Съвместен проект на

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net
3
създаваше причудливи сенки по стените. Шумът от стъпките отекваше в ушите. Струваше му се, че колкото по-тихо се опитваше да стъпва по каменните плочи, толкова по-силно се чуваха стъпките му.
Странно, но Християн не изпитваше страх. В този момент най-силно бе любопитството му.
Къде се намираше? Къде го водеха тези хора? Днес сутринта на пазара те дойдоха при него и му казаха:
- Великият Магистър те очаква!
Християн искаше да ги попита нещо, но единият монах, който изглеждаше по-възрастен, му показа с жест, че е по-добре да си мълчи.
- Последвай ни - каза той.
Те дълго вървяха с него по улиците на града, като явно се опитваха да го объркат. А може би проверяваха дали не ги следи някой. Най-накрая стигнаха до някаква стара сграда. Завързаха очите на
Християн. Той не се съпротивляваше и не се опитваше да избяга. В душата му цареше спокойствие. А
Християн се доверяваше на интуицията си.
Той веднага се отказа от опитите да види нещо изпод кърпата, тъй като тя плътно покриваше очите му. Той само чу как бе преместено нещо масивно, сякаш бяха отворили тежка дъбова врата.
Той много добре знаеше, че в стената нямаше никакви врати. По-скоро бяха отворили някакъв таен вход. Единият монах мина отпред, а другият, който вървеше отзад, внимателно го подбутна напред, като му показа, че трябва да върви. След като направи няколко крачки, Християн почувства как в лицето му лъхна мирис на студена влага от подземието. Отзад се чуваше все същият странен звук.
„Затвориха входа" - досети се Християн.
Свалиха му кърпата от очите, но в тъмнината нищо не можеше да се види. Първият монах запали искра с огнивото, а после и два факела. Единия остави за себе си, а другия даде на партньора си. Започна се шествие по коридорите на подземието. Вървяха дълго. Християн имаше време за размисъл. Той си зададе въпроса: „Какво ме доведе тук?" Беше сигурен, че това не бяха хора на инквизицията. Но тогава с какво бе провокирал интереса им към себе си? Християн все още не бе успял да си създаде врагове. Не знаеше също така никакви тайни. Беше примерен студент и мечтаеше да стане добър лекар.
Единственото, което би могло да бъде причина - беше вчерашната случка в месарницата.
Християн дори не можеше да предположи, че това събитие щеше да преобърне живота му.
В този ден всичко вървеше добре. След занятията в университета той, както обикновено, отиде в месарницата. Но не за да си купи месо. Със стипендията, която получаваше, не можеше да си го позволи. А малкото пари, които печелеше от преводи от латински език, той харчеше за книги.
Натам го отведе гласът на сърцето. Месарят имаше прекрасна дъщеря - Патриция. Вече цяла седмица всеки ден след занятия той се отбиваше в месарницата.
- Млади господине - обърна се към него собственикът на магазина, когато Християн влезе вътре. - Още дълго ли смятате да се отбивате насам? Нали вчера пределно ясно ви казах, че вие не сте подходяща партия за дъщеря ми. Тя е предопределена за друг. Вече й намерих заможен кандидат. За разлика от вас той не е с празни джобове.
- Но аз ще стана велик лекар и ще бъда богат - отвърна Християн.
- Е, когато станете, тогава заповядайте - каза месарят с тон, който не търпеше възражения.
Християн излезе навън. Чувстваше се много обиден. Защо Бог не бе му отредил богатство? Ако беше богат, месарят нямаше да говори с него по този начин. Нима пътят към сърцето на Патриция минаваше през богатството? Трябваше да има някакъв изход, още повече че момичето явно проявяваше интерес към него.
В този момент откъм края на улицата се разнесе някакъв шум. Християн погледна натам и видя някакъв бягащ мъж, когото преследваха хора от Доминиканския орден. Мъжът беше на средна възраст, но бягаше доста бързо. В движенията му се усещаше голяма сила. Практически беше невъзможно да го настигнат. Но от другия край на улицата се показа още една група доминиканци.
Мъжът се оказа в капан. Нямаше накъде да избяга.
В този момент той стигна до месарницата и Християн, без да се замисли, че самият той също се подлага на опасност, хвана човека за ръкава на робата му и го завлече към вътрешността на месарницата. През седмицата, през която той посещаваше своята възлюбена, бе изучил прекрасно

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net
4
вътрешната обстановка и знаеше къде е задният вход. Християн и непознатият, въпреки възмутените викове на собственика, прескочиха тезгяха с месото, прекосиха складовото помещение и излязоха през резервния изход на другата улица. От тази страна имаше много дворове и беше лесно човек да се скрие от преследвачите си. По пресичащите се лабиринти от улици те излязоха на пазарния площад и се сляха с масата хора. През цялото време Християн тичаше отпред, като само от време на време се оглеждаше назад, за да е сигурен, че непознатият успява да го следва. За учудване на Християн той не само че успяваше да го следва, но и тичаше наравно с него.
Веднага щом се смесиха с тълпата, Християн загуби от поглед непознатия. Той се оглеждаше, като се опитваше да го намери, но всичките му усилия се оказаха напразни. Човекът бе изчезнал толкова внезапно, колкото внезапно се бе появил.
Съдейки по всичко, вече наближаваше краят на пътешествието на Християн по коридорите на подземието. Отпред се показа някаква врата. Монахът, който вървеше отпред, я отвори и те се озоваха в огромна зала. Първият монах с жест покани Християн да седне на един голям дървен стол.
- Изчакай тук - каза монахът, след което заедно със спътника си се доближи до стената и с едва забележимо движение натисна една тухла в нея. Почти безшумно се отвори тайна врата, зад която се чернееше отвор. Двамата монаси потънаха в него. След още няколко секунди пред Християн отново се появи равна и неразрушима стена. Младежът веднага отбеляза наум, че всички врати в залата бяха тайни и скрити за хорските очи.
Християн седна на един стол и започна внимателно да разглежда залата. В нея имаше съвсем малко мебели: по средата имаше голяма маса от дъб и няколко стола. Това, което го порази не по- малко от тайните врати, беше удивителният аромат. В подземието миришеше на свежа трева, на бор и горски цветя! Изглеждаше невероятно! Християн се опита да си обясни по някакъв начин това явление, но не му хрумна нищо логично. Друга особеност, на която младежът веднага обърна внимание, беше необикновената светлина. Голямата зала бе осветявана не от свещи, а от някакви странни лампи. Те бяха няколко и от тях се лееше много приятна, мека светлина. Християн се доближи до една от тях, която беше закачена на стената. Той бе заинтригуван не толкова от външния вид на лампата, колкото от устройството й. Взе я в ръце и я огледа от всички страни. „Интересно - помисли си юношата, - по какъв начин тази лампа излъчва светлина? В нея няма огън."
- Това е Вечна Лампа! - дочу Християн някакъв силен метален глас зад гърба си.
От изненада той едва не изпусна лампата.
Когато се обърна, младежът видя един висок мъж с тъмно наметало. Християн веднага разпозна в него същия онзи беглец, на когото вчера бе помогнал да се скрие от доминиканците. Сега той беше облечен в ново скъпо наметало и изглеждаше тържествено и някак величествено.
- Това е Вечна Лампа - повтори той. - Тя работи на много интересен принцип.
Християн искаше да узнае повече за принципа на работа на лампата, но неочаквано за себе си остави лампата на масата и попита, както на него самия му се стори, с дързък тон:
- Кой сте вие и защо ме доведохте тук?
- Аз съм Великият Магистър - спокойно отвърна мъжът. - Така ме наричат братята от нашия орден. Орденът ни е създаден преди повече от сто години и е наследник на най-добрите традиции на херметичното изкуство на Тамплиерите.
- Вие сте алхимик? - учудено попита Християн.
- Нещо такова - отговори Магистърът. - Въпреки че не е точно така. „Алхимици" ни наричат хората, които нищо не разбират от това изкуство. Именно те разпространяват разни небивалици за нас. А ние се наричаме просто магове или рицари на Великото Дело.
- За какво съм ви потрябвал? - попита Християн.
- Това е специален разговор - каза Магистърът, като седна на един стол и покани младежа да седне срещу него. - Голяма част от това, което ще ти кажа, няма да разбереш. Но просто ме изслушай внимателно.
Ти, Християне, имаш велика мисия - продължи той. - Срещата ни не беше случайна. Трябва да станеш един от рицарите на нашия орден. Нещо повече, трябва да поведеш хората след себе си.
След тези думи на Мага Християн за първи път през този ден почувства вълнение в душата си.
И не толкова поради това, че Магистърът знаеше името му, а по-скоро от предчувствие за големи

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net
5
промени в живота си.
- Чувал съм, че в редовете на подобни ордени приемат нови хора само след дълга и внимателна проверка на миналото им.
- Да, така е.
- Но защо тогава ме приемате толкова лесно? Или сте ме следили? - попита Християн с известно възмущение в гласа си.
- Не, никой не те е следил. Просто Силата те посочи. Именно затова сега се намираш тук - най- свещеното място на нашия орден. Именно тук се извършва Великото Дело на мага.
- Великото Дело - това да не е получаването на злато от олово или живак?
- Не, това не е така. Или не е точно така. Превръщането на неблагородни метали в злато се извършва в процеса на Великото Дело, но не това е най-главното.
- А кое тогава е най-главното?
- Ще научиш подробностите по-късно, когато създадеш своето Велико Дело. А сега е безполезно да говорим за това.
- Но аз искам да знам повече! - възкликна юношата.
- Ще ти дам един съвет: просто се довери на Силата.
„Лесно е да се каже: „Довери се на Силата" - си помисли младежът. - Защо именно аз трябва да осъществя някаква непонятна мисия? - продължаваше да си мисли Християн. - Защо някаква загадъчна Сила, както я нарече Великият Магистър, е избрала именно мен?"
- Не се опитвай да намериш отговор на този въпрос -промълви Магът, като прочете мислите на юношата, - още повече сега, когато си едва в началото на пътя си.
- Но стига приказки - каза Великият Магистър, като стана и се насочи към тайната врата в стената. - Днес ни чака още много работа. Да отидем да те запозная с Висшия Капитул на нашия орден.
Християн стана и последва мага. След това спря, погледна към лампата, която стоеше на масата, и попита:
- Но, Велики Магистре, Вие така и не ми обяснихте как е устроена Вечната Лампа.
Алхимикът се засмя.
- Харесва ми, че не изпитваш почти никакъв страх и си надарен с чувство за хумор - каза той, явно доволен. - Това е много важно за един рицар на Великото Дело. По-късно ще узнаеш и за
Вечната Лампа, и за много други тайни. А сега да вървим - чакат ни велики дела! - с тези думи
Магистърът хвана младежа за ръка и го поведе след себе си към зейналата тъмна дупка в стената - към Неизвестността.

Изтегляне 0.81 Mb.

Сподели с приятели: