Стъпка 8. Проявявайте гъвкавост в начина си на поведение и мислене

Стъпка 8. Проявявайте гъвкавост в начина си на поведение и мислене.
Трябва да бъдете много гъвкави и да променяте действията си, докато не получите онова, което искате.
Има едно златно правило: „Ако това, което правите, не действа, направете нещо друго."
Ако вратата не се отваря навътре, опитайте навън.
За да осъществите своите Намерения, трябва не само да чувате, виждате и усещате онова, което се случва, но и да имате запас от разнообразни реакции и да сте готови да промените начина си на поведение.
Ако не променяте начина си на поведение, винаги ще се получава едно и също.
Запомнете! Ситуацията ще контролира онзи, чието поведение е по-гъвкаво.
Стъпка 9. Погрижете се за чистотата на помислите си.
Осъществяването на вашето Намерение трябва да бъде благоприятно за вас и за заобикалящия ви свят.
Запомнете, че вашето Намерение не е онова, което искате да получите за сметка на другите.
Уверете се, че вашето Намерение е в пълна хармония с вас като цялостна личност и със
заобикалящия ви свят. Онова, което ще получите като резултат, трябва да подобри не само вашия живот, но и живота на другите хора.
Стъпка 10. Определете място и време за осъществяването на вашето Намерение.
Запомнете! Вашето Намерение се осъществява в нужното време и на нужното място.
Дайте на своето подсъзнание възможността да избере място и време за осъществяването на вашето Намерение. То ще пресметне всички възможни варианти по най-добрия начин.
Просто се обърнете към себе си, към подсъзнателния си разум и го помолете: „Подсъзнание, определи оптималното време и най-доброто място за осъществяването на моето Намерение."
Сбогуване
Късно вечерта Великият Магистър и Християн се качиха на стената на древната крепост. Оттук се виждаше целия град. Градът спеше. Имаше пълнолуние и звездите бяха необикновено ярки.
- Странно - помисли си Християн, - защо никога досега не съм обръщал внимание на звездите?
Те са толкова красиви. И всяка свети за мен, като се опитва да ми каже нещо съкровено.
Великият Магистър също гледаше звездите. В определен момент на Християн му се стори, че той разговаря с него.
- Всеки човек, Християне - прекъсна мълчанието Алхимикът, - има своя Лична Легенда, свой път - Пътят на Духа. Той е отбелязан от звездите. Много е важно да прочетеш правилно този път и да го следваш. Онзи, който следва своята Лична Легенда, се превръща в творец на съдбата си и познава радостта от безкрайното усъвършенстване.
- Но как да позная този път? - попита Християн.
- Научи се правилно да разчиташ знаците, които го отбелязват.
- Само толкова?
- Не, не само. Най-важното е у теб винаги да гори жаждата за живот и познание. Бъди бдителен.
Този материален свят се опитва да приспи безсмъртния човешки дух. И отчасти успява. В преследването на материалните блага и комфорта човек забравя за своето велико предназначение. И едва пред лицето на смъртта, когато всички са равни: и кралете, и просяците, човек изведнъж си спомня, че е забравил да направи нещо изключително важно през живота си. И това нещо му се разкрива за един миг... Но вече е късно! Този човек остава без сили. Остава само силната болка в

Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net
51
гърдите.
Възпитай сърцето си - продължаваше Великият Магистър. - Научи се да го слушаш. Тогава то ще стане най-добрият ти приятел и съветник. Ще ти помогне да разчетеш знаците, ще ти разкаже за шума на вятъра и дъжда, ще ти покаже великите тайни на Вселената. Твоето сърце е най-важната алхимическа пещ. Попадайки в нея, доброто и злото в твоите мисли ще се претопят във Великото
Дело на живота ти, в красотата и хармонията на единната Вселена.
Слушай сърцето си - повтори Магистърът. - На езика на твоето сърце говори целият свят!
Настъпи мълчание. Християн не се решаваше да го прекъсне. А и не би могъл, защото след думите на Великия Магистър у него нямаше нито една мисъл. Просто пустота. Вътрешна тишина.
И изведнъж сред тази тишина Християн чу своя вътрешен глас. Този глас му каза, че днес
Великият Магистър ще напусне този свят.
Това не можеше да се нарече мисъл. Това беше гласът на сърцето. Християн разбра, че вече е чувал този глас и преди. Тези моменти бяха много редки, но ги беше запомнил точно защото всичко, което му казваше гласът на сърцето му, винаги се сбъдваше.
- Трябва да напусна този свят - произнесе Великият Магистър с едва забележима тъга в гласа. -
И ще направя това днес. Този свят, който ми дари щастие и радост, започва да ми тежи. Обичах го, и той ме обича. Той ми подарява тази прекрасна вечер, тази топла вечер, необикновената яркост на звездите. И дори Луната е готова да ми служи. Но днес няма да се възползвам от техните услуги. Тази нощ се сбогувам с тях. И искам да завали дъжд.
От думите на Великия Магистър Християн почувства силна болка в гърдите и очите му се насълзиха. Не. Той не искаше да плаче. Но сълзите сами се стичаха по лицето му. Те попаднаха на устните му и Християн усети вкуса им. Странно! Но сълзите не бяха солени.
Дъжд!
Как не се сети по-рано?! Това беше дъжд! Сега, когато излезе от състоянието на транс, той съвсем ясно усети как дъждовните капки галят лицето и ръцете му.
- Светът плаче - едва чуто каза Великият Магистър. Гласът му леко трепереше. - Той отразява моята дълбока печал от раздялата с него. И съм му безкрайно благодарен за това.
Християн продължаваше да плаче. Той не искаше, а и не можеше да спре сълзите. Те се смесваха с дъждовните капки и се стичаха по страните му. И му беше все едно: дали самият той плаче, или заобикалящият го свят, или това беше просто дъждът.
- А сега ме остави - помоли го Великият Магистър. Но младежът не се помръдна от мястото си.
- Християне - каза Великият Магистър със спокоен и твърд глас. - Трябва да остана насаме със себе си. Слез долу и довърши своето Велико Дело. Предадох ти всички необходими алхимически ключове. Някога и на теб ще ти се наложи да минеш през това - да се сбогуваш с този свят. А дотогава живей, радвай се на живота и обичай този свят. Повярвай ми, той го заслужава. Това е твоят свят.
Християн дойде на себе си. Изтри с ръка лицето си от влагата и тръгна към стълбата.
Дъждът утихваше.
Колкото по-надолу по стълбата слизаше, толкова повече усещаше как тежестта в гърдите му се сменя с лекота.
Последното, което запомни, беше тъмният силует и развяващият се плащ на Великия Магистър на фона на Луната.
Дъждът спря. Светът вече не плачеше. Светът се радваше! Радваше се на раждането на новия магьосник!
Послеслов
Ето че нашите уроци по овладяване на Изкуството за създаване и ръководене на Намерението приключиха. Сега вие разполагате с всички необходими знания, с помощта на които ще можете да промените качеството на живота си. Остава само да приложите тези знания на практика.
Желая ви успех!
До нови срещи в следващите книги.