Тайният живот на Шекспир
НОВ НАЧИН ЗА ПЛАЩАНЕ НА СТАРИ
Изтегляне 3.52 Mb. Pdf просмотр
|
| 7 НОВ НАЧИН ЗА ПЛАЩАНЕ НА СТАРИ ДЪЛГОВЕ [1] (1589–1591 Г.) Лондон. Уил се връща там не толкова разкъсан, колкото на хвърчащи парцали и сякаш един остър порив на вятъра може да го разпилее завинаги. Ето го — съпругът, любещ, но отсъстващ и следователно провалящ се; ето го — бащата, който мислеше, че децата му изглеждат пораснали и чужди; ето го — човекът от театъра, страстно желаещ нови реплики, и то гръмки, тълпи от находчиви граждани, и пак ето го — някой, мрачен и целеустремен, който мисли: слагай пари в кесията си, стреми се, нагаждай се, печели — спечели двубоя с баща си, иначе никога няма да се зачете нищо спечелено. А прав ли е баща му? Че човек не може да се раздели на две? Е, сега Уил е в Шордич и с всички сили опитва да се събере от сто опърпани парцала. Любопитното е, че изобщо не се чувства по-малко себе си заради това. А и новопристигнал, тук е Гилбърт. Уил беше направил, каквото го помоли брат му при първото му заминаване за Лондон, огледа се за някаква благоприятна възможност в занаятите. Ричард Фийлд познаваше в близкия Сейнт Брайдс един галантерист, чийто чирак скоро щеше да го напусне. — Ако го препоръчам, да знаеш, мога да му осигуря печалба — каза Ричард, поставяйки пръст на носа си. Някога Уил се чудеше дали може да живее така — да е влиятелен в живота, а не на сцената — чуди се и сега, докато придружава брат си до Сейнт Брайдс. Трябва да каже някакви влиятелни и мъдри неща като по-големия, като този, който вече се е установил в Лондон. Но кой е той, че да дава съвет? 178 За щастие, Гилбърт не иска наставления. Още щом Уил споменава галантериста у дома в Стратфорд, и Гилбърт казва: „Да“. Когато Уил се среща с него при „Камбаната“, недалеч от „Свети Павел“, Гилбърт изглежда свеж, готов, не се нуждае от нищо. — Ако някога ти потрябвам — казва Уил, давайки му адреса на новата си квартира, също в Шордич, но малко по-здравословна. Гилбърт извива врат и чете табелите, крайпътните знаци и се чувства като у дома си или скоро ще бъде. Но ето и нещо неочаквано: баща им предпазливо одобрява хода на Гилбърт. Това беше единственият момент, в който неговата потиснатост се разсея — когато Уил каза: „Галантерист в Сейнт Брайдс с доходен занаят“, в очите на баща му беше проблеснала искрица. — Така, така, от колко време е майстор? Колко чираци има? Ясно, ясно… Всъщност искрица поезия. Вероятно, мисли си Уил, докато вади багажа от сандъка си, такъв е начинът да общувам с него. Да стана старейшина на сцената, търговец на маскаради с разрешително да правя сделки с пиеси. Определено има нужда от пари, защото турнето не беше кой знае какво, а в Лондон цари раздразнение. Точно сега комедията не се възприема добре. Искат кръв и величие. Искат преди всичко Марлоу. Той самият иска Марлоу, тоест от момента, в който чу „Тамерлан“, пожела да го чува отново, да го чете и да го научи наизуст, да го преживява в сънищата си. А също и да играе в него, но трупата на адмирала си беше присвоила Марлоу, но той не беше напреднал някак си с тях. Джак Тауни, на когото Уил попада в кръчмата на Бишъпсгейт, многозначително клати глава: — Твоята игра не подхожда на такава пиеса — казва той. Що се отнася до Тауни, той още е с трупата на Нейно Величество, но вече не са силата, която бяха: носи се слух, че се разпадат без Тарлтън и че ще се превърнат в циркови акробати. Тауни води със себе си млада кукличка и й обръща огромно внимание. Смее се прекалено много. Бялото му лице и русата коса сега са се спаружили до врабчово кафяво. Не забелязва кога Уил си тръгва. 179 Уил отмерва наум и с крачки стиховете, докато си проправя път към дома на Тарлтън. Но капаците са затворени и около вратата се вият вечнозелени растения. Значи, Тарлтън се оказа прав. Уил отива на погребението му. Дори и актьорите трябва да получават своите погребални обреди и църквата „Сейнт Ленард“ в Шордич отбелязва тяхната тленност сред гъмжащите пивници, бордеи и алеи за игра на кегли. Уил Сомърс [3] , шутът на крал Хенри Осми, също е погребан тук, отбелязва Уил; и си спомня Тарлтъновата история за могилата от кост в Шропшър. Вероятно след време черепите на шутовете ще се хилят един на друг. Но пък всички черепи се хилят. Неприятна мисъл, която да отнесеш със себе си в празната квартира. Събуждаш се сам, му каза Жаклин Вотролие (сега Фийлд). Подплашено прасе с квичене пресича пътя му, окървавено от шибащата пръчка на момчето, което се ухилва. Уил пак изпълва ума си с Марлоу. Безсрамните думи избликват, макар той още да се съмнява, че може да ги казва добре или че изразява това, което има предвид. Бременна, сияеща, Жаклин Фийлд сърдечно го приветства на прага в Блакфрайърс по обичайния си начин: — Дошъл е Уил, ето те и теб! Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|