Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение

да се натрупват шлаки и то се разболява. Подобни заболявания са характерни за хората, които работят седнали, а такива има много. Седенето по осем-десет часа на ден на един стол или в креслото
(включително в колата) води до застой на всичко възможно в организма, а оттук следва и заболяването. Не всеки ще намери няколко минути сутрин (или вечер), за да направи две-три навеждания до земята, да не говорим за пълноценна гимнастика. Сещам се за църковните ритуали,
които карат хората по неволя да се кланят до земята - и гордостта им няма да бъде толкова голяма, и едновременно с това организмът се раздвижва.
Копаенето на вилата е полезно, само ако се занимавате с разнообразна работа. Но ако прекарвате шест-седем часа извит под формата на буквата П над лехите, не очаквайте почти никакъв оздравителен ефект. Така че ви препоръчваме да се замислите над реалните нужди на тялото ви и да намерите начин периодично да го раздвижвате - иначе с болестите си то ще ви подскаже, че не се отнасяте добре с него.
Гимнастиката, физическите упражнения, ходенето трябва да станат неразделна част от
всекидневието на всеки, който иска да запази работоспособността си, здравето, пълноценния и
щастлив живот.
Хипократ
Ако се върнем към разгледаните в началото начини да си създаваме проблеми, ще забележим, че здравето заема много ниско положение в ценностната система на повечето хора. Тоест има много други по-важни неща от поддържането на доброто здраве. Това могат да бъдат работата, семейството,
децата, отношенията с роднините, любовта, сексът, приятелите, компанията, увлеченията и така нататък. За всичко това има време, тъй като то е много важно и необходимо. А за гимнастика и нормално хранене няма, тъй като здравето не е толкова важно, дори ако не всичко ни е наред.
В основата на подобно отношение към здравето лежат редица подсъзнателни нагласи, които получаваме от родителите, обществото, познатите, средствата за масова информация и много други източници. Ще дадем пример за някои такива нагласи и характерни мисли, от които обикновено се ръководим. И които водят до това, че физическото ни тяло излиза от строя.
• Първо работата, а после всичко останало;
• Не мога да си губя времето за продължителни обеди, работата не чака;
• Не мога да обидя домакините, задължително трябва да изям и изпия всичко, с което ме почерпят;
• По-добре аз самият да изям всичко, отколкото да изхвърлям остатъците;
• Как можеш да си харчиш парите за такива скъпи продукти? Все едно не можеш да минеш и с нещо по-евтино;
• В нищо не мога да си отказвам, макар че толкова страдам (заради затлъстяването, болки в корема и т. н.);
• Знам, че е вредно това да се яде (пие, пуши), но на мен ми е приятно (а организмът нека търпи...);
• Нямам време за гимнастика, трябва да успея да свърша всичко и бързо да тичам на работа;
• Това може и да не ми е по силите, но не мога да се откажа. Ще свърша тази работа на всяка цена (тоест ще пожертвам здравето си);
Помислете си, имате ли в арсенала си такива или подобни мисли? Ако да, то вашият организъм вече трябва да започне да протестира срещу подобно отношение към него. Може би е по-добре да не го приспивате с лекарства, а да промените някои свои нагласи и произтичащите от тях постъпки?
Но и това още не е всичко.

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: