„тайната история на човешката цивилизация”
Откритията на А. Рюто в Белгия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Откритията на А. Рюто в БелгияВ началото на XX в. А. Рюто - консерватор към Кралския музей по естествена история в Брюксел - направил серия открития в Белгия, които отново извадили на преден план аномалните кремъчни производства. Повечето от идентифицираните от Рюто производства датирали от ранния плейстоцен. През 1907 г. обаче неговите продължаващи проучвания довели до нови, смайващи открития. Те били направени в пясъчни легла при Бонсел, в района на Ардените в Белгия. Пластовете, в които били намерени сечивата, се отнасяли към олигоцена, което означава, че тяхната възраст била някъде между 25 и 38 млн. години. В един материал за „Зейтшрифт фюр Етнолоджи" Георг Швайн-фюрт дал следното описание на сечивата: „Сред тях има секачи, каменни наковални, ножове, стъргалки, пробои и камъни за хвърляне. По всички образци личат ясни следи от целенасочена обработка, чрез която са били получени форми, които явно са приспособени за използване от човешка ръка... Щастливият откривател имал удоволствието да покаже находището на 34 белгийски геолози и студенти по праистория. Всички те се съгласили, че относно позицията на находките не може да има никакво съмнение." Пълният отчет на Рюто, посветен на находките от Бонсел, се появил в бюлетина на Белгийското общество за геология, палеонтология и хидрология. Освен това изследователят заявил, че подобни каменни сечива са били открити в олигоценски контексти при Ба-рак Мишел и в пещера при залива Боне. При Росар - на левия бряг на р. Мьоз - били открити каменни оръдия в пластове от средния плиоцен. „Понастоящем изглежда - пише Рюто, - че теорията за съществуването на човека през олигоцена... е потвърдена с такава сила и точност, че никой не би могъл да открие и най-малкото слабо място." Рюто отбелязал, че олигоценските сечива от Бонсел намирали почти абсолютни аналози сред сечивата, изработвани през последните неколкостотин години от автохтонните жители на Тасмания (фиг. 4.11 и фиг. 4.12). По-нататък Рюто прави детайлно описание на различните типове олигоценски оръдия от Бонсел, като започва cpercuteurs (т. е. секачи). Сред тях имало следните разновидности: обикновени секачи, наострени секачи, островърхи секачи и ретушьори, които били използвани за подновяването на работните ръбове на други каменни оръдия. По всички видовеpercuteurs можело да се забележат отце-пи, които да направят сечивата по-удобни за държане, както и следи от употреба по работния ръб. В находищата при Бонсел били намерени и няколко каменни наковални, които се характеризирали с големи плоски повърхности, по които имало ясни следи от удари. След това Рюто описва няколко оръдия, които той определя като couteaux, което може да бъде преведено най-близко с „резци". „Всеки би могъл да види - пише той - че couteaux са направени от сравнително дълги кремъчни пластини, които са остри от едната си страна и тъпи от другата." Друг тип сечиво била racloir - странична стъргалка. Обикновено racloir били изработвани от овални отломки, отново с един остър и един тъп ръб. Тъпият ръб бил специално ретуширан, за да осигури удобно захващане за ръката, а острият бил движен по дължината на обработвания предмет. По време на тази операция от режещия ръб на оръдието се отцепвали малки люспи, като подобни следи от употреба личали по много образци. Рюто описва и други типове racloirs: назъбена racloir, която вероятно се е използвала при обработката на дълги, заоблени предмети, и двойна racloir, която имала два остри ръба. Някои от двойните racloirs наподобявали мустиерски заострени оръдия, датиращи от късния плейстоцен. Също така Рюто описва и една специална категория сечива, наречени от него „смесени оръдия", тъй като очевидно можели да се използват по повече от един начин. Ето какво казва той: „Обикновено те имат на острия си ръб връх, образуван от пресичането на два прави ръба, или - което е по-често срещано - два зъба, получени чрез ретуш." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|