Тайните на звездните портали

85
отваря и я предавана обекта на своите чувства. Тази любов предполага голямо доверие и близост като изисква духовна и емоционална зрялост, в която всеки е отговорен за себе си, засвоите ценности, действия, мисли и чувства. Нивото на емоционална и духовна зрялост означава да не се правят опити за манипулация на други, да не се източва енергия от други лица, да няма нагласа за обвиняване на другите или злоупотребяване с чувствата на съществото, което ни обича. Любовта изисква уважение едновременно към себе си и към другите. Твърдата" любов е по-трудно разпознаваема и много често неразбирана в обществото. Тя е необходима, когато човекът (съществото, което е обектна чувстване е постигнало гореспоменатата духовна и емоционална зрялост. Голяма част от хората се държат егоистично, агресивно, изискващо, налагащо се, обвиняват и отказват да носят отговорност за собствените си действия. Често пъти хора, които имат дълбоки рани от детството си или от други инкарнации, имат трудности да бъдат доверчиви, уважителни и обичащи другите, а подходът име манипулативен и егоистичен. Ако към хора, с подобно поведение се подхожда с мека любов, то съществува риск да станете жертвана техни действия ида претърпите насилие в различни форми. Много често поведението на хора, с тежък житейски опити нехармонична ценностна система е такова, чеда отблъсква останалите като се прикриват вътрешните конфликти и рани, които ги измъчват. Хора в подобно състояние също се нуждаят от любовно тя следва да бъде давана по такъв начин, чеда не навреди на обичащия или на други хора. Това означава да се обозначат ясно границите между двете страни, да има съгласие поведението им да бъде уважително, почтително и неманипулативно и всяка страна да носи лична отговорност за действията си. Ако човекът, който има психологически трудности, не желае да променя своето разрушително поведение и поставя партньора сив жертвена роля под някаква форма, то за втория е необходимо да излезе от тази роля ида управлява процеса на взаимоотношенията им така, чеда не бъде проявяван модела на насилник и жертва. Твърдата любов също така цели благополучието и щастието на човека, към когото се изпитва тя, но се изразява по терапевтичен начин, по който да се предпази любящият. Тази любов не означава осъдителности пренебрежителност към дадения човек и тя не включва обвинение и наказание. Дистанцията и границите имат здравословен характера любящият човек е отговорен да поддържа отношенията в равнопоставеност и уважение като се съобразява със свободната воля на партньора си. Разбирането в дълбочина на този психологически модел на жертва и насилник" и освобождаването от него е ключово за възстановяване на кристик потенциалите ни и полагане на основи на по-хармонични отношения. Психологическият модел „жертва-насилник" се представя в ученията за свободата още и като “V-V” програма.
207
Тази програма не е възникнала случайно в колективната психика на различни същества, а е целенасочено създаден психологически експеримент, в противовес на кристик намеренията на Източника. Исторически, този експеримент сее случил преди 480 милиарда години в паралелната ни екаша система от раса, която решила да изучава причините за падението на различни раси в космоса ида елиминира възможността за падение въобще. Този експеримент се объркал драстично и довел до ожесточени конфликти в нашата екаша-е спектра. Повече подробности за историческите събития от тези далечни времена и причините за голяма част от проблемите в нашата екаша, галактика, съответно на Земята, може да намерите в уъркшоп Фестивална светлината" от 2007 г.
208
Източникът твори в себе си. За да може този процес да бъде опредметен, са необходими определени закони, които да го ръководят. Това означава, че Абсолютът сам е създал тези закони и принципи като параметри, в които желае да се продължи хода на творението. Законът за единството е изначалният закон, чието разбиране ни помага да си обясним по-добре творението. Ученията за свободата разкриват същността и смисъла на творението, но също така и математическия ред, по който то се осъществява. На най-изначално ниво, Бог притежава, по дефиниция, достъп до цялата механика на творене, която е създали, чрез която по свободна воля продължава да избира да се продължи с процеса на творчество. Този процес включване само вдъхновение, но и се нуждае от структура, в която това вдъхновение да се изрази в съответната форма. Съзнанието обособява себе си като приема различни форми и се самоизучава като изследва взаимоотношенията между своите части. Следователно формата, която съзнанието приемане е отделена от него и не е нещо инертно, а е жива структура, съставена от елементи на съзнанието на
207
V-V program (victim-victimizer)
208
E'Asha Ashayana, Workshop FOL, 2007

86
Източника. Това означава, че никое същество или частица не е външно по отношение на творението и има свое Божествено предназначение, което учението катара ни помага да разберем. Обстоятелството, че всеки обект съществува като част от Източника, означава, че всичко, без изключение, притежава определен потенциал да твори съзнателно или несъзнателно. Независимо от това, ако живо същество изгуби знанието за този процес, или с други думи не може да говори на езика на творението, то не може да използва по предназначение своята вродена сила. Това същество ще твори, но без да притежава знание за контекста или разбиране за инструментите затова, което създава. Поради това за тези същества процесите на творчество изглеждат произволни и непредсказуеми, а в техния живот настъпва хаоси разруха. Съюзът на Пазителите разяснява чрез Ашаяна, че ученията за свободата и тяхното приложение на катара, са предназначени да върнат на хората практическото ръководство за механиката на творението, което да подпомогне разбирането и усещането низа живота. Това познание също така е и главният фундамент, около който се развиват всички напреднали науки и технологии във вселената за светлина, звук, честота и електромагнетизъм. В тях се представят базисните структури на електромагнитната енергия, чрез която всички материални форми се конструират.
209
Правилата и закономерностите, които се разглеждат в ученията за свободата ще бъдат доказвани с развитието на науката на Земята. Важна особеност в катара е, че знанията, които се дават, не са догматични постулати, които не трябва да се оспорват, а се окуражава всеки човек да търси отговорите за себе си. Това, което се предлага, са структурата на творението, конкретните връзки и енергийни зависимости между микрокосмоса и макрокосмоса, както и съответните техники за взаимодействие със своите чакри, катара центрове, щитове, личен ДНК шаблон, аксиатонални линии, меркаба полета и т.н. Поради тази причина, човек никога не е окуражаван да дава своята сила и властна външен авторитета да преоткрива и развива своите лични духовни потенциали ида развива себе сив желана от него/нея посока, като има достатъчно точна информация за различните пътеки пред себе си. Нещо повече ако човек възприема себе си като малък и незначителен, а външни сили под формата на ангели, архангели, владетели на кармата, възнесени учители, като необходимите авторитети, на които трябва да се подчинява ида отдава силата сито тогава той/тя пропуска основния смисъл на тези учения - духовната сила е вътре във всеки и е нужно единствено да се научи да работи с нея. Чрез възприемане на тази нагласа, човек спира да извисява в култ отделни авторитети, а може да засвидетелства уважение към личността им и труда, който е положен. Този начин на мислене поставя човек наравно с абсолютно всички, което предполага отсъствие, както на сервилно преклонение, така и на арогантно високомерие и желание за подчиняване или издигане в култ. Съществува важна разлика между това дали възприемаме същества от по-високите измерения като авторитети, които ще ни спасят и трябва да им се прекланяме и подчиняваме или като приятели, които биха ни посъветвали на какво да обърнем внимание, за да можем сами да развиваме себе си. Това е основен отличителен белег при разпознаване каква същност комуникира с Вас и какви нагласи провокира дадено учение. Ако съществото настоява подчинение, не уважава свободната воля на другите или се държи с пренебрежението най-вероятно неговите интереси са егоистични и манипулативни, а съветите биха отдалечили човек от по-добра интеграция с христовия си аватар. Ученията за свободата и приложението им в катара не са предназначени за хора, които искат да разглеждат себе си като овце, които имат нужда от пастир, като последователи, които имат нужда от гуру, на което да се подчиняват безусловно. Подобна нагласа се счита за спъваща духовното развитие на човек и изграждаща навици на безпомощност, отношение към себе сина малозначителност и сляпа вяра в авторитети, която притъпява сетивата за заобикалящата го реалност. Тази нагласа на подчиненост не е типична за човека, представителна ангелската генетична линия и обстоятелството, че в цивилизацията ни през последните хилядолетия преобладава култ към личности, робство, зависимости разделение, е показател, че принципите на устройство на тази цивилизация са в противоречие с естествения редна равноправие и еднаква значимост на всички. Ако за момент разсъждаваме какво означава една религия или духовно учение да разглежда хората като овце, а духовният лидер или дори Бог като пастир, ще разкрием какви са отношенията между този лидери неговото паство. Нека за начало да си отговорим на въпроса защо един пастир гледа овце.
209
E’Asha Ashayana, Voyagers 2, Secrets of Amenti, p.451, 2002

87
На първо място, той ги разглежда като стока, която му носи блага вълна, мляко, а когато се налага и месо. За него овцете са средство за препитание и икономически ресурс. Овчарят няма нужда всяка овца да проявява своята индивидуалност, а напротив той се стреми животните да са му лесни за управление, да си стоят в стадото ида нямат любознателна нагласа към света. Пастирът пази овцете от вълците с лична корист, защото ги разглежда като своя собствености източник на блага. Когато една овца се отдели от стадото, както се говори в библейската история, то тя задължително се разглежда като загубила се, а не като решена да упражни свободната си воля ида потърси свобода отдадения пастири стадност" на съществуване. Следователно действията на пастира се разглеждат като спасителни, а не като нарушаващи волята на любознателната овца- индивидуалист. Не на последно място, овцете и пастирът нямат пряка комуникация и не се счита за възможно да има такава, което означава, че овцете не би следвало да задават въпроси на пастира, а той, от своя страна, няма задължения да им предоставя каквато ида е информация. Дори ида можеше да комуникира с овцете си, ако пастирът им разясняваше красивите неща в живота и стимулираше потребността към развитие на овцете сито за него неизбежно щеше да се повтори ситуацията с изгубената овца, този път в по-голям мащаби тогава неговият икономически ресурс щеше да намалее. Поради тази причина, пастирът не желае овцете му да се развиват и ще поддържа тяхната среда такава, чеда не ги развива - да се страхуват от външния свят, да не си задават въпроси за собствения си произход, функция и предназначение. Накрая, овцете се използват за жертвоприношение за омилостивяване" на бога на дадения пастир. Нека си зададем въпроса какво е това същество, което има нужда от жертвоприношение и трябвали да приемем, че това е любящият Бог- създател на всички Болезнено е, когато откриваме подобни противоречия и послания вдадени религии, но всеки мислещ човек следва да прецени кои неща резонират с неговите/нейните разбирания за Бог и кои неотдадена религиозна книга. Още по-болезнено е, когато научаваме от историята, че всички религиозни доктрини, без изключение, са инфилтрирани и са се превърнали в учения, които предлагат смесени пътеки Това не означава, че техните последователи следва задължително да ги отхвърлят, ада са бдителни, когато откриват неща, които не принадлежат там, с което да се освободят от капаните, заложени умишлено в тези книги. За да разберем дали един закон е добър, трябва да погледнем какво се случва, когато той се прилага в чистия си вид. Приложението на Закона за единството в общуването си с хората означава да не се дискриминира никой човек или група по различни принципи, да не се поставя никой като по важени заслужаващ повече, от който ида било друг. Независимо от знанията, заложбите, уменията, добротата на характера, никой човек не е по-важен или по-малко значим от друг човек. Това не означава, че всеки може да взима решения за всичко, а следва да се разбира, че когато някой развие определено качество и усвои дадено познание, той е експерт вдадената област. Тогава този човек може да прилага наученото или преподавана останалите, но това него прави по-важен от други членове на обществото и заслужаващ повече материални блага или специални привилегии, които нямат връзка с упражняване на неговата дейност. В познатите ни от историята човешки цивилизации, както и в обществения строй в наши дни, е типично обществото да дава оценка за важности да приоритизира едни хора пред други. Равенството в наши дни се разбира като равен старт да участваш в борбата за оцеляване и всеки получава различно количество блага в зависимост от това как системата оценява труда му, произхода му или други негови качества. В почти всички познати култури на организиране на обществото на Земята съществуват различни форми на некоректно разделяне на хората по значимост или дискриминиране на отделни групи, което е в нарушение на Закона за единството. Можем да вземем за пример елитарността и обособяването на отделни икономически слоеве на обществото - най-общо на работници, средна класа, елит. В този модел на устройство енергията и трудът на едни хора се използва, за да поддържа елитарния статус на друг кръг, който поддържа статуса на следващите над тях. Този порочен и изсмукващ модел на социално-икономическо разделение на обществото е в несъответствие със Закона за единството и е неприсъщ за кристик расите във вселената. Ограничеността на познание само на един разединяващи противоречив социален модел, е силно изкушение той да се възприема като единствено възможен и тогава, дори да се виждат слабостите му, те не се оспорват и не се предлагат и прилагат подобри алтернативи. Виж повече E’Asha Ashayana, Ascension Mechanics Workshop, project Kamelot productions, 2010

88
Когато прилагаме Закона за единството, ние сме способни да разпознаем хармоничното развитие на даден човек ида оценим неговите достижения с уважение и благодарност за неговата служба към хората. Едновременно с това никога няма да изпаднем в състояние на възвеличаване и его-маниакално поставяне на този човек в култ или да усещаме себе си като незначителни от неговите достижения. Точно обратното, при общуването си с хора и други същества, които са по-напред по еволюционната пътека, ние можем да се учим ускорено ида усвояваме уроците си по-добре. Логичен въпрос е как може да бъде организирано едно общество, когато негови членове не желаят да прилагат Закона за единството и извършват действия, с които го нарушават. Възможно ли е да бъдем водени от любов към такива хора и не пренебрегваме ли онези пострадали от тях, когато имаме подобно хуманно отношение Възможно и желателно е едновременно да се уважава свободната воля на онези, които извършват нарушение на Закона за единството, да се припомни, чете също са част от това единство ида се опазват другите членове от общността от зловредно въздействие. Ограничаване свободата на придвижване и терапевтичната работа с лица нарушители, която цели разясняване свързаността с останалите и необходимостта от уважение и добро отношение към другите, е далеч поработещ метод отколкото самоцелното ограничаване свободата на придвижване и поставянето на лицето в среда с други нарушители. Поставянето на рамки на свободата на такива лица не се извършва с цел наказание или отмъщение, ас цел да се предпазят останалите ида се попречи, доколкото е възможно, те да вредят на себе си като се работи в посока разширяване на тяхното съзнание. Тези форми на ограничаване могат да се прилагат индивидуално към едно лице, но се прилагат и по отношение на големи колективи, които са избрали поведение на превръщане в свои жертви на всички по пътя си. В настоящето сме свидетели на поставяне под карантина на цялата ни века система, защото водещи колективи и същества в нея продължават да следват пътя на асимилация на всички останали системи, което те наричат своята Първична цел. Тази "първична цел" е довела до падението на съзвездието Лира преди 250 милиарда години, познато в Библията като концепцията за първородния грях. Повече информация за историческите събития и конфликтите между различните раси в нашата система, може да намерите в уъркшоп Фестивална светлината" от 2007 г. на Йеша Ашаяна. Този тип поведение е риск от разрушаване на по-големи системи, от които нашата века е част, поради което мастерски съвети от по-висши нива взимат решение да се затвори века системата ни.
211
Когато се затвори една система, нейните ресурси стават ограничени и съществата в нея много често започват борба за оцеляване, която прераства в агонизиращи конфликти и отношенията деградират прогресивно. В други случаи обаче съществата в затворената система приемат последствията от действията си и разбират, че се намират вдаденото положение, защото не са следвали кристик принципите на взаимна любови уважение и взимат решение да живеят в мири хармония като прилагат кристик добродетелите и Закона за единството. Нищо и никой не може да бъде извън Източника ида престане да бъде част от Него. Това, което може да извърши едно същество, чрез упражняване на свободната си воля, е да загуби паметта за своята връзка с Абсолюта ида живее по начин все едно такава не съществува, което води до страдание, както за него, така и задруги същества, с които е пряко свързан. Приложението на Закона за единството по отношение на природата на Земята, отношението към животните и растенията, е от ключово значение за постигането на екологична хармония и опазването на различните биологични видове. Ако разглеждаме животните и растенията като проявления на Абсолюта и изпитваме любов към тях, би следвало да ги подпомагаме като им осигуряваме най-добрата възможна среда за съществуване, а не да ги разглеждаме единствено като ресурс за нашето човешко съществуване ида отглеждаме различни биологични и растителни видове при ужасни за тях условия. Необходимостта да се храним с растения и животни е резултатна неестествени външни мутации на човешката биология. Това състояние не е било изначалната форма на енергийно зареждане за хората, което бе разяснено накратко в глава пета на настоящата книга и посочените източници в нея. Ако зачитаме другите биологични видове като Божествени форми, които са част от нас, към процеса на хранене би следвало да подхождаме с необходимото сакрално отношение и ритуална благодарност, знаейки, че това е нормален процес до момента на възстановяване на бретерианския начин на съществуване на хората.
211
E’Asha Ashayana, dispensation from Dec.2012, Arhayas.com, 2013 http://www.arhayas.com/pages/dispensation-dec2012

89
Когато Ашаяна и Съюзът на Пазителите представят дадена информация, те се стремят да я обяснят подробно, на разбираем за съвременната наука езика не да бъде поднесена като религиозна пропаганда, която трябва да бъде следвана, защото претендира да е Божествена. Уважаването на свободната воля и интелигентността към читатели и слушатели изисква Законът за единството да бъде разяснявана не налаган. Един от най-ясните начини за разбирането му, е изучаване свързаността на микрокосмоса и макрокосмоса и тяхната зависимост един от друг. Тази връзка се разглежда в науката за щитовете или, както се представя в психологията във връзките ни с различни колективи (наричани в езотерични традиции още егрегори). Всеки човек е свързан със своето семейство, работен колектив, приятелски кръг, народи човешката раса, поради което може да упражнява влияние в тези общности. В зависимост от своята роля (местоположение в щита) и сила на въздействие (реализационна власт) всеки човек може да извършва определени промени в съответните групи. От значение по какъв начин една група е поставена по отношение на по-голяма група така например определени фамилни общности са спечелили по-голямото си влияние в общността на народа си, отколкото други. Местоположението вдаден колективен щит определя степента на влияние, но не и дали това влияние ще бъде благотворно за общността или не. Чрез ученията за свободата и прилагането на определени катара техники, човек може постепенно да се научи да разбира повече затова какъв е неговия произход, как да влияе благотворно на своята общност, а ако тя трайно не желае това влияние как да се освободи безопасно отдаден падащ колективен щит. Колкото по-добре познаваме свързаността си с по-големи колективи, толкова по-добре ще разбираме на какво влияние са подложени по-малките общности, с които сме свързани. Така например проблемите на развитие на една нация влияят негативно на всички семейства, от които е съставена тя. Съответно, проблемите на цялото човечество влияят неблагоприятно за всички народи и за всички семейства. В ученията за свободата се премахва завесата, която е поставена пред хората и се дава информация за звездните колективи, с които сме свързани всички ние. Различните хора на Земята са свързани с различни звездни колективи (извънземни раси, които имат свои специфични нагласи и свои проблеми, които решават. Именно тази информация помагана човек да прави съзнателен свободен избори да разбере къде са позиционирани различни хора в съответните колективни щитове. Много от религиите и духовните учения, които са се наложили в наши дни и са се превърнали в традиционни, изискват от своите последователи сляпа вяра в съответните текстове, персонажи, история и дори ритуали. Нещо повече, ако обърнем поглед назад в историята, за много от тези организации е нетипична религиозната толерантности правото на избор в какво да вярва отделният човек. Колко хора са били избити по чудовищен начин, колко походи за правата вяра" са били извършвани в тотално противоречие със същината на съответните религиозни учения и онова, което проповядват части от техните религиозни книги Много трудно е за мнозина да се освободят от рефлекса да обвиняват други за проблемите си ида осъждат други за собственото си поведение. Едновременно с това, за тези хора и общности е много лесно да оправдават себе си, чеса били предизвикани зададена своя агресивна проява. В културата на всички народи, от хилядолетия и до днес, съществува един общ белег на реакция към нехармонично поведение и това е обвинението и осъждането на проявителя на поведението. Политиката на унищожаване на симптомите наедно заболяване е характерна, както за медицината, така и за правото в съвременното общество. Тук следва да се поясни, че оценката заедно поведение е нещо различно от неговото осъждане. Основната разлика е в това дали успяваме да премахнем причините, които предизвикват дадения конфликтен сюжета не хората или събитията, които го проявяват. Истинските пазители на свещено познание никога не биха отнели свободната воля на някой да отрича или приема дадена информация. Те не разчитат на сляпа вяра и не предоставят неточни или полуистинни твърдения, които биха объркали хората. Информацията, която се дава от Ейеяни пазителите и кристик расите чрез Ашаяна считам, че е непротиворечива, изключително дълбока, ясна и обогатяваща човек за неговата природа, огромна сила и културен начин на нейното използване. Постепенното разбиране на тази информация е особено необходима в наши дни, когато се осъществява последното възнасяне на същества с кристик потенциали. Вместо да призовават към сляпа вяра онези, които се запознават сученията, Ейеяни окуражават всеки да усети как откликва същността му на съответната информация ида разчете инкрипцията, която е вложена в нея. Разчитането на инкрипция е онова качество, чрез което човек успява да усети коя информация е

90
истинска и коя не, успява да усети намерението, което стои зад изговарянето надума или изрисуването на картина. Когато това качество се развива масово, хората много по-трудно могат да бъдат манипулирани и това ще създава проблем за онези организации и личности, които желаят подобна манипулация. Това е така, защото човек, който не разчитана сляпа вяра, а наблюдава вътрешната си реакция на дадено твърдение, започва да си задава въпроси ида търси удовлетворителни отговори. Тази вътрешна реакция на интуитивно усещане на информацията е по съществото си фина комуникация между човека и негова по-висша част, като например христовият му аватар, който изпраща сигнал под формата на интуитивно усещане. Всички учения, които претендират да обясняват истинския Божествен произходна вселената и човека, каквито са ученията за свободата, не би трябвало да се притесняват постулатите и тезите в тях да бъдат сравнявани с тези на други учения. Напротив, в ученията за свободата се окуражава човек да се запознае и с други езотерични системи, религиозни текстове и научни теории, за да може да се сравни информацията с тях ида се намерят общите моменти, но ида се откроят различията. Следващата съществена черта при предаването на духовни познания е дали това се извършва енигматично и фрагментарно или се предават така, че голямата част от обществото да може да я разбере. Ученията за свободата се характеризират именно с второто. Познанието, което се предоставя включва реална история като се започва от нейното начало за нашата времева матрица - преди 950 милиарда земни години. Описанието със земни години (независимо, че Земята тогава не е съществувала) от толкова далечен период ни дава ясни времеви граници и развива допълнително научната представа за вселената, че е на много повече от предполагаемите днес - 13.7 милиарда години. Когато се предава информация за история от толкова далечно време, е трудно да възприемем такава реалност за истинска, тъй като нито участниците, нито времената, нито местоположенията са ни познати. В повечето други религиозни текстове не са ясно обозначени времевите рамки на творението, ако въобще е направен опит да се представи този период. В християнската доктрина, например се говори за определен брой дни и се обозначава някакво абстрактно начало, което не ни дава достатъчно яснота за периода на сътворението. В първоначалния вариант на християнството, книгите, които е трябвало да бъдат духовната основана тази религия и, които са били част от първоначалната Библия, са включвали информация, както за пред-древната история, така и за устройството на вселената и човек.
212
Следователно на въпроса кога е възникнал животът във вселената или поточно в нашата времева матрица, отговорът, който се дава в ученията за свободата, е преди около 950 милиарда години. Тук трябва да се отбележи, че време и пространство са едно и миналото не се губи безвъзвратно, а контакт със съществата, които се наричат раси-основатели, е възможен и осъществим. Творението възниква и съществува едновременно, във всички свои потенциални пътеки на развитие. Всички времеви периоди се случват едновременно, а изборът, който правим определя коя реалност преживяваме. В ученията за свободата се разяснява накратко кои са расите-основатели, от които произлизат всички раси в нашата времева матрица, включително ангелската човешка раса.
213
Законът за единството ни разяснява най-базисната взаимовръзка, която съществува - тази между електричеството и магнетизма и какво е тяхното общо начало и взаимодействие. Тази връзка е в основата на взаимоотношенията между мъжкото и женското начало на космично, но и налично ниво. В ученията за свободата се представят математическите съотношения между мъжкото проявление на системите в космоса (Партике страна) и между женското им проявление (Партикум страна. Знанието за тези отделни, но взаимодопълващи се, части на творението е необходимо, за да се разбере процеса на възнасяне, който настъпва след хармоничното и естествено сливане между двете взаимодопълващи се проявления. За да бъде полезно и използваемо едно знанието трябва да бъде ясно поднесено и добре разбрано от онези, които го усвояват. Така например, когато се говори за расите-основатели, е необходимо да се отговори ясно на въпросите откъде идват, къде съществуват, как изглеждат, колко сана брой, какво е тяхното отношение към Абсолюта и към останалите раси, какво значение има връзката им с човечеството. На всички тези въпроси Ашаяна и Съюзът на Пазителите дават ясни
212
E'Asha Ashayana, Voyagers 2 – Secrets of Amenti, Granite Publishing, 2002, pp. 101-105 Виж E'Asha Ashayana, Dance for life - manual, 2002, pp. 131-147

91
отговори, които са важна част от ученията.
214
В днешно време са налице редица предпоставки за по-добро разпространение на свещените познания на катара и ученията за свободата. На първо място всички публични лекции и беседи могат и се записват на видеозаписи. Това е от значение, за да може човек да се запознае пряко с тях, да усети енергията на говорителя ида оцени, както съдържанието, така и начина на представяне. Преди
2000 години такава възможност не е имало и това, на което стъпват днес редица религии, без да омаловажаваме приноса им, са разкази за разкази, които са били написани, редактирани и селектирани. Много малко са били хората, които са имали възможност да видят ида чуят казаното от говорителите, а в някои от писанията дори не става въпрос за очевидци. На следващо място, интернет дава възможност да се разпространи информацията почти мигновено, в неограничени количества и до почти всички точки на света. Ако си помислим колко трудно е било да се напише книга ида се разпространи свободно сред хората от тези времена, можем да си направим изводи колко голяма част от населението сее запознало с изначалния вид, в който са поднесени ученията. От изключително значение за по-лесното разпространение на свещени познания, е по-добрата политическа обстановка, по-хуманните условия сред голяма част от народите и по- голямата толерантност сред съществена част от религиите и езотеричните школи в наши дни. Това дава възможност на всеки човек да се запознае с различни духовни учения и древни традиции ида прецени към коя резонира. Наплещите на всеки един стои отговорността да преценява информацията, нейната последователности непротиворечивост, нейното качество и нейните източници, а незадължително да разчитана оценката на други, независимо дали са представители на религиозни институции или не. Свободният достъп до информация е дар, който идва с отговорността от това далия използваме и за какво. След като една информация е достъпна, нейното прибързано отхвърляне или прибързано приемане, е изборна отделния индивид. Това отношение демонстрира уважение към хората и вяра в способността им да откликват на вътрешния си порив. След сравнително свободния достъп до информация, в реално време, можем да откроим и по-доброто образование, до който имат достъп голяма част от хората. Това е ключовата предпоставка за увеличаване на капацитета ни в наши дни да оценяваме информацията, да я усвояваме по удобен за нас начини в крайна сметка да я интегрираме като духовно познание, което доразвива идеалите и ценностите ни. Така например можем да си представим колко трудно би било за средностатистическия човек от онова време да възприеме, че Земята е кръгла, а какво остава да се разясни концепцията за измеренията, хармоничните вселени и връзката им с катара центровете в тялото на човек. Важно значение за постепенното възприемане на познанията в катара имат достиженията на науката и по- специално квантовата физика, астрономията и молекулярната биология. Да си представим какво би се случило с човек от Средновековието, който настоява, че живеем на кълбовидна планета или споделя подобни абсурдни" и нетрадиционни концепции публично.

Изтегляне 1.72 Mb.

Сподели с приятели: