Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

91
изведнъж дяволът промени лицето му в най-страшния до момента вид и извика: „Излизам от него и няма да се върна повече, няма да се върна никога, защото Бог е един. Иисус
Христос е вечен, Той е вечен.”
(Случаят е заснет по негово желание – за свидетел-
ство, че дяволът съществува . За подробности виж: www.
smisalat-na-jivota.com)
Може би тук е мястото да спомена, че покойната Ванга от Петрич също е говорила с мъртви (бесове) и е изпадала в транс под въздействието на демонските сили. Тя самата много се е страхувала от това състояние. Когато изпадала в транс, пребледнявала и от устата ù започвал да излиза глас, който не бил нейният. След това се е чувствала зле през целия ден.
(За подробности виж: кн. „Петър Дънов и Ванга”,
част 2, с автор иеромонах Висарион (Зографски)
Изключително интересна е и историята със съвремен- ната „контактьорка” Теодора Стефанова, описана в сп. „Па- ралели”, бр. 22 от 1996 г.; виж и www.smisalat-na-jivota.com
„Магьосницата” – така наричат в Италия българската ясновидка Теодора Стефанова. Гласът ù е нежен, изглежда плаха и крехка и никой не би предположил, че притежава свръхестествени способности. Но само след миг ставаме свидетели на някакво преобразяване. Изражението на Те- одора се променя, очите ù се уголемяват и стават студени и безизразни, гласът и звучи по-различно, тя цялата започва да излъчва неподозирана до този момент сила.
„В такъв момент ставам друг човек – казва тя. – Това е необичайно състояние, от което страдам. Губя контрол над себе си. Ставам инструмент на „нещото” в мен. Гласът ми

92
изрича чужди думи, казвам това, което друг иска да каже.
Мъчителен процес! Понякога, като сгреша, извънземното ме упреква, разярява се и често ме наказва.”
Вмешателството на бесовски сили върху човека се на- блюдава и при нестинарите. На пръв поглед непознатият със същността на това явление ще каже: Да това е чисто физиологически феномен, при който с много упражнения и концентрация човек може да достигне до съвършенство да танцува бос по жарава. Друг ще каже: Иконата на св. св. Константин и Елена, която носи нестинарят по време на танца, му дава сили. Но истината е, че нестинарството е християнизиран окултен езически обред, а иконата, която носят танцуващите по жаравата, е само една маска. Така както почти всички магьосници са окичили своите офиси с икони, за да съблазнят и заблудят човека. Освен това нес- тинарите са далеч от православието, защото обожествяват самата икона на св. св. Константин и Елена, концентрирай- ки се около честването на техния празник, без да отдават голямо значение на Божествеността на Иисус Христос и
Неговите Рождество и Възкресение.
Професор М. Арнаудов изследва този феномен и вижда връзка между нестинарството и средноазиатския шамани- зъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни ле- кувания.
В книгата си „Добросамарянски заблуди и лъжеуче- ния” архимандрид Методий пише, че нестинарството се свързва с езически идолопоклоннически традиции и бесов- щина, т.е. обладаване от дяволски сили, а също така и шар- латания, защото то се оказва и доходен занаят. Самият танц върху жаравата се извършва в състояние на транс, което на

93
нестинарски език означава „прихващане”, а според Църква- та – обладаване от бесовски сили.
Известният психопатолог д-р Гарвалов в своя труд „Со- циална психопатология” пише: „Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става във всички магьосници, медиуми и нестинари по един и същ начин и почти с еднакви симптоми. Настъпва изменение на цвета на лицето, погледът става съвсем друг и разсеян, или очите се обръщат. Те всички не помнят нищо от онова, което правят или говорят по време на транса, защото смятат, че отдават тялото си на друго, чуж- до, неземно същество, което ги обладава.”
Като допълнение на казаното по-горе отбелязвам, че не случайно шоуто-танц по жарава винаги се изпълнява на тъмно, може би за да не се вижда изменението на лицето на нестинаря. Танцът се прекратява тогава, когато танцуващият придобие първоначалното си изображение и излезе от със- тояние на транс. Повечето от обладаните след това състояние започват да врачуват и да се изживяват като лечители.
При всички изброени до тук случаи се вижда вмеша- телството на дявола върху свободната воля на човека. Както при нестинарите, където „прихващането” – обладаването от бесове – става след мъчително боледуване, така и при почти всички врачки „способностите” им се проявяват при някаква лична драма, събитие или боледуване. Това е така, защото по този начин дяволът по-лесно обсебва избраника си. Само той може да упражнява насилие върху духовно не- защитен човек, възползвайки се от някакво негово нещаст- но състояние. Напротив, библейските пророци и лечители с радост са приемали Божията воля и са я предавали на хората, без да са принуждавани за това и без да променят

94
изображението и гласа си. Освен това такива Божествени дарби са притежавали единствено духовно-нравствено чис- ти избраници Господни, нещо, което не се наблюдава при съвременните окултисти.
Напоследък се забелязва увеличаване на броя на хора- та със „свръхестествени дарования”, но това не е полезно дори и за тях самите, защото в тях се утвърждава гордостта, тщеславието и самомнението, водещи към духовна смърт.
Св. Игнатий Брянчанинов казва: „Истинските праведни- ци не само не желаят да бъдат чудотворци, но и тогава, когато им се дава дарът, се отказват от него. Един от светите отци заради своята чистота получил от Божията благодат дара да вижда кой идва при него, но просел от Бога да му бъде отнет този дар. Ако някои от светиите са приели дара, то са го при- ели поради нужда; други пък са го приели по указание на Бо- жествения дух, действащ в тях, а не случайно, без причина...”
След толкова примери и обобщавайки темата за дявол- ското влияние можем спокойно да заявим, че в днешни дни най-вече чрез хитрост сатаната прави много хора зависими.
Възползвайки се от стремежа на човека към власт, пари и влияние той намира на всеки индивидуалната му слабост и там именно концентрира усилията си, за да го погуби. Вре- менно той помага на човека, за да придобие това, което на всяка цена желае, но при едно условие – да му се поклони.
След това му е лесно да направлява обладания от него в посоката на деградацията.
Знаем че дяволът не се посрами дори от лицето Божие, като се опита да изкуши и Самият Господ Иисус Христос в пустинята, като Му предлагаше цели царства (Лук. 4:1–15).
Затова, имайки подкрепата на Нашия Господ и светии-

95
те, да не се страхуваме от дявола, защото той е като бездом- ното куче, което напада едва тогава, когато усети, че човек се страхува от него. Чрез всекидневна молитва и Богоуго- ден живот ще отблъснем всякакви лукави нападения и ще живеем с надеждата, че при второто Христово пришествие дяволът и бесовското му войнство окончателно ще бъдат сразени и пратени във вечния огън.
„Ние радваме дявола не толкова, когато грешим, колко- то, когато се отчайваме” – св. Йоан Златоуст.
Да използваме често кръстното знамение, без да се при- тесняваме от местонахождението и от обстановката около нас. Да научим нашите деца още от малки да носят кръст до сърцето си като предпазно средство от бесовски напа- дения. Свидетели сме на факта, че едни славянски държа- ви, където Православната църква системно се подкрепя от държавните институции и където християните всекидневно посещават храмовете за молитва, са в духовен и икономи- чески подем. При тях много рядко ще срещнем човек без кръст на врата си. Над тези държави бесовските войнства нямат почти никакво влияние. В други народи като че ли суеверието е взело връх, а не осъзнатата вяра. Хората са се окичили с всевъзможни окултни атрибути като муски, аму- лети, очички, конци и др. Над тези народи бесовете имат огромно влияние, а там се обсъждат единствено и само из- лизане от различни икономически кризи, но се пренебрегва духовното израстване, което е от първостепенно значение.
Сред тези народи бесовете се чувстват като у дома си.

96

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: