трета полипептидна верига е лесно като детска игра и може да бъде осъществено от малка група учени: химик, биолог и генетик. Бюджетът на експеримента не надхвърля $1000. Предлагам следната опитна установка: 1. Взема се бокален ДНК препарат, който се разпределя в пет съда на Петри. Осигурява се хранителна среда и подходяща температура. Отличен кандидат за илюминация е индивид, при който метилизацията е минимална. 2. В цех за извличане на благородни метали (злато и платина) от руди посредством азотна и солна киселина се добива 0,30 грама моноатомно злато-White Bread. 3. Според числото на Авогадро се правят изчисления колко атоми Au има в 1 мол вещество. 4. Под електронен микроскоп се изброява колко клетки има във всяка чинийка на Петри. Според това се преценява какво е количеството ДНК материал, съответно ориентировъчния брой на двойките бази във всяка молекула (зависи от вида на клетките). N.B!За всяка двоина връзка е необходим 1 атом Aurum, който в последствие се свързва с още 4 атома, следователно ако броят на свързаните ДНК-бази в съда е х, то необходимото количество моноатомно злато е 5х. 5. Моноатомното злато се поставя в непосредствено съприкосновение до ДНК - препарата. 6. Прилага се не-Херцово магнитно поле със сила 0,12 W/m 2 , например феромагнит с форма на полуцилиндър. В близост до установката не трябва да има други източници на електромагнитни полета. 7. След различно време на експозиция на петте препарата, съответно 8, 10, 12, 24 и 36 часа, се пристъпва към анализ на генетичния материал. След обработка изпращаме пробите за анализ от 3D крио-електронен микрограф (например в Osaca University cryoEM). (Изследването струва $500, но може и безплатно, ако успеете да се включите в някой проект) Резултатите показват, че в 3 от пробите има стартиран процес на формиране на нишка от златни нано частици. Златните нано частици се използват като активни елементи за
да контролират формирането на ДНК вериги. Те демонстрират уникална мощ и програмируемост на ДНК структурирането в 3D пространството. (January, 2011)
