Еволюцията на съоръженията за ревитализация може да се проследи от

След Големия Катаклизъм останали малцина илюминирани индивиди. Те запазили познанието за изграждане на лечебници (съживителници), но не разполагали с достатъчно материални и трудови ресурси. За построяването на храмове се използвал трудът на непосветените индивиди, откъдето идва терминът „раб божий”. Тоест простосмъртните трябвало да изпълняват всичко, което безсмъртните богове поискат (и да не разсъждават много-много, защото ще бъдат наказани). Не било особено трудно да се внуши респект на простосмъртните хора, като се има предвид че редица високи технологии – левитация, телекомуникация, поразяване с лъч и други останали на въоръжение на посветените след потопа.
Най-важното за посветените индивиди, които оцелели след Големия катаклизъм, било да си осигурят съоръжения за ревитализация. Можем да ги наречем лечебници, съживителници (но не и гробници!) Те обяснили на непосветените, че трябва да им строят „храмове”, в които да ги почитат. Изисквали приношения в злато, храна и вино.
Шумерските текстове потвърждават, че боговете използвали простосмъртните като миньори за да добиват злато от недрата на Земята.Фараоните и всички монарси след тях се презапасявали със злато. Най-важната им задача била да си осигурят съоръжение за постигане на апотеозис и златен костюм. На непосветените и до днес се обяснява, че това са митове, че
само „душата” на фараона става безсмъртна, че тракийският владетел слиза в Отвъдното, като се практикува трупоизгаряне, че пирамидите и тракийските могили, в които не е намерен нито един труп са само символични погребални съоръжения и т.н. Надявам се, че разбирате, че такива колосални строежи никога не се правят единствено за да покажат великолепието на императора (един вид послесмъртен каприз), а се изграждат защото изпълняват прецизна и важна функция.
Инвестицията в ефективно съоръжение за ревитализация и в осигуряването на достатъчно ресурси за илюминация е най-значимото бизнес начинание на всеки иницииран.
Във всички гробници, където е намерено злато, но няма труп, процедурата е била успешна. Всички мумии, които може да видите в музеите и в мавзолеите, са останките на индивиди, които по една или друга причина не са били подложени на илюминация или тя е неуспешна. Безпроблемно преминалите ревитализация са живи и до днес. Те не парадират със своето безсмъртие, защото би било в разрез със съвременния етичен кодекс, който безсмъртните са приели.
Преди четири хиляди години хората ясно са различавали кой може и кой не може да си позволи безсмъртие:
„Там накрая са и новодошлите траки. Между тях е царят
им Рез, син на Ейоней. Видях аз конете му, много красиви и едри: от сняг
са по -бели и от вихър по -бързи. Колесницата му е със сребро и злато
украсена. Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия, пркрасни за
гледане. Не може смъртни мъже да ги носят. Достойни за тях са
единствено боговете безсмъртни.”
Омир „Илияда‖, песен X „Долония‖
В древността простосмъртните са били примирени със статута си и знаели, че единствено аристократите („боговете‖) имат приоритета и средствата да бъдат безсмъртни. Днес от време на време се инсценира „смъртта‖ и „погребението‖ на монарха или на член на Кръвната линия, за да не се предизвиква излишно съмнениеи недоволство сред профанските маси. Безсмъртието не се демонстрира, за да не се чувстват простосмъртните ощетени. Никога няма да видите погребан труп на член на тайно общество от висок ранг. След мнимото погребение същият индивид продължава живота си под новосъздадена самоличност и житейска история, най
-често в друг географски регион.

За да не се терзаят твърде много на непосветените се внушава, че в смъртта хората са равни. Общоприето е да се мисли, че всички индивиди умират. На профаните по един или друг начин се внушава, че след като приключи и без това краткият им живот, ако са били праведни, ще отидат в рая (може да се даде някакво друго заместващо обяснение). За простосмъртните краткият жизнен цикъл е аксиома и те дори и за секунда не могат да допуснат, че именно в това се различават от елита.

Изтегляне 7.66 Mb.

Сподели с приятели: