Сянката на сърцето
Това е балада за страданието на сърцето, в неговото безкрайно пътешествие в дебрите на човешката вселена.
Поетичната амалгама от надежда и страдание не съдържа присъди към недостатъците на хората. Деликатният укор е въпрос на морал на поета. Това са стихотворни репери по голготния път на жестокото непоетичното ежедневие, подсказващи посоката на небесното всеопрощение.
Благородството на таланта на младата поетеса е във факта, че показва болката от предателството, на загубата, на измамата, на безкрайните разминавания в междуличностните отношения, без да се опитва да преоткрива вечната истина за спасителната любов, човешка и космическа.
Поетесата разголва раната на сърцето, като сянка, погълнала искрящите слънчеви лъчи на неосъществената надежда.
И това е урок на младият творец към всички, яхнали буйният Пегас и галопиращи към поетични романтични висоти, как честно да редим мислите си по безкрайният и каменист друм на поетичното състрадание, като исконна молитва да бъде светлина във всяко човешко сърце.
Александър Хаджихристов
5. 07. 21
6. 07. 21
Сподели с приятели: | 
