Тема 3 ГЕОЛОГИЯ – ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ, СТРУКТУРА „Човек не познаващ основите на геологията е подобен на слепец. Разхождайки се в околностите на градове или села, той не разбира много от това, което виждат очите му. Той ще възприема само външните форми, а не същността на явленията. Ще вижда, но няма да разбира. Важно е всеки образован човек да е запознат с основите на геологията ида разбира нейната роля и значение.“ Академик, Владимир Афанасиевич Обручев (1863 – 1956,
руски геолог и географ, изследователна Сибир,
Централна и Средна Азия) Древните знания за геологията възникват с първите прояви на съзнателното отношение на човека към природата, те. при неговата производствена дейност. И това е напълно естествено, защото обективният свят е източник на човешкото знание. Натрупването на геоложки знания започва още в първите етапи на развитие на човешкото общество - използването на
скали и минерали за сечива, а по-късно и за добивна отделни метали. В тази епоха се създават и митични (фантастични) представи за произхода и развитието на Земята.
По-късно, с натрупването на фактически материали знания за същността и природата на Земята, които вървят успоредно с развитието на производителните сили, започва обособяването на геологията като самостоятелна наука. В нейното развитие участват едни от най- великите
личности и учени - Питагор, Хераклит, Авицена, Леонардо да Винчи, Нилс
Стенсен,
Николай Коперник, Имануел Кант, Жорж-Луи Бюфон,
Михаил Ломоносов, и мн. други.
Геологията се обособява като самостоятелна наука в края на XVIII век. По това време са направени първите сериозни и научно обосновани опити за систематизиране на натрупаните дотогава геоложки знания и отделянето имот други природни науки.