Спас Мавров
БАЛКАНИТЕ –
Варна
2002
Глобални промени в състоянието на Земята и Човека
Периодът, който ще разгледаме, е най-външната форма на видимите промени, които настъпват на земята и при човека в цикъла от март 1991г. до март 2028г. Началото на този енергиен дисбаланс на планетата започва през първото десетилетие на ХХ век, но промените, които стават все по-видими и характерни, ще разглеждаме само в посочения период, за да улесним ориентацията на читателя във времето. Цялата разработка се отнася до един много кратък, но поради това, че е завършващ - много важен цикъл от движението на Слънчевата система по своята еклиптика. Този въображаем път на наблюдението е съвсем реален по отношение на йонните потоци на звездните формации, наречени съзвездия и особено на тези, които се намират по еклиптиката. Пълният период на движението е около 26000 години. Той се дели на четири неравни по време и различни по характер периода (виж рис.1).
Рис.1. Движение на Слънцето по еклиптиката в четирите периода
Подобни промени, но с друг характер, е имало преди 12000 и преди 5000 години, когато започва последният цикъл Кали Юга (Черният цикъл). Той завършва сега. Последната му фаза от около 2000 години изтече през 1991 год. В езотеричните знания тази година има преломна двусъщностна вибрация и затова понякога е наричана “Двойно Сефиротна”, което определя единството от Божествеността в материята и одухотвореността на материалното до Божественост. Първите две цифри носят символиката на проявеното Божество (1) до разумно същество (9), каквото е човекът. Можем да кажем, че това е Богът като Човек. Тези две същности дават Съвършеното Проявено – десятката (10). Девятката е символ на развитие, съвършен в съзнание и дух индивид, надделял над личностните стремежи и цели. Същият този Човек (9), носещ Бога (1) в себе си трябва да извърши Великото Преобращение в Себе Си и като блудния син да тръгне по пътя към бащиния дом. Така втората девятка извървява пътя към единицата (Божественото) чрез лично дело към индивидуализирането си. Защото всеки Бог е една Велика Индивидуалност, отвоювала Себе Си като такава. Втората девятка и втората единица дават Обърнатия Сефирот – Човекът като Бог. Годината 1991 е година на Двусъщностният Божи Син, извървял окончателно пътя Си.
Тази стара шумерска тайна е изящно предадена от Халдейската Кабалистична наука, твърде неточно и пристрастно интерпретирана от евреите като тяхно знание. Тангризмът, пряко свързан с шумерската и египетската езотерични школи, е запознат със знанието за тази преломна година. Лекомислено и повърхностно някои астролози и създатели на школи я разглеждат като механичен сбор от цифри. Четиристепенната, но всъщност двуполюсна вибрация на 1991 изразява в космичен порядък събитията, пряко засягащи Земята в прехода към епохата Водолей. От нея започват новите енергетични движения, които от близо 80 години извършват промени, нетипични за поведението на магнитните потоци на Земята. Когато процесът завърши, Слънчевата система ще е навлязла стабилно в йонните потоци на съзвездие Водолей. Затова се нарича епоха на Водолея, но не трябва да се свързва по никакъв начин със зодиакалните характеристики на астролозите по две съществени причини: първата е, че пространствената промяна на положението на Слънчевата система е променила значително влиянието на йонните потоци на зодиакалните съзвездия, което прави прогнозите несъществени. Втората се отнася до епоха, чието име регистрира съзвездието като характер, но не и като програма, влияеща над съдбата на отделната личност. Тук ние ще говорим главно за влиянието над Слънчевата система и планетата ни. Подчертаваме, че в настъпващата епоха всички влияния над индивида се намират под коренно различна, специфична само за този период програма, целяща да подсили или да смекчи психонастройката на отделната личност. Отражението на облъчването е съществено за нас главно в аспекта на влиянието му върху атомната и молекулната структура на Земята. Едно от следствията е ускорената активизация на промяната на движението на геомагнитните потоци и центрове по каналите на кристалната структура на планетата. Известно е, че Земята представлява неправилно кълбо с плоскости и ръбове, определено по законите на кристалографията като икосиедро-додекаедрична система. Според великия посветен на древността Платон, то е пентагон-додекаедрично, което според нас не противоречи на принципа за кристално единно тяло, затова този проблем няма да го засягаме (виж рис.2). Нашата страна се намира на един от тези геомагнитни центрове – Балканския полуостров. Тук вибрира вече с огромна сила един център, оказващ значително влияние на полуострова и планетата. Тук се пресичат геомагнитните и геологични ръбове на шест от ръбовете на икосиедро-додекаедричната система на полуострова.
Сподели с приятели: |