Уейндайър



страница62/85
Дата16.05.2022
Размер1.2 Mb.
#114241
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   85
wayne
Свързани:
Гопи-Кришна
СИНХРОНЪТ В ЖИВОТА НИ

През последните няколко години съм питал аудито­рията на моите лек­ции: „Колко от вас са имали прежи­вяването да мислят за някого и след това да получат писмо от него или той да ви се обади същия ден, когато се е поя­вил в мислите ви?" и „Случвало ли се е на някой от вас да се сблъска слу­чайно с някого, за когото не сте мислили от години, просто след като името му случай­но е било споменато в разговор?". Обикновено всяка ръ­ка в ауди­торията се вдига нагоре. Синхронът или връз­ката между привидно случайни събития и мисли изглеж­да универсално човешко Преживяване. Той ни се случва съвсем редовно и има тенденцията да се повтаря в серия от будещи интерес необясними случки, факт е, че кол­кото повече сме релаксирани и си позволяваме да те­чем в енергийната система на вселената, толкова пове­че изпитваме този феномен. В крайна сметка престава­ме да се учудваме на тези случки и ги възприемаме като част от мистериозното съвършенство на съ­ществуване­то ни.


Обзалагам се, че сте имали преживяването да знаете със сигурност кой се обажда още преди да сте вдигнали телефонната слушалка. Сигурен съм, че сте имали такова преживяване, наречено deja vu, при което знаете, че сте преживявали този момент и абсолютно същата ситуа­ция и преди. Обзалагам се също, че сте се улавяли да правите нещо, което никога преди това не сте правили, и не сте могли да си обясните защо го правите, докато не измине известно време, за да се обърнете назад и ясно да видите причината. Нека да ви дам пример на така­ва ситуация от моя живот.
Преди няколко години издателят ми предложи зна­чителен аванс за книга, която би била продължение на „Вашите слаби места" и „Да дърпаш собствените си кон­ци": Мислех за възможното съдържание на новата си книга месеци наред и честно казано бях блокирал по кой път да тръгна. Един ден седях на брега на океана и си мислех за какво да пиша, когато почувствах силен импулс да стана, да се облека и да се кача на колата. Беше абсолютно нехарактерно за мен да искам да на­пусна покоя на плажа по това време на деня и да се кача в колата да шофирам без никаква нужда. Въпреки това ка­рах, без да знам накъде пътувам, и след около 30-ина минути се оказах на паркинга пред Роmpano Fashion Мall31. Бях озадачен от поведението си, за­щото по прин­цип избягвам търговските центрове и никога не бих си и по­мислил да прекарам красив слънчев следобед по ма­газините.
Отидох направо в секцията по психология на книжар­ницата. Една книга стърчеше на претъпканата полица, почти готова да падне. Издърпах я, прехвърлих страни­ците и отидох на касата да я пратя. Прибрах се вкъщи, отидох на същото място на плажа и прочетох книгата от корица до корица.
Вече знаех точно за какво ще пиша. Нахвърлях само за няколко часа съдържанието на книгата, която по-къс­но стана “Небето е границата". Те­мата ми беше само-актуализацията или онова, което наричам живот без гра­ници. Имах отчетливото чувство, че мога да направя та­зи област от човеш­ката психология по-разбираема за обикновения човек. Знаех, че това, за което трябваше да пиша, е как да станеш човек, живеещ живота си на най-висшите равнища, и как да култивираш чувство за цел и смисъл. Това ми стана ясно след странното пре­живяване, накарало ме да прочета нова книга.
Книгата, която практически сама падна в ръцете ми, беше “По-далеч­ните сфери на човешката природа" на Ейбрахам Х. Маслоу. По-ранните му трудове имаха ог­ромно влияние върху мен, но тази книга се оказа подти­кът да напиша „Небето е границата". Когато бях напра­во блокирал, някаква ви­димо случайна сила ме насочи точно там, където трябваше да отида. И така посветих „Небето е границата" на д-р Маслоу. Чувствам някаква особена ми­сия да продължа неговия труд и да направя идеите му за потенциалното ве­личие на човечеството достъпни за повече хора.
Сигурен съм, че можете да си спомните сходни типо­ве странни случки в живота си, когато сте направили нещо абсолютно нехарактерно за вас и из­веднъж сте ви­дели много ясно защо. Как можем въобще да започнем да обяс­няваме такива неща? Как беше попаднала онази визитна картичка в найлоно­вото пликче на колана в ко­лата, която ме отведе до гроба на баща ми? Как може мисълта внезапно да ви свърже с някой или нещо, кои­то изглеждат толкова несвързани? Думата „свързаност" е жизнено важна за разбирането на принципа на синхро­на. По някакъв мистериозен, неопределим начин всич­ко изглежда свързано, макар че не можем да видим връзките. По някакъв стра­нен начин точно човекът, който ви е нужен, или събитията, които ви трябват, се появя­ват точно навреме, за да ви помогнат да прескочите прага на някакъв тормозещ ви проблем. След като разберем, че всичко е свързано по някакъв начин, въпреки че не можем да видим връзките, този универсален принцип на синхрона става по-лесен за вярване и в крайна смет­ка по-достъпен за нас.
Във вселената съществува съвършен ритъм. Когато успеем да утихнем достатъчно, можем да видим как самите ние сме част от него. Връщам се от­ново и отново към понятието за съвършенството, защото много хора са силно убедени в несъвършенството. Аз дълбоко вярвам, че светът ни не може да бъде нищо друго освен съвършен. Точното количество енергия, необходима да затопляне и поддържане на планетата ни, идва от слън­цето, без да изгаря собствения си енергиен източник. Зе­мята се върти съвършено около оста си без опасност да падне. Цялата вселена има интелект, който я подкрепя и който аз наричам Бог, а вие може да го наричате така, както предпочитате. Пъстървата, плуваща нагоре сре­щу течението към мястото, където хвърля хайвера си, е мистериозно съвършена. Лястовиците се появяват в един и същи ден век след век. Паякът знае как да изгради мрежата си и без да е хо­дил на училище за плетене на мрежи. Инстинктите за поддържане на съвър­шената ра­бота на тази „еднапесен" са вградени от интелект, кой­то просмуква всяка форма. Всичко това е свързано по, някакъв начин - от поколение на поколение, през всич­ките биологични видове до безкрайността. Ако можем да започнем да схващаме този процес на свързаност до­ри по най-минималния начин, ще започнем и все повече да разбираме принципа на синхрона, ще за­почнем да вяр­ваме в този феноменален интелект, който така съвър­шено под­крепя живота.
За да видите, че във вселената съществуват връзки, които не винаги можем да видим с очите си и да пипнем с пръстите си, нека да ви поведа на кратка екскурзия на „свързаността".




Сподели с приятели:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница