Слуховите и зрителните нарушения са често срещани явления в нашия живот, за които обикновено обществото не е добре информирано като същност или начини за подпомагане на лицата, притежаващи тези проблеми. Слуховата и зрителната функции имат важна роля за ориентация в пространството за отделните действия и движения и затова те имат много голямо значение за познанието и за практическите действия. За да бъдем способни да окажем помощ при такъв вид нарушения, е необходимо да бъдем запознати обстойно със същността и методите за справяне с възникналия проблем.
Слуховата недостатъчност е увреждане, което може да бъде вродено или придобито по-късно, може също да бъде намалена или липсваща способност да се възприемат звуци. Засяга се не само слуховия апарат, но и се разгръща в социален и психичен аспект. Постъпващата речева информация е важен източник за стимулирането на мисълта, играе важна роля за развитието на интелекта, а оттам и за развитието на личността. Хората със слухови увреждания могат да говорят, но най-често поради спецификата на комуникацията, не използват говор, а аудио-визуално или медийно съдържание. Понятието се отъждествява с термина „глухота“.
