Стопанската история между икономиката и историята
Дефиниция за стопанска история
Изтегляне 39.12 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Научната мисъл за икономиката и историята в стопанската история
| Дефиниция за стопанска история
Стопанската история е наука. Тя е това, което стои зад стопанските системи и ги обследва във времето и в пространството, в тяхната статика и динамика. Стопанската история има важна задача- да дава момента снимка, както и ретроспективна такава, за състоянието на икономиката и нейните активности, за нейното развитие, минало, настояще и очаквано бъдеще. Научната мисъл за икономиката и историята в стопанската история Когато става въпрос за стопанската история преди всичко трябва да обърне внимание дали тя е наука в статика или в динамика. В тази връзка, Gavin Wright [1] разглежда стопанската история в две части, а именно „от идеология до методология“. Според него методологията е именно динамиката на стопанската история, а идеологията е статиката, върху която стъпва тази методология. Погледнато по този начин, следва да се приеме, че статиката и динамиката, идеологията и методологията са взаимно свързани, стоят в една равнина, като са просто двете страни на монетата, взаимодопълващи се, невъзможно да съществуват една без друга. Ако се направи опит това да се приложи между въпроса на настоящия труд, а именно за мястото на стопанската история между икономиката и историята, историята може да се приложи върху идеологията и съответно статиката, а икономиката да се приравни с динамиката, съответно с методологията. Отново по този повод, Wright повдига друг въпрос, напълно резонен в икономическата действителност и актуален към днешна дата. Дали не е редно и напълно в синхрон с развитието на икономиката, методологията и динамиката да се абстрахират от статиката и идеологията? Той пита, дали непрекъснатото закотвяне на икономиката към идеологията, не се превръща в своеобразен стопер за нейното развитие? Съответно, може да се зададе и друг въпрос. Дали по този начин стопанската история не се превръща само в история, изключвайки стопанския, икономическия елемент, който всъщност е формира и стои в нейното съществуване изобщо? Други специалисти като Robert A. Margo [2], не повдигат въпроси, нито дават отговори на повдигнати такива. Те се опасяват по- скоро от това, че стопанската история може в действителност да е повече история, отколкото икономика. Което обезсмисля изобщо съществуването на материята, защото тя трябва да е подвластна именно на икономиката. Margo в своя труд поставя акцент и върху вече споменатата динамика, в лицето на икономиката. Той смята, че е отнело много време стопанската история да се насочи повече към динамиката и икономиката, да загърби статиката и идеологията и да започне да съществува в синхрон с новите изисквания. Една по- различна гледна точка, която отново се споделя от Margo и други специалисти е, че стопанската история може да се разгледа и в друг аспект, а именно като започнала да се интегрира в икономиката, еволюирала от чисто теоретична, в по- практична посока. На фона на всичко това, McCants [3] стига много по- далеч и изразява мнение, че „От всички социални науки, икономиката вероятно може най- много да се характеризира като неисторическа“. За него историческият аспект на икономиката, изразена в стопанска история, е по- скоро способ в икономически план да не се допускат грешки, отколкото някакъв друг фактор. За него стопанската история е проекция на грешките и нищо повече. Papanikos [4] продължава тези идеи и виждания за мястото на стопанската история между историята и икономиката смятайки, че “стопанската история служи на същата цел като историята, но се фокусира върху икономическите явления от миналото… стопанската история е анализ на бъдещи икономически събития, като се използва минал икономически опит, за да се обслужват икономическите нужди на настоящото поколение.“ Доц. д-р Пенчо Пенчев [5] също вижда сложността на отношенията между стопанската история, икономиката и историята. Според него тези отношения са противоречиви. В друг свой труд Пенчев [6] споделя идеята на Дъглас Норт за същността на стопанската история, според която тя „обяснява: а) причините за икономическия растеж, упадък и стагнация в хода на времето и б) благоденствието на отделните групи в обществото в хода на времето“. В тази дефиниция, която е широко застъпена сред специалистите, икономическият аспект надделява над историческия аспект в стопанската история. От това той извежда две нива на стопанската история, а именно историческия фундамент и икономическата практика, която стъпва върху този фундамент. За Спасов, Л. и екип [7], стопанската история се заражда по- скоро „като естествена необходимост“ в следствие на това, че „историческите и икономическите изследвания не могат да дадат отговори….“. Тоест, за тях стопанската история се е оформила около и върху историческата и икономическата наука, за да позволи да се вземе най- доброто от тях, за да се дадат отговори на важни и наболели проблеми. На противоположно мнение е Chris Colvin [8]. Според неговата гледна точка, икономиката и причинно- следствените връзки в нея са предмет на икономическата теорията. „Но теорията, която не е проверена, е глупава. Икономическата история предоставя един начин за тестване на теорията; той представлява основен материал за създаване на добра икономическа теория. Следователно икономиката се нуждае от икономическа история.“. Тоест, той поставя въпроса по друг начин- нуждата от апробиране на икономическата теория е предопределила възникването на стопанска история. Според Diеbolt и Haupert [9], “Стопанската история е дял на историята…“, макар да отбелязват също, че „стопанската история във времето се е трансформирала от разказен в математически формат“. Въпреки на пръв поглед да изглежда, че те отхвърлят икономическия аспект, като залагат на историческия, все пак в техните идеи липсва смелостта изцяло стопанската история да се изведе и разграничи извън обхвата на икономиката. Това става именно с вметката, че стопанската история вече е придобила математически характер. А математиката е част от икономиката. Abramitzky [10] обръща идеята за взаимообвързаността на стопанската история, историята и икономиката, като смята, че “стопанската история остава малка област в икономиката“, като според него тя представя миналото, което да се използва за формиране на настоящето на икономиката. Изтегляне 39.12 Kb. Сподели с приятели:
|