Светослав Герасимов, проф., д-р зоолог-еколог, удостоверение за професионална компетентност №1445 от 19 юли 2007 г на мосв за “Растителен и животински свят” и “Моделиране на въздействието върху околната среда”
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради по-голямата надморска височина
Изтегляне 0.83 Mb.
|
Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради по-голямата надморска височина. 20. Сив кълвач (Picus canus) – постоянен вид, които през есенно-зимния период скита из равнините. Обитава влажни и сенчести гори, крайречни и крайпътни насаждения, стари паркове и овощни градини до 900 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Популацията в България е оценена на 1500-2800 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 60-70 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 28-73 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 50 (28-73) гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене. 21. Черен кълвач (Dryocopus martius) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава планински букови, смесени и иглолистни гори, по-рядко нископланински и равнинни гори от 0 до 2000 m надморска височина. Популацията в България е оценена на 1500-3500 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 375-425 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 47-120 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 125 гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.
22. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) – постоянен вид. Обитава селища, широколистни гори, паркове, овощни градини, крайпътни насаждения, залесителни пояси, брегове на водоеми със стари дървета, оазисни гори и единични дървета сред открити пространства (Симеонов и др., 1990). Популацията в страната е оценена на 14000-25000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: повече от 460 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 27-80 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 53 (27-80) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене. 23. Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) – постоянен вид, които през зимата се среща по-често в равнините. Обитава широколистни и смесени гори, паркове и стари овощни градини, рядко в оазисни стари гори сред открити пространства и по-обширни крайречни насаждения (Симеонов и др., 1990). Популацията в България е оценена на 1500-3500 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), в Западни Родопи: 375-425 двойки (Petrov et al., 2006), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 47-120 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 6 гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради поради по-голямата надморска височина. 24. Трипръст кълвач (Picoides tridactylus) – постоянен вид включен в Червената книга на България. Обитава стари иглолистни гори до горната граница на гората: 1400-2200 m (Симеонов и др., 1990). Популацията в България е оценена на 80-200 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). Според Спиродонов, Николов, Шурулинков (под печат) тя е 95-135 двойки. В Западни Родопи (българската и гръцката част): 15-20 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” трипръстият кълвач не е включен в списъка на важните видове за защитената зона (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 2 (1-3) гнездещи двойки с цялостна оценка „А” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Има вероятност вида да се храни на територията на ИП.
25. Горска чучулига (Lullula arborea) – прелетен вид. Обитава хълмисти, нископланински и равнинни райони с разредени гори и храсталаци на по-голяма част от територията на страната от 20 до 1800 m надморска височина (Янков, П., отг. ред., 2007). Размерът на популацията в страната се оценява на 40000-80000 двойки, в Западни Родопи – на 1700-1800 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 70-350 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 210 (180-240) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Видът не е установен в границите на ИП и прилежащите му територии поради поради по-голямата надморска височина. 26. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) – прелетен вид. Гнезди основно на топли и сухи места в храсталаци от драка, шипка, глог, хвойна и други с умерен климат при надморска височина от 0 до 800 m и по-рядко – до 1400 m. Популацията в България е оценена на 4000-10000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В Западни Родопи гнезденето е потвърдено в северните и южните им окрайнини с обща численост 40-50 двойки (Petrov et al., 2006). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 1-5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 (1-5) гнездещи двойки с цялостна оценка „D” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене. 27. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - прелетен вид. Широко разпространен вид, които гнезди в сухолюбиви храсталаци примесени с открити пространства, в окрайнини на широколистни гори до 2250 m надморска височина. Популацията в страната е оценена на 300000-700000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 90-430 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 260 (200-320) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради поради по-голямата надморска височина. 28. Черночела сврачка (Lanius minor) – прелетен вид. Гнезди в открити пространства и пасища с разпръснати редки дървета и храсти или неголеми изкуствени насаждения сред тях, окрайнини на гори граничещи с пасища до 200 m надморска височина, а някои двойки и до 900 m. Популацията в България е оценена на 5000-15000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007), а в ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 1-5 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В Западни Родопи са отбелязани 30-40 двойки (Petrov et al., 2006). В защитената зона са регистрирани 3 (1-5) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради липса на подходящи местообитания за гнездене. 29. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) – прелетен вид. Гнезди в топли райони с храсталаци и тревни съобщества, особено сухолюбиви храсталаци, в окрайнини на широколистни гори или в разредени горски участъци до 1200 m надморска височина. Популацията в България е оценена на 25000-75000 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В ОВМ „Триград-Мурсалица” са отчетени 15-155 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 85 (70-100) гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ). Липсва в границите на ИП и прилежащите му територии поради поради по-голямата надморска височина. От направения видов преглед може да се заключи, че от 29 вида птици, предмет на опазване в защитената зона, при 22 вида няма да има отрицателно въздействие поради факта, че тези видове не се срещат при надморската височина на ИП и при 7 вида то ще бъде в малка степен. Районът на ИП е извън иглолистния пояс и обхваща ливади, храсти, водоеми и др. Тези условия, както и по-голямата надморска височина определят по-бедния видов състав на орнитоценозата. С писмо № 33 от 01.07.2009 г. на ЛРД „Сокол” – Смолян, теренът на ИП попада в ловностопанския район на ловище номер 2 – местностите „Чаталово” и „Острец връх”. Основният дивеч в това ловно поле са дивата свиня, сърната, благородният елен, и заек. Сравнително рядко е наблюдавана и дива коза. За преодоляване на критичния период през зимата се осъществяват установените в ловностопанскта практика съответно подхранване, солища и заслони. Правилно е предложена препоръката носещото въже на влека (ако е под 1.80 см височина) да се демонтира през извън зимния сезон, за да не се използва от бракониери за залагане на примки и капани за животните. 5.2. Описание и анализ на въздействието на ИП върху целостта за защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидрогеоложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на ИП. 5.2.1. Структура Поради относително малката площ на терена на ИП (3275 m2 и 1400 m2 - обслужваща сграда) евентуалното реализиране на ИП няма да окаже съществено отражение върху структурата на защитената зона. 5.2.2. Функции и природозащитни цели 5.2.2.1. Загуба на местообитания Ще бъдат загубени 3275 m2 и 1400 m2 (обслужваща сграда) от местообитание, което може да се използва (за гнездене, преминаване и хранене) от 7 вида предмет на опазване в защитената зона. 5.2.2.2. Фрагментация. Поради малката площ на ИП не се очаква съществена фрагментация на местообитанията в защитената зона. 5.2.2.3. Обезпокояване на видове Както по време на строителството, така и по време на експлоатацията няма да има значително обезпокояване на птици. 5.2.2.4. Нарушаване на видовия състав Не съществува вероятност някой от видовете, предмет на опазване в защитената зона да престане да я обитава в резултат от евентуалното реализиране на ИП. Поради това определено може да се твърди, че няма да има нарушаване на видовия състав. 5.2.2.5. Химически промени Няма данни за съхраняване на материали, предмети, съоръжения и пр., които да причинят химически промени. 5.2.2.6. Хидрогеоложки промени Не се очакват. 5.2.2.7. Геоложки промени Не се очакват. 5.2.2.8. Други промени Няма данни.
6.1. По време на проектирането и строителството
6.2. По време на експлоатацията
6.3. Степен на въздействие на смекчаващите мерки върху предмета на опазване на защитената зона Въздействието на смекчаващите мерки е насочено предимно към видове-предмет на опазване в защитената зона и се предполага, че при правилно изпълнение ще има положителен ефект върху тях. 7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива. 7.1. Нулева алтернатива Според т. 8 от допълнителните разпоредби към настоящата наредба „нулева алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случай, че инвестиционните предложения, които се предлагат, не бъдат осъществени. В конкретния случай при реализиране на нулевата алтернатива би се запазило сегашното състояние и параметри на компонентите на околната среда. 7.2. Други алтернативни решения Такива не са разглеждани. В рамките на защитената зона всяко друго алтернативно решение би довело до идентично или значително по-голямо негативно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване на защитената зона. 8. Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи С червената точка на картата е изобразено местоположението на ИП в рамките на ЗЗ „Триград-Мурсалица (зелен кунтур). 
9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22: 9.1. Характеристика на инвестиционното предложение Инвеастиционното предложение е изграждането на стационарен ски-влек и прилежаща обслужваща зона в обхвата на СТЦ “Перелик”, Смолянско. Трасето на ски-влека е предвидено да се реализира върху източния склон на връх „Карлък” в открит терен - пасище. Приблизителната кота на долна станция е 2024 м, а на горна – 2129 м. Долният край на оста на трасето е с координати: х= 4482116.5927, у= 8604138.9152, а горният - х= 4481926.4123, у= 8603635.4178. В близост до долна станция се предвижда реализиране на прилежаща обслужваща застройка, която да осигури необходимите условия за работа на експлоатиращия персонал, складово помещение за инструменти и резервни части, подкрепителен пункт за посетители и др. Евентуалното изграждане на ски-писта в бъдеще би могла да окаже незначителен комулативен ефект към предложеното изграждане на ски-влека. Поради подходящия естествен релеф, при изграждането на ски-влека не се налагат никакви корекции на повърхността, както и сеч на дървесна растителност. 9.2. Характеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона 9.3. Характеристики на защитената зона 9.4. Област на въздействие По време на строителството областта на въздействие ще се ограничи само в границите на терена на ИП. По време на експлоатацията обаче може да се очаква безпокойство на видове в съседни терени в резултат от засилено човешко присъствие 9.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания Типът местообитание включва екстензивно използвани пасища в планините, предимно в субалпийския пояс, с доминиращ вид Nardus stricta главно по заравнени терени с кисели почви. Този тип местообитание е включено в Европейско значимите под № 6230, а именно - Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините (Species-rich Nardus grasslands on silicious substrates in mountaine areas (and submountain areas in Continental Europe). Очакванията са, че реализирането на ИП няма да доведе до съществени въздействия върху него, тъй като активното използване на мястото му е през зимния период, когато поради ниските температури няма вегетация и въздействията са свързани само с незначителната промяна в хидрологичния режим, следствие утъпкването на снежната покривка, което удължава пролетното топене на снеговете. Това обстоятелство в много случаи се явява като позитивно, тъй като забавя развитието на пролетните видове растения, които биха пострадали при закъсняли минусови теператури, което се случва често в планините пролетно време. 9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ Очаква се малка степен на въздействие върху 7 гнездещи видове птици. Това въздействие за осояда, лещарката и планинския кеклик ще се изразява в загуба на минимална част от местообитанието им за хранене, а за врабчовата кукмявкя, пернатоногата кукумявка, черния кълвач и трипръстия кълвач в минимално обезпокояване по време на хранене и гнездене по време на строителството на ИП и минималната степен на фрагментация, която може да се очаква от съоръжение с дължина 550 m. 9.7. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитената зона Очаква се малка степен на въздействие върху посочените параметри поради ниската консервационна стойност на терена на ИП. 9.8. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки Посочени са смекчаващи мерки по време на строителството и по време на експлоатацията, които ще намалят степента на въздействие върху защитената зона. 9.9. Наличие на алтернативни решения Не се предлагат алтернативни решения поради това, че както от икономическа така и от природозащитна гледна точка това решение е най-целесъобразно. Всяко едно изместване в страни от сега заплануваното трасе води до все по-малък наклон на терена и може да се достигне до навлизане в горски масиви, което е нецелесъобразно. 9.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда. Няма.
9.11. Предложени компенсиращи мерки Няма.
9.12. Общо заключение Степента на отрицателното въздействие на ИП върху защитената зона е обобщена в следната Таблица 9.12.1. Таблица 9.12.1. Степен на отрицателно въздействие върху защитената зона и нейните характеристики
Каталог: ovos Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||