Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
притискан непрекъснато от противни- ци и трудности, но не е напълно възпре- пятстван да проповядва благовестието даром. „В недоумение сме, но не до отчая- ние." От човешка гледна точка Павел често пъти е в неизвестност дали него- вите трудности ще се разрешат, но в края на краищата Господ никога не го ос- тавя да стигне до отчаяние. Той никога не е притискан дотолкова, че да не мо- Же да излезе от затруднено полоЖение. 4:9 „Гонени сме, но не оставени." По- някога той чувства горещия дъх на своя враг в тила си, но Господ никога не го ос- тавя на неговите врагове. „Повалени сме, но не погубени." Павел много пъти е сериозно „раняван в боя", но Господ от- ново го вдига, за да продълЖи да разнася чудната вест на евангелието. Новият коментар на Библията периф- разира 8 и 9 стих по следния начин: „При- тискани сме отвсякъде, но не сме съкру- шени; не знаем какво да правим, но нико- га не сме оставени без надеЖда; преслед- вани сме от всички, но от Бога не сме изоставени; често сме повалени, но ни- кога не сме унищоЖени." Тук бихме могли да се запитаме: „Защо Господ е допуснал Неговият слуга да пре- мине през такива проверки и изпитания? Нима той нямаше да Му слуЖи по-добре, ако пътят му беше свободен от всякак- ви пречки?" Този пасаЖ в Писанията оба- че ни учи на точно обратното: Бог, в Своята чудесна мъдрост, смята за под- ходящо да позволи Неговите слуЖшпели да бъдат докоснати от болести, мъки, тегла, гонения, трудности и бедствия. Трябва да стане така, че пръстните съ- дове да бъдат счупени и светлината на благовестието да засвети ярко. 4:10 Животът на БоЖия слуЖител представлява едно постоянно умиране. Също както Сам Господ Исус е бил неп- рекъснато излоЖен на насилие и преслед- ване в Своя Живот на земята, така и те- зи, които Го следват по Неговите стъп- ки, се сблъскват със същото отношение. Това е пътят на победата. Когато ние умираме така всеки ден, благословение- то идва върху другите. Само по този начин Животът на Исус моЖе да се изяви в нашите тела. „Живо- тът на Исус" тук означава не толкова Неговият Живот като Човек на земята, колкото Неговият настоящ Аивот ка- то възвисения БоЖий Син в небесата. Как би могъл светът да види Живота на Христос, когато днес Той не присъства в света лично или физически? Отгово- рът е, че когато ние, християните, стра- даме в слуЖението за Господа, Неговият Живот се изявява в нашите тела. 4:11 Идеята за Живот от смъртта продълЖава и в 11 стих. Тя е един от най- дълбоките принципи на нашето същест- вуване. Месото, което ядем и чрез кое- то Живеем, идва посредством смъртта на Животните. Същото е и в духовното царство. „Кръвта на мъчениците е се- мето на църквата." Колкото повече църквата е преследвана, оскърбявана, го- нена и наранявана, толкова повече хрис- тиянството се разпространява. 513 2 Коринтяни 4  И Все пак ние трудно приемаме тази
истина. Когато Върху един БоЖий слуЖи- тел се упражни насилие, той обикновено мисли за него като за трагедия. А Всъщ- ност това не е изклкочение, а обичайни- ят начин, по който Бог действа. Посто- янното излагане на смърт заради Исус е небесният начин, по който Животът на Исус се изявява в нашата смъртна плът. 4:12 Тук апостолът обобщава това, което е казал досега, като напомня на коринтяните, че те са получили Живота не по друг начин, а чрез неговите непре- къснати страдания. За да моЖе изобщо да отиде в Коринт, Павел е трябвало да изтърпи неизговорими страдания. Но това не е било безсмислено, тъй като ко- ринтяните са се доверили на Господ Исус и сега имат вечен Живот, физичес- ките страдания и загуби на Павел са до- несли духовна полза на коринтяните. Ро- бъртсън казва така: „Неговото умира- не съдейства за доброто на тия, които са облагодетелствани от неговото слу- Жение."20 Често пъти, когато сме болни, ние сме склонни да викаме към Господа с молба да ни освободи от болестта, за да мо- Жем да Му слуЖим по-добре. Но нека не забравяме понякога и да Му благодарим за тези болести и да се радваме в наши- те мъки, за да почива върху нас силата на Христос. 4:13 До този момент апостолът гово- ри за постоянната крехкост и слабост на човешкия съд, на който е поверено евангелието. Да видим сега какво е него- вото отношение към всичко това. Дали той се чувства победен или обезкураЖен, или объркан? Не, Павел не се чувства та- ка. Това, което дава сили на апостола да продълЖава да проповядва благовестие- то, е вярата, защото той знае, че след страданията на този Живот идват не- изговорими слави. В Псалм 116:10 псалмистът казва: „Аз повярвах, затова говорих." Той е повяр- вал в Господа, следователно неговите думи са резултат на една дълбока вяра. Тук Павел казва, че същото се отнася и за него. Той е имал същия дух на вяра, как- то когато псалмистът е говорил тези думи. Апостолът казва: „ПонеЖе вярва- ме, затова и говорим." Страданията и преследванията в Жи- вота на Павел не са затворили неговите уста. Истинската вяра винаги се изявя- ва. Истинската вяра не е мълчалива. Ако на Исус Христос ти уповаваш, Него трябва и да известяваш. Макар това да те смирява, обичаш ли Го, говори. Ако в Исус Христос е твойта вяра, и Господа ти изповядваш, недей Духа да натъЖаваш, не се бави, а го каЛи. 4:14 Ако ни се струва странно, че апос- толът не се плаши от непрекъснатата смъртна опасност, обяснението за то- ва се намира в 14 стих. Там той ни казва каква е тайната за неговото безстра- шие при възвестяването на християнс- кото послание. Павел знае, че този Жи- вот не е Всичко. Той знае, че вярващият има сигурност Във възкресението. Същи- ят Бог, Който възкреси Господ Исус, ще възкреси и апостол Павел заедно с Исус и ще го представи заедно с коринтяни- те. 4:15 Имайки тази сигурна и уверена на- деЖда във възкресението, апостолът е съгласен да изтърпи Всички уЖасни труд- ности. Той знае, че резултатът от тях е двоен: изобилие от благодат за корин- тяните, което води до преумноЖение на благодарението за БоЖията слава. Те- зи две основания са лостът, който зад- вшква Павел във всичко, което говори или върши. Той е загриЖен за БоЖията слава и за благословението на своите блиЖни. Павел разбира, че колкото повече страда, толкова по-голям става достъ- път до БоЖията благодат за другите. Колкото повече стават спасените хора, толкова повече благодарения се извися- ват към Бога. А колкото повече благо- 514 2 Коринтяни 4  дарения се извисяват към Бога, толко-
ва повече Бог се прославя.. Живата Библия улавя духа на този стих много добре чрез следната периф- раза: „ Тези наши страдания са за ваша пол- за. И колкото повече са онези от вас, ко- ито са спечелени за Христос, толкова по- вече са хората, които Му благодарят за неговата велика милост, и толкова по- вече Господ се прославя." 4:16 Павел обяснява готовността си да изтърпи всякакви страдания и труд- ности със сигурната надеЖда за възкре- сението. Именно тази надеЖда го кара да не се обезсърчава. Независимо че, от една страна, процесът на физическо раз- падане непрекъснато продължава, от друга страна, процесът на духовно об- новление никога не спира, което му дава сили да проповядва независимо от всич- ки ВраЖдебни обстоятелства. фактът, че външният човек тлее, няма нуЖда от обяснение. Ние го вшкда- ме съвсем ясно в нашите тела! Но Павел се радва, че Бог му изпраща всеки ден но- ви сили, за да продълЖи да Му слуЖи. Та- ка че, както казва МикеланЖело: „Колко- то повече се износва мраморът, толко- ва повече расте статуята." А Айрънсайд прави следния коментар: „Говори се, че телата ни се обновяват
Обяснението за това се крие в сравне- нието, което Павел прави. Сами по себе си страданията наистина са теЖки, но в сравнение с вечната теЯшна на слава22, те са леки. Освен това леката скръб е временна, докато славата е вечна. Уро- ците, които ние научаваме чрез скръбта в този свят, ще ни донесат богат плод в идващия. Муърхед ни предлага следното наблю- дение: „Докато сме в този свят, в нас влиза малко радост, но когато отидем в онзи, ще влезем в самата радост. Ня- колко капки тук - цял океан там."23 Този стих следва една пирамидална конструкция, която, както посочва ф. Марш, не изморява изтощения катерач, а носи на душата му неописуема почивка и спокойствие. Слава ТеЖина на славата Вечна теЖина на славата Повече вечна теЖина на славата Повече и повече една вечна теЖина на славата Все повече и повече една вечна теЖина на славата 24 4:18 В този стих глаголът „гледаме" описва не толкова дейността на физи- ческите ни очи, колкото идеята за ваЖ- ността на невидимите неща, които гле- даме. Що се отнася до видимите неща, те не са целта на нашето съществува- не. Тук под „видимите" неща трябва да се разбират главно трудностите, изпи- танията и страданията, които Павел изтърпява на земята. Това обаче са вре- менни неща в неговото слуЖение. Голя- мата цел на неговото слуЖение всъщ- ност са невидимите неща. В тях моЖе да се вклк>чи Христовата слава, благос- ловението на. нашите братя и сестри и наградата, която чака верния слуЖшпел на Христос на Христовото съдилище. ДЖаует предлага следния коментар: „Да моЖеш да видиш първите означа-
515 2 Коринтяни 4,5 телектът. Основният орган, който
участва във втория начин на вшкдане, е вярата... Навсякъде в Писанията ние неп- рекъснато срещаме това противопоста- вяне меЖду зрение и проникновение и нав- сякъде в Писанията се налага сравнение- то меЖду ограничеността и недоста- тъчността на едното и широтата и пълнотата на другото." 25 3. Живот в светлината на Христовото съдилище (5:1-10) Следващите стихове са тясно свързани с предходните. Досега Павел говори как- то за настоящите си страдания и мъки, така и за бъдещата слава, която го очак- ва. Това го довеЖда съвсем близо до те- мата за смъртта. Този пасаЖ ни предла- га едно от най-великите описания на смъртта в цялото БоЖие слово и връз- ката на християнина с нея. 5:1 В 1 стих апостолът описва наши- те сегашни тела като „земния ни дом, телесната скиния". Скинията (или па- латката) не е постоянно Жилище, а не- що, което носим със себе си по време на екскурзия или пътешествие. Смъртта е описана като развалянето на тази скиния. Палатката се свива във Времето на смъртта. Тогава тялото отива в гроба, а духът и душата на вяр- ващия отиват, за да бъдат с Господа. Павел започва тази глава с уверение- то, че ако тази земна скиния се развали в резултат на страданията, които той описва в предишната глава, той знае, че има „от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен". Обърнете внима- ние на разликата меЖду думите „ски- ния" и „здание". Временната скиния се разваля, но за вярващия има постоянен дом В страната отвъд небесата. Това е едно здание от Бога, в смисъл че Бог е Този, Който ни го дава. Освен това то е едно неръкотворно здание. Защо Павел казва това? Нали настоящите ни тела също не са сътво- рени от човешка ръка, защо тогаВа той изрично подчертава, че и бъдещите ни прославени тела няма да бъдат сътворе- ни от човешка ръка? Отговорът на то- зи въпрос е, че думата „неръкотворен" означава „не от настоящото творение". Това става ясно В Евреи 9:11, където се казва: „А понеЖе Христос 'дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвър- шена скиния, не сръка направена, сиреч не от настоящето творение." Това, което Павел казва във 2 Коринтяни 5:1, е, че до- като настоящите ни тела са подходящи за Живот на тази земя, нашите бъдещи, прославени тела няма да бъдат от то- ва творение. Те ще бъдат специално при- годени за Живот в небесата. Бъдещото тяло на вярващия е описа- но също й като вечно... на небесата. То- ва е едно тяло, което никога повече ня- ма да бъде засегнато от болести, смърт и разлоЖение и което завинаги ще оста- не в нашия небесен дом. Този стих създава впечатлението, че вярващият получава това здание от Бо- га в момента, в който умре, но това не е така. Вярващият не получава просла- веното си тяло, докато Христос не се върне за Своята църква (1 Сол. 4:13-18). Това, което се случва с вярващия, е след- ното. По време на смъртта неговият дух и душа отиват, за да бъдат с Хрис- тос, където вярващият се наслаЖдава съзнателно на небесните слави, докато тялото му се поставя в гроба. При връ- щането на Господа прахът ще бъде вдиг- нат от гроба и Бог ще го оформи в едно ново, прославено тяло, което ще бъде съ- единено с духа и душата. МоЖе да се ка- Же, че в периода меЖду смъртта и идва- нето на Христос за Неговите светии вярващият ще се намира В едно безплът- но състояние, което обаче не означава, че той няма да съзнава напълно цялата радост и блаЖенство в небесата! Преди да преминем към следващия стих, бихме искали да споменем, че изра- зът „на небесата, дом неръкотворен, вечен" се тълкува по следните три начи- на: 516 2 Коринтяни 5
Ние смятаме, че този дом едва ли мо- Же да бъде самото небе, тъй като в са- мия него се казва, че става въпрос за ве- чен дом на небесата, който е небесен (5:2). Що се отнася до второто тълку- ване, то трябва да каЖем, че в Библията никъде не се говори за такова тяло. Още повече, че неръкотворното здание е опи- сано като Вечно на небесата, което не би могло да се отнася за едно меЖдинно тя- ло. Третото тълкуване - че домът е въз- кресеното тяло в слава - изглеЖда най- правдоподобно. 5:2 В това наше настоящо тяло ние често сме принудени да стенем, тъй ка- то то ни ограничава и препятства на- шия духовен Живот. Всички ние с нетър- пение очакваме да се облечем с нашето небесно жилище. В този стих апостолът като че ли преминава от сравнението със скинията на сравнение с дреха. Едно предполагае- мо обяснение на тази промяна е, че Па- вел като майстор на палатки разбира добре, че както палатките, така и дре- хите са направени от подобен материал. Във всеки случай ясно е, че този стих ис- ка да ни каЖе колко голямо е Желанието на апостола да получи своето прославе- но тяло. 5:3 Какво означава думата „голи"? Да- ли тя означава, че хората, за които се го- вори в него, са неспасени и следователно - без никакво покривало на праведност пред Бога? Дали че тези хора, макар и спасени, няма да получат награда на Христовото съдилище? Или че спасени- те нямат тяло в периода меЖду смърт- та и възкресението и са голи в смисъл, че са безплътни духове? Ние смятаме, че „голи" означава „без- плътни или необлечени". Павел казва, че той горещо Желае не смъртта и безп- лътното състояние, което я съпровоЖ- да, а идването на Господ Исус Христос, когато всички, които са умрели, ще по- лучат прославените си тела. 5:4 Валидността на нашето тълкува- не на 3 cm. се подкрепя и от 4 стих. В не- го апостолът казва, че ние, които сме в тая настояща, земна скиния, стенем като обременени не защото желаем да се съблечем, но да се облечем още пове- че, за да бъде смъртното погълнато от живота. С други думи, той не гледа на състоянието мекду смъртта и Грабва- нето като на идеалното състояние на един вярващ, а очаква това, което ще се случи по време на Грабването, когато вярващите ще получат тела, които по- вече няма да бъдат подвластни на смъртта. 5:5 Бог... е Този, Който ни е образувал нарочно за това, а именно за възкресени- ето на нашите тела. Това ще бъде кул- минацията на Неговите славни цели за нас. Понастоящем ние сме изкупени по отношение на нашите дух и душа, но из- куплението ще вклк>чи и нашите тела. Помислете си само! Бог ни е направил за- ради това - за да бъдем в нашето прос- лавено състояние, в този дом неръкот- ворен, вечен, на небесата! Как моЖем да бъдем сигурни, че ще имаме такова прославено тяло? Отго- ворът е, че ние моЖем да бъдем сигурни, защото Бог.- ни е дал Духа в залог. Как- то вече беше обяснено, фактът, че все- ки вярващ притеЖава обитаващия в не- го БоЖий Дух, е гаранция за това, че всич- ки БоЖии обещания за вярващия ще бъ- дат изпълнени. Това е знак на онова, ко- ето ще дойде. Самият БоЖий Дух е за- лог, че това, което Бог вече ни е дал час- тично, един ден ще бъде наше изцяло. 5:6 Дълбоката увереност в тези скъ- поценни реалности изпълва апостол Па- вел с едно постоянно дръзновение. Той знае, че докато е у дома, в тялото, той е отстранен от Бога. Очевидно за Па- вел това не е най-идеалното състояние, но той го Желае, защото то му дава въз- моЖност да слуЖи на Христос тук, на зе- мята, и да помага на БоЖиите хора. 517 2 Коринтяни 5  5:7 фактът, че ние ходим с Вярване, а
не с вшкдане, е достатъчно доказател- ство, че сме разделени от Господа. Ние никога не сме Видели Господа с физичес- ките си очи. Видели сме Го само чрез Вя- ра. Дотогава, докогато сме у дома, В на- шите тела, ние имаме един Живот, кой- то не е толкова близък до Господа, кол- кото Живота, когато ще моЖем да вшк- даме истински. 5:8 8 cm. отново подема мисълта на 6 cm. и я завършва. Като има тази благос- ловена надеЖда пред себе си, Павел е из- пълнен с дързост и казва, че предпочита да е отстранен от тялото и да бъде у дома, при Господа. Той страда от една „болест", която Бърнард нарича „небес- на носталгия". На пръв поглед този стих сякаш казва точно обратното на казаното в пре- дишните стихове. Там апостолът коп- нееше да бъде в прославеното си тяло, докато тук казва, че предпочита да бъ- де разделен от тялото, за да дойде у до- ма при Господа, тоест предпочита да е в безплътното състояние, което вярва- щият приема меЖду смъртта и Грабва- нето. Но всъщност противоречие няма. За християнина има три възмоЖности и тук става въпрос за предпочитане на ед- ната от трите. Първата възмоЖност е настоящият ни Живот в смъртните те- ла. Следващата е състоянието меЖду смъртта и идването на Христос - едно безплътно състояние, в което духът и душата съзнателно се наслаЖдават на присъствието на Христос. И последна- та е завършването на нашето спасение, когато ще получим прославените си те- ла при повторното идване на Господ Исус. В този пасаЖ Павел просто ни учи, че първото състояние е добро, второто - по-добро, а третото - най-добро. 5:9 Вярващият трябва ревностно да се старае да бъде угоден на Господа. И докато неговото спасение не зависи от делата, наградата, която той ще полу- чи в един идващ ден, ще бъде пряко про- порционална на Верността му към Гос- пода. Вярващият никога не трябва да забравя, че вярата е свързана със спасе- нието, а делата - с Възнаграждението. Вярващият се спасява по милост чрез вя- ра, а не чрез дела; но след като бъде спа- сен, той трябва да се стреми да върши добри дела, защото, правейки това, ще получи награда. ЗабелеЖете, че Павел Желае да бъде угоден на Господа, независимо дали е у дома или разделен от Него. Това означа- ва, че неговото слуЖение на земята има за цел да зарадва сърцето на Господа, не- зависимо дали Павел се намира все още тук, на земята, или стои пред Христо- вото съдилище. 5:10 Една от причините да бъдем угод- ни на Христос е, че всички ние трябва да застанем открити пред Неговото Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|