„тайната история на човешката цивилизация”
Находките на Карлос Рибейро в Португалия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Находките на Карлос Рибейро в ПортугалияСтана така, че разбрахме случайно за откритията на Карлос Рибейро. Докато прелиствахме писанията на един американски геолог от XIX в. - Дж. Д. Уитни, - срещнахме едно-две изречения, в които се споменаваше, че Рибейро открил кремъчни оръдия в миоценски формации, близо до Лисабон в Португалия. Още кратки бележки открихме в книгите на С. Лейнг - известен английски научнопопулярен автор от края на XIX в. Това събуди любопитството ни и ние се отправихме към библиотеката само за да разберем, че под името на Рибейро не се водят никакви заглавия. Оказахме се в задънена улица. Скоро отново попаднахме на името на Рибейро, този път в едно английско издание от 1957 г. на книгата на Бул и Валоа „Изкопаемите хора". В нея работата на този португалски геолог от XIX в. беше накратко отречена. Бул и Валоа, обаче, ни отведоха до едно издание от 1883 г. на „Праисторията" на Габриел дьо Мортийе, чиито отзиви за откритията на Рибейро се оказаха положителни. Като проследихме цитираните в бележките заглавия, открихме голямо количество убедителни оригинални публикации, поместени във френски археологически и антропологически списания от втората половина на XIX в. Търсенето на тези погребани сведения ни просветли по въпроса, как научните институции третират информацията, която вече не съответства на общоприетите възгледи. Имайте предвид, че за повечето днешни студенти по палеоантропология Рибейро и неговите открития просто не съществуват. За да откриете и най-кратката бележка за него, трябва да се върнете към учебници, отпечатани преди поне 30 години. През 1857 г. Карлос Рибейро бил избран да оглави Геологическия институт на Португалия и освен това бил приет за член на Португалската академия на науките. Между I860 и 1863 г. той се занимава с проучвания на каменни оръдия, открити в Португалия. Геолозите от XIX в. разделяли геологичните епохи на четири основни групи: (1) първични, които обхващат от предкамбрий до перм; (2) вторични, обхващащи от триас до креда; (3) третични (терциер), обхващащи от палеоцена до плиоцена; (4) четвъртични (кватернер), обхващащи плейстоцена и по-късните епохи. По време на работата си Рибейро научил, че кремъци със следи от човешка намеса са открити в терциерни наслаги между Канергадо и Алемкер - две селища в басейна на р. Тагус, североизточно от Лисабон. Рибейро незабавно започнал свое собствено проучване и открил -на много места - пластини обработен кремък и кварцит, произхождащи от терциерни пластове. Той обаче решил, че трябва да се съобрази с господстващата научна догма (която още е в сила), че преди кватернера хора не са съществували. През 1866 г. при съставянето на геологичните карти на Португалия, Рибейро с неохота определил като кватернерни някои от пластовете, в които били открити оръдия. Когато видял картите, френският геолог Едуар дьо Верньой се обявил срещу преценката на Рибейро и изтъкнал, че т. нар. „кватернерни" пластове без съмнение се отнасят към плиоцена и миоцена. Междувременно във Франция един друг именит изследовател - абат Луи Буржоа - съобщил за откриването на кремъчни оръдия в пластове от Терциера. Повлиян от критиките на Дьо Верньой и от находките на Буржоа, Рибейро открито започнал да твърди, че е открил човешки сечива в плиоцен-ски и миоценски формации в Португалия. През 1871 г. Рибейро представил пред Португалската академия на науките в Лисабон, колекцията си от кремъчни и кварцитни сечива, а сред тях и такива, които били открити в терциерни наслаги в долината на р. Тагус. През 1872 г., на заседание на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Брюксел Рибейро показал още образци, повечето от които били островърхи пластини. Мненията на научната общност се разделили. На Парижкото изложение през 1878 г. Рибейро представил 95 кремъчни оръдия от терциера. Влиятелният френски антрополог Габриел дьо Мортийе посетил изложбата и заявил, че по 22 от експонатите има несъмнени следи от обработка. Заедно с един свой приятел - Емил Картелхак - Дьо Мортийе довел още учени, за да видят образците на Рибейро, и всички те били единодушни - голям брой от кремъците били обработени от хора. Ето какво пише Дьо Мортийе: „Целенасочената обработка е явно демонстрирана — не толкова от общата форма, която може да бъде подвеждаща - а много по-красноречиво от очевидните ударни платформи и от наличието на „пети", оставени от удара." Понякога бколо „петите" можело да се забележат драскотини - малки отце-пи, причинени от силата на удара. По някои от образците на Рибейро имало следи от отцепването на няколко дълги, успоредни вертикални пластини, което е трудно да се получи в резултат от хаотичното действие на природните сили. Един от съвременните специалисти по каменни сечива - Лиланд У. Патерсън - твърди, че образуваната от удара „пета" е най-важният признак за идентифициране на целенасочената обработка на една кремъчна пластина. Ако освен това пластината показва и следи от ударна платформа, то тогава човек може да бъде още по сигурен, че си има работа с пластина, която целенасочено е отцепена от кремъчно ядро, а не е естествен кремъчен отломък, който само прилича на сечиво или оръжие. Н а фиг. 4.1 е показано едно от миоценските сечива на Рибейро, открито в Португалия, и за сравнение каменно сечиво от Мустиерс-кия културен етап на европейския късен плейстоцен, което не под- лежи на съмнение. По тях могат да се забележат едни и същи типични белези, свидетелстващи за целенасочена обработка: ударна платформа, „пета", драскотини, успоредно отцепване на пластини. Е то как продължава Дьо Мортийе: „По много от образците от страната на „петата" има вдлъбнатини, в които се виждат следи и парчета от варовик, което потвърждава първоначалното им положение в пластовете." Някои учени обаче все още хранели съмнения. През 1880 г. на заседание на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология, състоял се в Лисабон, Рибейро показал още образци, които били намерени в пластове от миоцена. Ето какво заявил той в доклада си: „(1) Те са открити като неотделима съставка от пласта. (2) Имат остри, добре запазени ръбове, което показва, че не са били донесени от голямо разстояние. (3) Личи патина, която на цвят е подобна на скалите от пластовете, в които са открити." Второто твърдение е особено важно. Някои геолози излезли с тезата, че това са плейстоценски кремъчни сечива, които са попаднали вследствие на наводнения или порои в пукнатини в пластовете от миоцена. Но ако кремъците са претърпели едно подобно пренасяне, то то би повредило острите им ръбове, което в случая не се наблюдава. Конгресът назначил специална комисия, която да инспектира оръдията и находищата. На 22 септември 1880 г. комисията се качила на влака и се отправила на север от Лисабон. По време на пътуването, те разглежда ли старите крепости, издигащи се по хълмовете, и си сочели един на друг юрските, кредните и терциерните терени, които можело да се видят из долината на р. Тагус. Комисията слязла от влака в Карегадо. Членовете й се отправили към намиращата се наблизо Ота, като крайната им цел бил хълмът Монте Редондо, на два километра от Ота. Тук учените се пръснали да търсят кремъци из клисурите. В своята книга „Праисторията", Габиел дьо Мортийе дава кратко описание на случилото се при Монте Редондо: „Членовете на комисията пристигнали в Ота, насред една голяма сладководна формация. В миналото това било дъно на езеро и по средата имало пясъци и глини, а по краищата - пясъци и скали. Можело да се предположи, че интелигентните същества са оставили оръдията си по бреговете на езерото и именно по тях се концентрирало търсенето. То се увенчало с успех. Г-н Белучи - един способен изследовател от Умб-рия (Италия) - открил in situ кремък, по който имало несъмнени следи от обработка. Преди да го извади, той го показал на много от колегите си. Кремъкът бил заседнал здраво в скалата и Белучи трябвало да използва чук, за да го освободи. Находката определено била на възрастта на ьаслагата. Вместо да лежи на някаква повърхност, с възможността да е попаднала там много по-късно, тя била открита от долната страна на един перваз, под който имало образувана от ерозията кухина (фиг. 4.2). Едва ли е възможно да се желае по-красноречива демонстрация за принадлежността на кремъка към пласта." Според някои съвременни специалисти конгломератите при Ота трябва да се отнесат към ранния миоцен - преди около 15-20 млн. години. Като се има предвид всичко това, не изглежда да има някаква причина, поради която откритията на Рибейро да не се радват на сериозно внимание, дори и днес. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|