IV. Прераждане и камма Въпросът за човешката съдба след смъртта е може би най-важният въпрос, който можем да повдигнем. В днешно време е станало модерно, този въпрос да се отминава като маловажен. Но ако се замислим за степента до която нашите възгледи влияят на нашите действия, ще видим, че е доста важно да се добият някои представи за пълния контекст, в който нашият живот се разгръща. Освен това, нашите виждания за нещата след смъртта ще определят това, което считаме за важно в настоящия живот. Три позиции за човешката съдба след смъртта Има три възможни позиции, които могат да бъдат заети относно човешката съдба след смъртта. Едната позиция е гледната точка на материализма. Тя просто отрича това, че има живот след смъртта. И поддържа становището, че човешкото същество се състои от органична материя. Тя възприема ума като един биологичен продукт на органичната материя и след смъртта, с разпадането на физическото тяло - цялото съзнание отива към своя край и жизненият процес напълно угасва. Втората алтернатива е гледната точка, поддържана от западните теистични религии като юдаизъм, християнство и ислям в тяхната ортодоксална форма. Те вярват във вечен живот след смъртта. Съгласно тези религии ние живеем един живот на земята и след смъртта живеем вечен живот в някакво състояние на съществуване, определено от настоящите ни вярвания и поведение. Има и трета гледна точка, възглед, който преобладава в религиите на Изтока, хиндуизъм и будизъм. Това е идеята за прераждането. Съгласно това схващане, настоящият живот е само една брънка във верига животи, които се простират назад в миналото и напред в бъдещето. Тази верига от животи е наречена самсара.
