Състоянието на един арахант след отминаването му
Какво е състоянието на араханта след смъртта? Това състояние на унищожение ли е, на не- съществуване, или е състояние на вечно съществуване под някаква друга форма? Буда отхвърля и двете алтернативи, заявявайки, че този въпрос е неприложим.
Въпросът, "Какво е състоянието на араханта след смъртта?" възниква поради финото вкопчване в идеята, че един арахант има "аз". Но тъй като арахантът не разполага с "аз", той не навлиза в някакво състояние на вечно съществуване, в някакъв божествен свят или като универсален "аз" в някоя неперсонализирана форма. Също така, ниббана не е състояние на унищожение, тъй като няма "аз", което да бъде унищожено или погасено. Това, което ние наричаме арахант, е зависимо възникнал процес на съществуване, и достигането на крайната ниббана е прекратяване на този безначален процес на съществуване.
Опитвайки се да говорим за това, което лежи отвъд края на този процес рискуваме да отидем извън границите на концептуализацията, отвъд границите на речта.
Буда казва:
"Когато има съзнание заедно с ум и тяло – тогава само там може да има някакъв път за думи, някакъв път за език, някакъв път за понятия, някаква сфера на разбиране. Когато няма остатък от съзнание и процес на ум-тяло, тогава там няма път за думи, няма път за език, няма път за понятия."
От този откъс можем да видим, че понятията не могат да изразят 'немислимото' и умът не може да измери 'неизмеримото'.
Дали един арахант съществува след смъртта; дали не съществува след смъртта; дали както съществува, така и не съществува след смъртта? Дали нито съществува, нито не-съществува след смъртта?
Буда отговаря 'не' на всички тези въпроси.
Буда илюстрира това с един пример за огъня. Да си представим, че има огън, горящ обусловен от горивото - трупи и пръчки. Ако в огъня не се добавя повече гориво, когато изразходи старото гориво, тогава той угасва. Да си представим, че когато огънят угасне попитаме: къде е отишъл той? Дали е отишъл на север? На юг? На изток? На запад? Отговорът е, че нито един от тези въпроси не може да се постави.
Всички те са неприложими. Огънят просто е угаснал.
Един любознателен брамин попитал Буда относно състоянието на освободение в крайна ниббана,
Буда отговорил: "Както огънят се мята по вятъра и лети към своя край, и повече не се появява в обхвата на зачеването, така и мъдрецът, освободен от името и формата, от ум и тяло - достига края, крайната цел, и повече не се завръща в обсега на зачеването."
И …
"Няма начин за измерване на човека, който е достигнал целта. Това, с което може да се говори за него, не съществува за него. Когато всички дамми (петте групи) са били премахнати, всички пътища за говорене са били премахнати."
|
