СИНХРОНЪТ В ЖИВОТА НИ
През последните няколко години съм питал аудиторията на моите лекции: „Колко от вас са имали преживяването да мислят за някого и след това да получат писмо от него или той да ви се обади същия ден, когато се е появил в мислите ви?" и „Случвало ли се е на някой от вас да се сблъска случайно с някого, за когото не сте мислили от години, просто след като името му случайно е било споменато в разговор?". Обикновено всяка ръка в аудиторията се вдига нагоре. Синхронът или връзката между привидно случайни събития и мисли изглежда универсално човешко Преживяване. Той ни се случва съвсем редовно и има тенденцията да се повтаря в серия от будещи интерес необясними случки, факт е, че колкото повече сме релаксирани и си позволяваме да течем в енергийната система на вселената, толкова повече изпитваме този феномен. В крайна сметка преставаме да се учудваме на тези случки и ги възприемаме като част от мистериозното съвършенство на съществуването ни.
Обзалагам се, че сте имали преживяването да знаете със сигурност кой се обажда още преди да сте вдигнали телефонната слушалка. Сигурен съм, че сте имали такова преживяване, наречено deja vu, при което знаете, че сте преживявали този момент и абсолютно същата ситуация и преди. Обзалагам се също, че сте се улавяли да правите нещо, което никога преди това не сте правили, и не сте могли да си обясните защо го правите, докато не измине известно време, за да се обърнете назад и ясно да видите причината. Нека да ви дам пример на такава ситуация от моя живот.
Преди няколко години издателят ми предложи значителен аванс за книга, която би била продължение на „Вашите слаби места" и „Да дърпаш собствените си конци": Мислех за възможното съдържание на новата си книга месеци наред и честно казано бях блокирал по кой път да тръгна. Един ден седях на брега на океана и си мислех за какво да пиша, когато почувствах силен импулс да стана, да се облека и да се кача на колата. Беше абсолютно нехарактерно за мен да искам да напусна покоя на плажа по това време на деня и да се кача в колата да шофирам без никаква нужда. Въпреки това карах, без да знам накъде пътувам, и след около 30-ина минути се оказах на паркинга пред Роmpano Fashion Мall31. Бях озадачен от поведението си, защото по принцип избягвам търговските центрове и никога не бих си и помислил да прекарам красив слънчев следобед по магазините.
Отидох направо в секцията по психология на книжарницата. Една книга стърчеше на претъпканата полица, почти готова да падне. Издърпах я, прехвърлих страниците и отидох на касата да я пратя. Прибрах се вкъщи, отидох на същото място на плажа и прочетох книгата от корица до корица.
Вече знаех точно за какво ще пиша. Нахвърлях само за няколко часа съдържанието на книгата, която по-късно стана “Небето е границата". Темата ми беше само-актуализацията или онова, което наричам живот без граници. Имах отчетливото чувство, че мога да направя тази област от човешката психология по-разбираема за обикновения човек. Знаех, че това, за което трябваше да пиша, е как да станеш човек, живеещ живота си на най-висшите равнища, и как да култивираш чувство за цел и смисъл. Това ми стана ясно след странното преживяване, накарало ме да прочета нова книга.
Книгата, която практически сама падна в ръцете ми, беше “По-далечните сфери на човешката природа" на Ейбрахам Х. Маслоу. По-ранните му трудове имаха огромно влияние върху мен, но тази книга се оказа подтикът да напиша „Небето е границата". Когато бях направо блокирал, някаква видимо случайна сила ме насочи точно там, където трябваше да отида. И така посветих „Небето е границата" на д-р Маслоу. Чувствам някаква особена мисия да продължа неговия труд и да направя идеите му за потенциалното величие на човечеството достъпни за повече хора.
Сигурен съм, че можете да си спомните сходни типове странни случки в живота си, когато сте направили нещо абсолютно нехарактерно за вас и изведнъж сте видели много ясно защо. Как можем въобще да започнем да обясняваме такива неща? Как беше попаднала онази визитна картичка в найлоновото пликче на колана в колата, която ме отведе до гроба на баща ми? Как може мисълта внезапно да ви свърже с някой или нещо, които изглеждат толкова несвързани? Думата „свързаност" е жизнено важна за разбирането на принципа на синхрона. По някакъв мистериозен, неопределим начин всичко изглежда свързано, макар че не можем да видим връзките. По някакъв странен начин точно човекът, който ви е нужен, или събитията, които ви трябват, се появяват точно навреме, за да ви помогнат да прескочите прага на някакъв тормозещ ви проблем. След като разберем, че всичко е свързано по някакъв начин, въпреки че не можем да видим връзките, този универсален принцип на синхрона става по-лесен за вярване и в крайна сметка по-достъпен за нас.
Във вселената съществува съвършен ритъм. Когато успеем да утихнем достатъчно, можем да видим как самите ние сме част от него. Връщам се отново и отново към понятието за съвършенството, защото много хора са силно убедени в несъвършенството. Аз дълбоко вярвам, че светът ни не може да бъде нищо друго освен съвършен. Точното количество енергия, необходима да затопляне и поддържане на планетата ни, идва от слънцето, без да изгаря собствения си енергиен източник. Земята се върти съвършено около оста си без опасност да падне. Цялата вселена има интелект, който я подкрепя и който аз наричам Бог, а вие може да го наричате така, както предпочитате. Пъстървата, плуваща нагоре срещу течението към мястото, където хвърля хайвера си, е мистериозно съвършена. Лястовиците се появяват в един и същи ден век след век. Паякът знае как да изгради мрежата си и без да е ходил на училище за плетене на мрежи. Инстинктите за поддържане на съвършената работа на тази „еднапесен" са вградени от интелект, който просмуква всяка форма. Всичко това е свързано по, някакъв начин - от поколение на поколение, през всичките биологични видове до безкрайността. Ако можем да започнем да схващаме този процес на свързаност дори по най-минималния начин, ще започнем и все повече да разбираме принципа на синхрона, ще започнем да вярваме в този феноменален интелект, който така съвършено подкрепя живота.
За да видите, че във вселената съществуват връзки, които не винаги можем да видим с очите си и да пипнем с пръстите си, нека да ви поведа на кратка екскурзия на „свързаността".
Сподели с приятели: |