Фокусът на човешката раса е бил насочен към биещия на очи материален свят. За да притежаваме колкото се може повече, изсичаме горите и се борим с пустините в усилието да осигурим върховното господство на нашата култура. Такъв прогрес на човешкото общество може би наистина е резултатна любовта
- за нашите семейства и страни, - но колкото повече продължаваме да живеем с подобна стратегия, толкова ще се засилва противоречието. Историята на двадесетия век бе история на битки и войни. В края на краищата, започваме да разбираме, че посоката, в
която вървим, ни води наникъде. Жертвали сме твърде много, за да си осигурим богатствата в живота. Горите са унищожени и чистата вода - загубена, режем и продаваме самата земя. Това, което е нужно сега на света, е благодарност. Необходимо е да започнем да се учим какво значи да имаш достатъчно. Трябва да изпитваме благодарност, че сме се родили на планета с
толкова богата природа, с водата, която прави възможен живота ни. Знаем ли всъщност колко прекрасно е да можеш да поемеш глътка чист въздух Ако отворите очите си, ще видите, че светът е пълен с толкова много неща, които заслужават вашата благодарност. Като станете
въплъщение на благодарността, помислете си колко чиста ще бъде водата, която изпълва вашето тяло. Така и вие ще бъдете красив, блестящ от светлина кристал.
Сподели с приятели: