Тайният живот на Шекспир
Изтегляне 3.52 Mb. Pdf просмотр
|
| пратен със метличка прахоляка зад вратата да помитам аз. [4] И Ан видя, че наистина имаше малко прах. Спонтанно написа с пръст: Някъде е пролет. Предпочиташе така, отколкото с перо и мастило. Защото просто можеше да го изтриеш. * * * Ето че сега Ан беше тук. Знамето разтръбява и тромпетът пърха високо в небето, обувките газят, гласовете притискат. Продавачи с провесени от врата подноси, бира от понесено на гръб буре. Проститутки с оголена шия държат в равновесие деколтетата си и те гледат така, както само те могат: сякаш си им се натрапила, но те са позволили, само този път. Кал се меси под краката, докато Ан и семейството й се провират през портата, събирачът на пари знае, приема ги вътре с поклон. Едмънд си е глътнал езика, почти изцъклен от вълнение, Хамнет също е почти толкова зле. — Татко го направи. Нали? Той ли направи всичко това? — Ами! Не и сградата. 324 — Нямам това предвид. Не сградата — каза Хамнет с леко измъчен тон, тонът на дядо му. Нищо от живака в темперамента на Уил и Едмънд. Тя го прегърна с внезапна яростна обич към детинските му недостатъци. — Имам предвид — каза той и нежно я избута — това, което ще гледаме. Е, той беше прав. От години не беше ходила на представление, а в Лондон — никога, не беше стъпвала в тези странни, претъпкани заграждения, построени с тази цел; и Ан донякъде очакваше повече зрелищност, повече съоръжения за илюзията. Но се изправи пред гола сцена, осветена от ясно небе, съвсем малко реквизит и тежките пискюли, поклащащи се от пищните костюми. И пред думите. Всъщност нямаше нищо ужасно, каквато вярваше, че е пиесата „Ромео“, за която всички говореха. Едмънд беше чел на глас една част, там имаше любов и смърт, а това й приличаше на сън с черна роза, кадифено притисната в гърлото, задушаваща, и Ан се страхуваше от нея. Не, тази беше красива и от време на време весела като танц с думи. Беше в гората и за гората. Беше за лудостта на любовта и докъде води мъжете и жените тази лудост. Накара я да си спомни чифт ръкавици, обгърнали ръцете й; Бартоломю, който я гледа през двора как танцува; горска птичка, която кълве от дланта й; много неща. Много неща, които принадлежаха само на нея. И все пак тази пиеса не беше таен шепот, а споделяне. Всичко тук принадлежеше на всички. Уил някак ги беше завладял. Сякаш притежаваше ключ към живота им, сякаш беше допирал ухо до спящите им, въздишащи устни. Докато действието напредваше, тълпата се затопли и започна да попуква като дънери в добре накладен огън. Той съблазняваше зрителите. Ан долови как се отдават и лудо неподвижните звезди валяха от кристалната си сфера [5] , за да чуят музиката на сирената, и Ан почувства колкото смущение, толкова и гордост. Някъде там е пролет. Но тук е средата на лятото и така създаден, този сезон прави истинския ненужен. А после смехът. Човекът с магарешката глава изтръгваше от децата гръмогласен смях, но Ан не можа да го сподели с тях както трябва и те обърнаха засмените си лица към Едмънд, а ръцете му приятелски ги прегърнаха. Човек с глава на магаре, а го обичаше омагьосана кралица. Но това беше прекалено реално. Любовта гледа 325 не с очите, а с ума и затова рисуват крилатия Купидон сляп. Ан погледна с ума си и я побиха тръпки, защото някак си не изглеждаше правилно най-съкровената лудост на живота да бъде обръщана наопаки за усмивки на дневна светлина. Прахоляка зад вратата да помитам аз. Любовниците се изгубиха в гората. Може би никога нямаше да се измъкнат от нея: накрая щяха да намерят костите им под купчина камъни може би. Всички бяха в плен на магията, дори неграмотните и простаците. Сънувах сън, не мога да проумея, какъв беше този сън. [6] Тя знаеше обаче. Излязоха героите простаци да играят пиеса. Лоша пиеса, но Ан се чудеше има ли изобщо лоши пиеси. И едва в този момент осъзна, че ако Уил играе в представлението, тя не го е забелязала. Имаше щастлива развръзка. Ще обсипем брака нов с благодат и Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|