36. Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
А) членувана форма
И чак когато се метнал на /дувар/ ………………………и видял, че бай Данчо шари из /двор/……………….си, камък паднал от сърцето му.
Граматиков, /млад/…………………инженер, не беше чужд на изкуството.
Б) местоимение
На тържеството тя бе придружена от съпруга / й/си/………
Това е лавината на Дара и на / никой/ .................................../ друг/ .......................
В) учтива форма
Вие,госпожице, твърдите, че не сте /разбрал/…………………………….. за изпита днес и затова сте /неподготвен/…………………………
Г) форма за множествено число
Не бива да обявяваме 200 разгневени /фен/……………………,изправили се срещу приблизително толкова /полицай/………………………… за ударен отряд на демокрацията.
37. В текста са пропуснати само ПЕТ препинателни знака. Препишете текста в листа за свободните отговори, като поставите пропуснатите знаци.
Монархът изслуша разказа със силно стиснати устни и като поклащаше бавно глава ту нагоре ту надолу ,както са свикнали хората от неговия ранг рече
- Е добре, скъпи Ларис всичко ,което ми разказваш, е наистина много хубаво. Но тук ли свършва твоя сън
Прочетете откъса от разказа „ Косачи” на Елин Пелин и решете задачите към текста (38. и 39. задача).
-Какво замълча, Благолаж? Карай де- каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна. Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднъж и почна:
- Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите й били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
- Ей! – въздъхна Лазо.
- Мълчи! – обадиха се другите.
- Много лъже- рече Лазо.
Благолажът го погледна право в очите.
- Това е приказка, бе хлапе!
- Бабини деветини…измислици! – рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
- Това е приказка, разбра ли – рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да вземам да ти ги разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор ли или за смачканата килимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас голи-голтаци, дето сме тръгнали , с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това,приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
- Ама тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.
- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току –виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш.Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
Сподели с приятели: |
