„Стоян и Рада от Найден Геров
Изтегляне 18.14 Kb.
|
1 2
„Стоян и Рада” от Найден Геров| Структура:Творбата се състои от две части: стихотворно лирическо посвещение от три строфи и същинска поема, изградена върху зает от фолклорната балада мотив за неразделни и в смъртта. Мотивът за раздяла на двама влюбени и за живота им след смъртта, който е много често срещан в народна песен, след Геров се разработва художествено от Пенчо Славейков ("Неразделни") и Петко Тодоров ("Над черкова"). Найден Геров не обогатява с нови елементи заетия мотив. Той се движи в кръга на народната песен.И затова най-ценно остава посвещението към поемата, където чувството на поета е по-дълбоко и формата е по-съвършена.
В първите три строфи поетът изгражда образа на лирически герой, отдаден на любовното чувство и търсещ неговия израз не в традиционния знак (китка цвете), а в посветената на любимата песен. Още тук е разгърната опозицията духовно/материално, върху която се гради конфликтът и във втората част. Като лайтмотив на посвещението изпъква повторената и в трите строфи дума "сърце" - един образ, с който се започва и лиро-епическият сюжет. По този начин едната част на творбата естествено се прелива в другата. В интерпретацията на баладичния мотив във втората част на поемата Найден Геров е запазил основните му компоненти, но е разгърнал нехарактерно за фолклора описание на психическите преживявания на героите, което увеличава значително обема на творбата. За да представи чувствата им, поетът се обръща към набор от романтично-сантиментални елементи, които през следващите десетилетия се налагат в поезията ни и Петко Славейков с любовната си лирика. Романтично-сантиментални елементи отразени най-вече в началното посвещение, но и в очертаването на образите в поемата, особено при изобразяването на страданието им („очи й черни потъмнели, замрели сладки й уста“, „да смисля тебе и с отрада да съхна в тоз лъжовенсвят“, „отрова му в душа изля“ и т.н) – първи опит за разкриване на психологизма и вникване във вътрешния свят на лирическия герой. Преплитата се модерната интерпретация на чувствата, романтичната поява на ангела, „дошъл със сила да я прибере в оня свят“ с понякога грубото битовизиране („...люта печал, та я катурнала в постеля“) Близка е и до фолклорната традиция, но и се отдалечава от нея с външната си стилизация – отдалечаването от народнопесенната традиция се дължи на заложените нови тенденции, свързани с идейните и нравствени позиции на автора – като човек с възрожденски разбирания, той се противопоставя на патриархалните норми и воюва за правото на личен избор и взаимна обич. Опозицията духовно/материално в поемата е разгърната чрез контрастните групи образи на Стоян и Рада от една страна и на майката и избраната от нея невяста от друга. Отношенията между влюбените се градят единствено върху духовното преживяване, върху култа към любовта и красотата. Мотивите в поведението на майката са контрастно ориентирани към битово-практичното, олицетворено от работливата невяста-сираче. Страданието на Стоян е изразено чрез неговата външна проява („Стоян като жена заплака“) или изразена чрез епитета „черен“ („черна чума“ „черни дни“, „черн свят“), което кореспондира и с предчувствието за смърт („и щат да го заровят млад“, „сърце му ся пука... за друга е мъртво“, „да съхна в тоз лъжовен свят“). Мотивът за смъртта (тук – вехнене от любов) се повтаря, вече в трагическия си вариант, при описването на изживяванията на Рада чрез портретното й изображение – „Изсъхнало й лице бяло,/загубила си хубостта,/очи й черни потемняли,/замрели сладки и уста.“. Накрая се преплитат смъртта и женитбата, женитбата е видяна като смърт, а смъртта като женитба Стоян не се самоубива (както и Рада) – убива ги страданието, духовната болка е изведена като по-силна и причинява страдание на тялото. Смъртта на Стоян и Рада и баладичният финал със сплетените над гробовете им дървета се превръща в първия химн на безсмъртната и всепобеждаваща любов в нашата поезия и също така се смесват езическото и християнското вярване (Бог е носител и на двете) – синкретизъм(съчетание на различни, често привидно противоречиви мисловни, идейни течения или вярвания, съществуващи паралелно) на възрожденското съзнание. Изтегляне 18.14 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2