Наскоро ми се обади един мой читател от Молдова. - Валерий Владимирович - каза ми той, - искам да ви благодаря за книгата „Възлюби своята болест." Благодарение на вашия метод за вглъбяване и подсъзнателно програмиране изцяло си възвърнах слуха. Много ви благодаря. Но интересното е - продължи той, - че настъпиха изменения и в други области на живота. Особено ме учудиха успехите ми в играта на билярд. Много обичам тази игра, но не играех добре. И затова се страхувах да играя срещу силни противници. След като прочетох вашата книга, промених отношението си към самата игра и към противниците. Започнах да им пожелавам победа! Преди всяка игра говоря за това, как всеки трябва да победи и да получи от тази игра нещо хубаво и добро. Сега всички онези, които преди ме побеждаваха, губят от мен. Те ме питат къде съм се научил да играя толкова добре. А аз всъщност никъде не съм се учил. Нещо се промени в самия мен. Такъв подход позволява да се избегне конкуренцията. Защото конкуренцията поражда борба и напрежение. А това води до сърдечносъдови заболявания, язва на стомаха, рак и други проблеми. Искате да живеете във вечен страх и напрежение? Хората казват, че цивилизацията поражда стрес. Това не е вярно. Ние сами си създаваме стресови ситуации със своето отношение към самите нас и към заобикалящите ни хора. Иисус Христос е казвал: „Възлюби враговете си." А аз ви казвам: „Няма врагове." Лично за мен всички хора са приятели, учители и съюзници. Веднъж бяхме с приятели на сауна. Имаме такава традиция. И аз разказах всичко това на един от моите приятели. Аз седях на горната лежанка, а той на средната. Той се обърна, погледна
Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 31 ме с недоверие и попита: - Ти сигурен ли сив това, което казваш? - Аз не само го казвам - отговорих му аз. - Аз живея така. - Значи, трябва да се отнасяме добре с всички хора? - Точно така. - Даже ако ти причиняват зло, унижават те, създават ти всякакви неприятности? - попита ме той. - Те не могат да ми причинят зло - отговорих аз, като изтрих от челото си капките пот. - Защото промених отношението си към постъпките на хората. Раздразнителният човек ме учи на спокойствие, алчният - на щедрост, а лошият - на добрина. - Как да разбирам това? - Много просто. Работата е там, че в живота си използвам закона на отражението. Според този закон всеки човек, който се появява в живота ми, отразява някаква черта от моя характер. - Дай ми пример. - Добре. Ако срещна алчен човек, това означава, че у мен има алчност. - Интересно. И какво правиш в такъв случай? - Започвам да работя върху себе си, да се избавям от алчността. Възприемам този човек като свое отражение, като свой „учител". Благодаря му за това, че е извадил на повърхността отрицателните черти на моя характер. И при това внимателно следя неговото поведение. Ако той изчезне от моя живот или се промени, значи съм се отървал от алчността. - А ако продължава да те намира и отново демонстрира алчност? - Значи не съм се променил. Ако се държа правилно, са възможни само два варианта: или той да се промени, особено ако е мой близък човек, или да напусне завинаги живота ми. - Много интересно - каза моят приятел. - Струва ми се, че сега, благодарение на теб, разбрах една от заповедите на Иисус Христос: „Ако те ударят по едната буза - обърни и другата." Мисля, че си струва човек да се научи на това. Хайде да починем малко, да пийнем чай и да обсъдим по- подробно всичко това. Една моя пациентка ме попита: