от счупени предмети. Столетникът започнал да се извинява Не се притеснявайте, бате пак сее напил!".
Сам по себе си този анекдот е достатъчно красноречив, за да се замислим, че за човешкото здраве, за човешкото щастие и дълголетие сигурно има и някакви други причини. Всеки от нас сигурно ще
може да даде пример за някой, който без особена грижа за здравето си, без да познава тънкостите на природната диететика, при това даже пийвайки си от времена време по някоя ракийка или винце, е поздрав, по-дълголетен и най-важното - по-щастлив от някой друг, който със стриктна фанатичност следи за всяка хапка в чинията си и следва всички здравословни препоръки, написани в книжките за природосъобразен живот.
Очевидно
има и нещо друго,
нещо в повече, освен всичко описано дотук, което, ако липсва,
обезсмисля всички наши безусловно необходими усилия за здраве и щастие. Кои са липсващите камъчета в мозайката, които ще направят образа на нашето здраве пълен и цялостен Кои са невидимите нишки, които все още не ни достигат, за да ни свържат и
интегрират ведно цяло, така чеда бъдем пълноценни?
Първата ни реакция в стремежа да отговорим на този въпрос е съвсем основателната констатация, че най-често тези, които злоупотребяват със своето здраве и въпреки всичко се радват наедно завидно благополучие, най-често разполагат седна много
здрава жизнена база.Както се казва, имат здрав ген. Някой друг в течение на поколенията е извоювал тяхното здраве
(обикновено са
от здраво, селско потекло) и те сега могат да лежат върху стари лаври, черпейки разточително от все още непресъхналия изворна здраве. Такива примери има много. За съжаление, един от тях е вече и споменатият народ „хунза". С навлизането на цивилизацията тяхното прословуто и документирано от научните изследвания здраве в близкото минало, днес все повече се превръща само в една легенда и спомен. В нашия опит всекидневно наблюдаваме поколенческата дегенерация на нашия български народ. Често идващата за лечение баба е най- здравата в семейството. Дъщерята или синът - по-малко, а най-болни, с дефективно израсли органи и системи, увредени още от
най-ранния вътреутробен живот, са внуците и внучките.
Акселерирали като хилави стайни мушката, израсли на сянка, бледи и тънковати като хербаризирани между книжните страници растения, или обратно - с наднормено тегло, те идват с вече развит детски диабет, автоимунни заболявания,
липса на хормонална активност, а все по- често и с развитието на рак. Затова често по-лесно се лекуват старите, отколкото младите.
Всичко това са факти, но нашата цел тук е да посочим и изясним нещо друго. В практиката си наблюдаваме непрекъснато и един друг феномен
Тези болни, които идват при нас само иСподели с приятели: