Стопански факултет
Изтегляне 36.21 Kb.
|
|
Тракийски Университет Стопански факултет Град Стара Загора Курсова работа по Дисциплина: Философия на Тема: „Проблемът за човека във философията на древна Гърция.“ Изготвил: Ръководител: Доц. Д-р Т. Танева Виктория Филипова Филипова Специалност: Бизнес икономика Факултетен номер: 050134000518 Древна Гърция - люлка на европейската наука и цивилизация. Основни епохи в старогръцката култура Периода на Древна Гърция се описва като особен период. Обхваща земите около Егейско море които включват съвременна Гърция и западна Турция. Има основни под – периоди: * гръцки тъмни векове * архаична Гърция * класическа Гърция Ранно-желязната епоха обхваща перода около 1200-800г.пр.н.е. Наричат я още „Омирова“ епоха или „тъмните векове“ както описах периодите по нагоре. Тази епоха започва след така наречения „колапс“( Това е преход от бронзова епоха към желязна епоха в източното Средиземноморие).През този период е било характерно археологически находки на керамика от протогеометричния и геометричния стил, или още наречено Древногръдско грънчарство. Древните гръцки племена се различават по това че се делят на големи езикови дялове и се предполага че е имало етническо деление. Еолийските диалекти се колонизират от гърците, като се почва от ниската равнина на Хермус на север от Смирна и се стига до брега срещу остров Лесбус, включително и него самия. Заселниците на Еолия пристигат от Тесалия и Беотия. След напускането им еолийският диалект попада под влиянието на северозападните гръцки диалекти. В северозападната част на Гърция, както и в пелопонеските области Ахея и Елида се говори на така наречените северозападни диалекти. Накрая в две отдалечени области – Аркадия и остров Кипър се запазва един диалект, който го наричат аркадо-кипърски. Разпределението остава трайно и има последици за политическата история както и за самата цивилизация. Архаичната епоха датира около 8в.пр.н.е. като по това време са били основани първите древногръцки полиси ( на старогръцки това буквално означава град, но също и съобщност от граждани). Тези полиси се разрастват и се укрепват към средата на века. Постепенно се започва развитието и на икономическите отношения, военни дела както и на културата. Създава се гръцката азбука, съчиняват се първите епоси ( строфа, разказ, стихотворение),и не на последно място се развива строителството и архитектурата. Малко след Троянската война Гърция попада в така наречената „ тъмна епоха“ наричана още архаична епоха. По това време монархията отстъпва на аристокрацията. Докато е имало пари, бизнесът и търговията са се смятали за корумпирани. Имало е роби, които да работят и да вършат работата която се е смятала че е под достойнството на един гражданин. Тази епоха е била време на разширяване. На йонийския бряг гърците са се запознали и свързали с новите идеи на местното население в Мала Азия. Някои мизелийски колонисти започнали да разпитват и да търсят модел в живота или космоса, като по този начин всъщност са се превърнали в първите философи. През този период е живял Хезиод. Отраснал е в Беотия като син на дребен селянин, който се е преселил от Мала Азия. Той е първият поет, който е пренебрегнал традицията по отношение на форма и съдържание. Две от Хезиодовите поеми са запазени и до днес. „ Тео – гонията“ – тази поема означава родословието на боговете, като това е една от младежките му творби. Другата му творба е „ Труд и дни“ като тя е плод на неговата творческа зрелост. Гръцаката азбука се създава въз основа на финикийската писменост. Формират се въоражени сили от пехотинци хоплити. В Древна Атина се създават институции на демокрацията които се развиват по късно през класическия период. В Древна Спарта законодателят Ликург който провежда своите реформи, които са насочени към военизирана организация на обществения живот. Спарта подчинява Месения а населението ѝ превръща в илоти. Основава се Пелопонеският съюз, доминиран от Спарта. Икономическата власт се намира в ръцете на едрите собственици на земя. Неравното разпределение на поземляната собственост, предизвиква социална криза и масово изселване което е довело до създаването на гръцки колонии. Класическа Гърция Според някои тя започва между V- IVв. пр. н. е. но според други автори започва от битката при Платеяпрез 479г. пр. н. е. и продължила до битката при Херонея през 338г. пр. н. е. Този период обхваща времето между отхвърлянето на персийската опасност и попадането под македонска зависимост на Елада и продължава 141г. През първата половина на 5в. пр. н. е. се водят продължителни войни между Ахеменидската империя и гръцките полиси, които са описани подрбно от Херодот. Древна Атина започнала да се разраства и да се изгражда по план на Перикъл, който иска да превърне града в „ произведение на изкуството“Развивали са се още и науката и философията. Това се е водело „ Златният век“ в Древна Атина и нейната история. Заради това нейно развитие започва конфликт за надмощие между Спарта и Атина. Спарта побеждава Атина и става най-могъщия полис в Древна Гърция. Заради многобройните войни между отделните полиси през този период древна Елада и древногръцкия свят стават лесна плячка за тогава възхождащата Древна Македония. Антична предфилософска митология: Омиров епос, Орфическа космеотеогония и антропология, Метемпсихоза / преселение на душите/ Античната философия обхваща период около едно хилядолетие от 6в. пр. н. е. до към кая на 4в. пр. н. е. Най – често свързваме античната философия със старогръцката философия защото се е смятала за начало на философската наука. Тази философия обхваща идеи и учения, които са създадени до времето на Сократ. Гърция се разпада на малки независими държави, като всяка се е състояла от град и селища. Във всяка част на гръцкия свят цивилизацията е била различна и малко и малко от градовете са имали принос за достиженията на Гърция. В резултат на религиозно възраждане настъпва конфликт между науката и религията. „ Религията на континентална Елада ( пише Джон Барнет), и религията на Йония са се развивали в доста различни направления“. И двете религии са имали различни виждания за изследването на човека към света. Омировия епос е създаден през така наречената Геометрична епоха, като този период не е особено познат. Големи цивилизации се превръщат в малки селца или са напълно забравени, и затова този период го наричат още „Тъмни векове“. По това време материалната и духовната култура са били много ниско развити и са се водили войни. Елада навлиза в железния век, който води до политически прогрес. Разпада се родовата система и започва да се полага основата на полиса. Обществото през Омировата епоха е на преходния етап наричан военна демокрация, което всъщност е преходна от родова към държавна форма на управление. Омировият епос е интересен за много читатели тей като представя десетгодишна кръвопролитна война. Епоса е свързан с култа към героя. Представя съдба във художествен вариант на отделната личност и на колектива. Античната традиция ни описва Омир като стар, сляп, мъдър, странник ръководен от музата си. Повечето го описват като легенда. За античният човек митът е образ и първообраз на типичното и действителността. Със словото на епос, но има ритуална функция. Седемте гръцки мъдреци обхващат периода около 620 – 550 г. пр. хр. Това е списък на философи държавници и законодатели от Архаичната епоха в Древна Гърция. Не случайно мъдреците са 7 на брой, има символика в числото. Първото изброяване е било направено от Платон в диалога „ Протагор“. Малко по – късно Диоген Лерций започва да превежда алтернативи и коментари. Седемте мъдреци са били познати със тяхната практическа мъдрост. Според тогавашната традиция те се събирали в „Делфи“ ( древногръцко светилище в Антична Фокида ) за да поднесат своите мъдрости на Аполон. Тази дейност се е извършвала по време в което се е поставяло начало на философията, науката и литературната проза. Списъка с мъдреци е съставен от Платон, като той е следния : Талес от Милет, Питак от Митилена, Периандър от Коринт, Клеобул от Линдос, Биас ( някои го наричат още Биант) от Приена, Хилом (Хилон) от Лакедемон и Солон от Атина. Почти всички са били високопоставени хора в държавата си. Някои от тях са били есименти ( арбитри) или тирани за различно време – Солон за една година, Питак за около десет години, но Периандър е бил второ поколение тиранин след баща си Кепсел. Хилон е бил ефор, и само Талес за който се е твърдяло че не е бил грък а е бил чужденец – финикиец е единствения който не е заемал никаква държавна длъжност. Според автор на име Плутарх мъдреците пристигат в Коринт по покана на Периандър, за да разговарят за общи теми свързани с политиката. Времето е изобилствало с политически събития в Източното Средиземноморие. Започнали с унищожаването на древна асирийска империя. След това е започнало усилването и укрепването на Вавилонската държава при Набополосар и Навуходоносор, и от друга страна, на медийците при Киаксар и Астиаг. Херодот разказва, че персите за кратко време създават голяма държава, която включва на запад цяла Мала Азия, където са и околностите Мидия и Лидия, а по късно дори Вавилон. Колониите на гърците са били разпръснати до Сицилия, Египет и Африка. В същото време градовете са били обхванати от политически размирици ( така е било в Атина ). Политическите решения на мъдреците са се взимали от един човек който е трябвало да бъде есимент, тиранин, или някой влиятелен гражданин който да предлага решенията. Трябвало е да имат контакт по между си, но също и с някои негръцки монарси което е било необходимо. Поставяли са въпроса за изграждане на ново общогръцко или универсално законодателство. Друга важна тема била тази за моралните и религиозни основи на законодателството. Трябвало е да се мисли и за някаква гаранция, че тези конституции ще бъдат спазени, тей като Солун не е пожънал успех, но той е мислел, че законите му са достатъчно добри за да бъдат спазвани свободно, но след неговия неуспех градът се е превърнал в тирания. Това което мъдреците са се опитали да постигнат е било конфедерация на монархически управлявани полиси. Всеки един от седемте мъдреци има история. Първата която ще опишем е тази на Талес от Милет. Талес е един от първите древни философи и основател на Йонийското училище. Роден е в град Милет, който се намира в Мала Азия. Има постижения в областта на астронимията и геометрията като е изследвал наследството на египтяните и месопотамските учени. Кредитиран е с разделянето на календарната година от 365 дни. Солон, известен като атински философ, поет и законодател според една от легендите идва от царско потекло наречено Кодридов но въпреки това неговите родители са били с ниски доходи. Той се превръща в най – влиятелната политическа фигура в Атина. Смятал се е за създател на демократичните закони, които са били неприемливи за града, но е продължило няколко века. Оттеглил се е доброволно от властта, но е бил оценен като поет и мислител. Питак е бил известен командир и собственик на малоазийския град Митилини. Клеобул според една от многото версии идва от Линда. Баща му е бил смятан за наследник на Херакъл. Клеобул е известен като автор на песни и гениални пъзели. Дъщеря му Клеобулина също е била смятана за една от най – просветените философи. Хилон е бил известен като поет и спартански законодател. Периандър, владетел на Коринт, може би е бил най- противоречивата фигура от седемте мъдреци на древна Гърция. Той е покровителствал изкуствата и засилил армията. Описват го като жесток тиранин. Според една легенда Периандър умира от това, че не може да понесе смъртта на сина си който го е осъдил. Изтегляне 36.21 Kb. Сподели с приятели:
|