У нас номенклатурата крепи и клати властта, Борисов е нейният бодигард

У нас номенклатурата крепи и клати властта, Борисов е нейният бодигард

Кое е общото между Луканов, Попов, Димитров, Беров, Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев и Борисов?

Двойният стандарт.

Всички те са разочаровали хората заради различните аршини, с които мерят живота на хората и живота на номенклатурата. Нали не се изненадвате, че у нас номенклатурата крепи и клати властта.

Номенклатурата е продукт на социалните системи, които проповядват солидарност, но... преразпределена солидарност. Номенклатурата у нас се роди по време на соца, но укрепна по време на Прехода. Ако тогава имаше нужда от корекоми за банани и тублерони, днес има нужда от друго – да не я питат за необяснимото й богатство. Всичките ни девет премиери на прехода много са се съобразявали с номенклатурата. Те дори са се сраствали с нея в определени периоди, за да оцелеят. Пример за това са Любен Беров и Сергей Станишев. Бяха по-ниски от тревата и по-тихи от водата, без претенции към техния благодетел - номенклатурата. Филип Димитров и Иван Костов пък имитираха борба с номенклатурата. Дори царят сведе глава пред нея. А тя му отпусна само четири години, за да си уреди живота, и го детронира. Цар и номенклатура не могат да съществуват мирно дълго време.

Точно обратното направи бодигардът му Бойко Борисов.

Той се обяви за борец срещу номенклатурата. И стана смешен.

Номенклатурата е мрежа от властови центрове, които поддържат статуквото на системата на двойния стандарт. По времето на социализма ни бяха убедили, че изборите се печелят почти със 100% одобрение, защото хората били равни. Всички виждаха, че това не е така, дори днешният ни премиер, член на БКП. Но имаше магия.

Когато хората се разомагьосаха от социализма, лъжата и лицемерието най-много ги разочароваха.

Когато избирателите се разомагьосат от Прехода, ще се разочароват повторно – защото ще осъзнаят, че под лъскави опаковки за демокрация, законност, гласност и прозрачност всъщност 20 години политиците са им продавали продукта на двойния стандарт.

И в този кюп със сигурност ще влезе и Бойко Борисов. Макар че като наследник на здравия селски банкянски дух на него му се иска да е различният, да е родоначалникът на нова тенеденция в политиката, да е любимецът на народа.

За разлика отКостов, проблемът на Борисов е, че не разбира същината на номенклатурата, с която е тръгнал да се бори. Тези дни в парламента зададе абсурдния въпрос „вие защо убихте дядо ми”. Но не стана ясно към кого точно го адресира. Би трябвало да е към номенклатурата, която легитимира властта от 1944 г насам, а всъщност го изтърси, гледайки вляво в пленарната зала. Това показва само едно – Борисов има тежък проблем с ориентацията в координатната система на номенклатурата. Тя е навсякъде, но по-лошото е, че тя вече е влязла под „кожата му”. Със същото основание десетки българи днес могат да зададат контравъпрос на Борисов: „А вие защо убихте дядо ми?” Не Борисов, а номенклатурата, която е яхнала здравеопазването му, тя ги убива.

Това, което Борисов още не осъзнава, вече става видимо за хората.

Прав е Андрей Рачев като каза, че след вота на доверие към правителството Бойко Борисов спря да бъде „свещена крава” в очите на хората.

Заради двойния стандарт.

Борисов всъщност получи доверие от номенклатурата. Тя е изпратила своите делегати в групата на ГЕРБ и Атака и ще изпълнява желанията му, докато той изпълнява нейните. И докато не й пипне богатството и позициите й. Борисов е обречен да мисли за номенклатурата като за себе си.

Тъкмо заради това социологическите проучвания показват срив в нагласите на българите към Борисов. Само за един ден да изгубиш 14% от публичния си блясък е твърде много. И то при един постоянно ронещ се бряг от доверие.

Но ако направим калкулацията, сметката излиза.

Борисов осигури чадър над контрабандата и нелегалните канали през страната. Нещо, което всъщност е и основната пречка за Шенген, макар че брюкселската номенклатура облича проблема в по-поносими за хората обяснения.

Борисов не пипна парите на армията чиновници, която служи само и единствено на номенклатурата и дори си затвори очите за тлъстите бонуси, които получиха доста от тях, за да посрещнат доволни новата година. Борисов не пипна и другите два стълба на номенклатурата - армията и МВР. Там няма реформи, но това не тревожи премиера. Цялата тежест на борисовите реформи беше стоварена в секторите, с които номенклатурата има най-малко допирни точки – здравеопазване, образование и социални грижи. Тези три сфери бяха сложени на тезгяха – за номенклатурата ще има евтини болници, университетски имоти, поставени на колене учени, които нямат пари да си платят парното, а за патенти на разработките им – дума да не става.

Борисов не обели и дума за тлъстите обезщетения за неизползваните отпуски, които получиха крепителите на номенклатурата. Когато мнозинството на номенклатурата в парламента отряза неизползваните отпуски на хората с безпощаден замах, министърката на правосъдието Маргарита Попова вече беше взела тлъсто обезщетение за неизползвани 223 дни платен отпуск. Това означава, че госпожата в продължение на 7 години изобщо не е почивала. Как пък точно тази сметка не си направи любителят на сметките. Сходна беше историята с шефката на НОИ Христина Митрева. Тя също взе над 30 000 лв за неизползвана отпуска. С титаничната битка с ДС Борисов също претърпя голям провал. Двойният му стандарт заприлича на грозна брадавица, която се е появила на най-нелицеприятното място и постоянно го сърби. Когато номенклатурата, която те подкрепя, е свързана и в голямата си част произлиза от ДС, с кого и за какво се бориш?

Външният министър с лекота беше унизен. Той стана метафора за двойния стандарт в дипломацията. Израсъл в скута на ДС, Николай Младенов всъщност през цялото време се бори със спомените и емоциите си. В подобна ситуация е и вътрешният министър Цветан Цветанов, започнал в секретен отдел на ДС. Да не говорим за образователния с баща антифашист, осигурил му трамплин в кариерата. Защо ли и Борисов си избра министри сред рожбите на номенклатурата, подредени на опашка за високи постове.

В момента се създава усещането, че най-тежкото прегрешение на премиера в очите на хората е опита му за еднолично кадруване в митниците. Заблуда е, че следите водят към сивия сектор, към покровителстване на организирана престъпност. Премиерът разкри връзката с номенклатурата най-точно: „За да бъда почтен и точен, знам, че за Вучката, беше на армейската група голмайстор навремето, Вучката като влезе в игрището дойде и ми каза – абе, шефе, може ли толкова години съм на Аерогарата, ти дойде на власт и да ме махнеш”.

Най-големият грях на Борисов е, че не е такъв, за какъвто се е представял. И това може да има много по-тежки последици за него пред избирателя. Защото е загубено доверието на хората, че най-сетне ще се появи някой, който има алгоритъм как да се справи с номенклатурата.

Каквото и да прави Борисов оттук нататък, то ще е в рамките на двойния стандарт. Защото той не познава други модели, а и няма капацитет да ги измисли.

Въпрос на време е хората да потърсят друг спасител. От номенклатурата.

В историята Борисов просто ще си остане неин бодигард.

Олимпиада по борисовски

Министрите у нас играят в тъп мач с бившите си колеги и вкрват голове във врата, пред която няма вратар
Вероника Георгиева

Заниманието с политика у нас се е превърнало в занимание с различни спортове. Министрите на Борисов продължават да ритат топката в някакъв тъп мач с министрите на Станишев. И дори с министрите на царя и на Иван Костов. Състезанието е интересно само на съдията, защото резултатът е ясен. Едните ритат реална топка, а другите, бившите, стоят и гледат отстрани статистиките и само внимават да не си вкарат автогол. Не че не трябва да се търси сметка за грешките и дори престъпленията на предшествениците, но това се прави тихо, делово и резултатно. При Борисов всичко е наопаки.

Най-тъпо е състезанието в усвояването на евросредствата. Във всички други държави усвояемостта се мери от гледна точка на това къде стои държавата в класацията с други държави или поне в сходни етапи от членството им. Тук починът е друг. Министърът за еврофондовете и премиерът могат да ви затрупат с данни колко са напреднали в сравнение с министрите на Станишев, но мълчат как стоим на общия европейски фон. То е все едно един гимназист, напреднал с материала, да се състезава по физика с един петокласник, който още не е натрупал достатъчно знания в областта.

Вместо фактология как изглеждат нещата днес, правителството ни занимава с прогнози. Прогнозите обаче са силно надценени, а премиерът Бойко Борисов винаги ги доукрасява. Надценяването може да се види и в последният отчет на министър Томислав Дончев. 6,3 млрд лв е била прогнозата за договорени средства според системата ЛОТАР /която отчита целия процес на усвояемост на еврофондовете/ за 2010 г, но реално са договорени проекти за 4,6 млрд.лв. Прогнозата за верифицираните разходи /т.е. признати у нас/ е била за 2,4 млрд лв, а реално са отчетени малко над 1 млрд.лв. Сертифицираните разходи пък, при които може да се говори за пълно усвояване /защото са признати и от ЕС/ са по прогноза за 1,3 млрд лв при реално признати едва 788 млн. Статистиката сочи, че в края на 2010 г са договорени 37,7 % от парите по оперативните програми. Ето този резултат заслужава отделен анализ, а не безцелното тичане по терена на борисовите министри.

Резултатът след повече от половината от програмния период можеше спокойно да бъде поне 50% договорени средства, ако бяха изпълнени три условия. Ако навреме бяха подготвени апликационните форми за големите инфраструктурни проекти, ако не беше блокиран процеса с големите водни проекти и ако беше даден ход на големи проекти в областта на управление на отпадъците като този за столичния завод за боклука.

В презентацията на евроминистъра пред еврокомисията в парламента в началото на годината като фактор за успех на първо място беше посочена политическата воля. Това е все едно да обявиш, че фактор за успеха в един футболен мач е това, че играчите са имали воля да тичат по игралното поле. На тях това им е работата. Още повече, че за усвояването на еврофондовете има наднационален консенсус и затова политическата воля не може да бъде плюс, но отсъствието й може да се брои като минус от електората.

В случая може би се подсказва, че не правителството, а лично премиерът има политическа воля да усвоява европари. При това „ти” говорене /аз ви вдигам пенсиите, аз ви направих спортна зала, аз ви пуснах университета, аз ви оправих града/ не е чудно, че политическата воля е присъща само на един човек. Проблемът е, че тя се появи в края на мача, някъде в последните минути на второто полувреме за 2010 г.

Борисов пропиля ценно време от година и половина, докато осъзнае ролята на еврофондовете. Те са не само много важен антикризисен ресурс в момента, но и тест за политическа годност. На следващите избори един от най-решаващите критерии за оценка на правителството ще бъде не дали е заловена бандата на „Наглите”, а колко пари са усвоени от ЕС, така че да се подобри животът на българите.

В момента правителствената статистика отчита ведрите 357 % като изпълнение на прогнозата по програмата за развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това е програмата, която може реално да подпомогне бизнеса и особено средните и малки фирми. Но българският бизнес масово се отказва от кандидатстване по тази програма заради тромави бюрократични процедури и липса на всякаква воля да се постигне нещо реално. „Това се дължи на по-бързото сертифициране на разходите по инструмента JEREMIE, а не на реален напредък по програмата”, честно признаха от екипа на министър Дончев. Заради фокуса с този инструмент статистиката отчита за миналата година 18,15 % финансово усвояване на програмата, но всъщност реалния процент, / като се извадят парите, които пратихме в Брюксел, а после те ни ги върнаха/, е едва 1,24 % За всички оперативни програми процентът на финансово усвояване е под 8%, но често се чуват хвалби за над 10%.

Кашата в програмата за развитие на селските райони е още по-голяма. Там кацна една Калинка и направи такива поразии, все едно че е кацнало извънземно. В Япония Бойко Борисов демонстрира на земеделския министър какво може да му се случи, ако още една Калинка кацне във фонд „Земеделие”, но и при показването на този спорт имаше нещо дълбоко сбъркано. Когато Борисов ритна Найденов по кокалчетата, той трябваше да му отвърне по същия начин, защото вината е взаимна.

Борисов обаче продължава да стои в ролята на рефер. Той е спретнал нещо като олимпиада за министрите си и ги е пуснал да се състезават в някакви безсмислени състезания по медиите и в парламента. Дори ги уреди с вот на доверие, предварително осигурен с гласовете на Атака така, че министрите да вкарват голове във врата, пред която няма вратар. Това усещане у тях - че вратата още дълго време ще остане без вратар, може да провали целия отбор.

Докато се занимават с гледане на телевизии, за да могат да отговорят на минутата, както изисква премиерът от тях, членовете на правителството пропускат важни европейски съвети на министрите и създават впечатление за леко безхаберие. Страната ни няма ясни позиции за редица европейски политики и за процедури, които имат отношение към усвояване на евросредствата. Може би някой трябва да обясни на министрите, че тяхната игра и битка трябва да е на европейски терен. Това, за което не се говори у нас като за срамна тема, но е обект на засилен дебат и лобиране в ЕС – е за начина, по който ще се конструира и ще действа следващата финансова рамка на съюза, след 2013 г.. Много по-неясно в момента е дали тя ще бъде отново със седемгодишен период, отколкото – дали ще продължи да следва досегашната политика на кохезия. Тоест, да се наливат пари в по-бедни и изостанали райони, така че да догонят по-развитите. Всички европейски дипломати неофициално вече коментират, че схемата се променя. Големите и богати държави в ЕС вече не искат да издържат по-бедните. Каквото било, било.