Уилиям макдоналд к о г нови



страница71/77
Дата17.09.2016
Размер13.9 Mb.
#9990
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   77

притискан непрекъснато от противни-
ци и трудности, но не е напълно възпре-
пятстван да проповядва благовестието
даром.

В недоумение сме, но не до отчая-


ние." От човешка гледна точка Павел
често пъти е в неизвестност дали него-
вите трудности ще се разрешат, но в
края на краищата Господ никога не го ос-
тавя да стигне до отчаяние. Той никога
не е притискан дотолкова, че да не мо-
Же да излезе от затруднено полоЖение.

4:9 „Гонени сме, но не оставени." По-
някога той чувства горещия дъх на своя
враг в тила си, но Господ никога не го ос-
тавя на неговите врагове. „Повалени
сме, но не погубени." Павел много пъти
е сериозно „раняван в боя", но Господ от-
ново го вдига, за да продълЖи да разнася
чудната вест на евангелието.

Новият коментар на Библията периф-
разира 8 и 9 стих по следния начин: „При-
тискани сме отвсякъде, но не сме съкру-
шени; не знаем какво да правим, но нико-
га не сме оставени без надеЖда; преслед-
вани сме от всички, но от Бога не сме

изоставени; често сме повалени, но ни-


кога не сме унищоЖени."

Тук бихме могли да се запитаме: „Защо


Господ е допуснал Неговият слуга да пре-
мине през такива проверки и изпитания?
Нима той нямаше да Му слуЖи по-добре,
ако пътят му беше свободен от всякак-
ви пречки?" Този пасаЖ в Писанията оба-
че ни учи на точно обратното: Бог, в
Своята чудесна мъдрост, смята за под-
ходящо да позволи Неговите слуЖшпели
да бъдат докоснати от болести, мъки,
тегла, гонения, трудности и бедствия.
Трябва да стане така, че пръстните съ-
дове да бъдат счупени и светлината на
благовестието да засвети ярко.

4:10 Животът на БоЖия слуЖител
представлява едно постоянно умиране.
Също както Сам Господ Исус е бил неп-
рекъснато излоЖен на насилие и преслед-
ване в Своя Живот на земята, така и те-
зи, които Го следват по Неговите стъп-
ки, се сблъскват със същото отношение.
Това е пътят на победата. Когато ние
умираме така всеки ден, благословение-
то идва върху другите.

Само по този начин Животът на Исус


моЖе да се изяви в нашите тела. „Живо-
тът на Исус" тук означава не толкова
Неговият Живот като Човек на земята,
колкото Неговият настоящ Аивот ка-
то възвисения БоЖий Син в небесата.
Как би могъл светът да види Живота на
Христос, когато днес Той не присъства
в света лично или физически? Отгово-
рът е, че когато ние, християните, стра-
даме в слуЖението за Господа, Неговият
Живот се изявява в нашите тела.

4:11 Идеята за Живот от смъртта
продълЖава и в 11 стих. Тя е един от най-
дълбоките принципи на нашето същест-
вуване. Месото, което ядем и чрез кое-
то Живеем, идва посредством смъртта
на Животните. Същото е и в духовното
царство. „Кръвта на мъчениците е се-
мето на църквата." Колкото повече
църквата е преследвана, оскърбявана, го-
нена и наранявана, толкова повече хрис-
тиянството се разпространява.

513


2 Коринтяни 4

И Все пак ние трудно приемаме тази
истина. Когато Върху един БоЖий слуЖи-
тел се упражни насилие, той обикновено
мисли за него като за трагедия. А Всъщ-
ност това не е изклкочение, а обичайни-
ят начин, по който Бог действа. Посто-
янното излагане на смърт заради Исус
е небесният начин, по който Животът
на Исус се изявява в нашата смъртна
плът.

4:12 Тук апостолът обобщава това,
което е казал досега, като напомня на
коринтяните, че те са получили Живота
не по друг начин, а чрез неговите непре-
къснати страдания. За да моЖе изобщо
да отиде в Коринт, Павел е трябвало да
изтърпи неизговорими страдания. Но
това не е било безсмислено, тъй като ко-
ринтяните са се доверили на Господ
Исус и сега имат вечен Живот, физичес-
ките страдания и загуби на Павел са до-
несли духовна полза на коринтяните. Ро-
бъртсън казва така: „Неговото умира-
не съдейства за доброто на тия, които
са облагодетелствани от неговото слу-
Жение."20

Често пъти, когато сме болни, ние сме


склонни да викаме към Господа с молба
да ни освободи от болестта, за да мо-
Жем да Му слуЖим по-добре. Но нека не
забравяме понякога и да Му благодарим
за тези болести и да се радваме в наши-
те мъки, за да почива върху нас силата на
Христос.

4:13 До този момент апостолът гово-
ри за постоянната крехкост и слабост
на човешкия съд, на който е поверено
евангелието. Да видим сега какво е него-
вото отношение към всичко това. Дали
той се чувства победен или обезкураЖен,
или объркан? Не, Павел не се чувства та-
ка. Това, което дава сили на апостола да
продълЖава да проповядва благовестие-
то, е вярата, защото той знае, че след
страданията на този Живот идват не-
изговорими слави.

В Псалм 116:10 псалмистът казва: „Аз


повярвах, затова говорих." Той е повяр-
вал в Господа, следователно неговите

думи са резултат на една дълбока вяра.


Тук Павел казва, че същото се отнася и
за него. Той е имал същия дух на вяра, как-
то когато псалмистът е говорил тези
думи. Апостолът казва: „ПонеЖе вярва-
ме, затова и говорим."

Страданията и преследванията в Жи-


вота на Павел не са затворили неговите
уста. Истинската вяра винаги се изявя-
ва. Истинската вяра не е мълчалива.

Ако на Исус Христос ти уповаваш,

Него трябва и да известяваш.

Макар това да те смирява,

обичаш ли Го, говори.

Ако в Исус Христос е твойта вяра,

и Господа ти изповядваш,

недей Духа да натъЖаваш,

не се бави, а го каЛи.

4:14 Ако ни се струва странно, че апос-


толът не се плаши от непрекъснатата
смъртна опасност, обяснението за то-
ва се намира в 14 стих. Там той ни казва
каква е тайната за неговото безстра-
шие при възвестяването на християнс-
кото послание. Павел знае, че този Жи-
вот не е Всичко. Той знае, че вярващият
има сигурност Във възкресението. Същи-
ят Бог, Който възкреси Господ Исус, ще
възкреси и апостол Павел заедно с Исус
и ще го представи заедно с коринтяни-
те.

4:15 Имайки тази сигурна и уверена на-


деЖда във възкресението, апостолът е
съгласен да изтърпи Всички уЖасни труд-
ности. Той знае, че резултатът от тях
е двоен: изобилие от благодат за корин-
тяните, което води до преумноЖение на
благодарението за БоЖията слава. Те-
зи две основания са лостът, който зад-
вшква Павел във всичко, което говори
или върши. Той е загриЖен за БоЖията
слава и за благословението на своите
блиЖни.

Павел разбира, че колкото повече


страда, толкова по-голям става достъ-
път до БоЖията благодат за другите.
Колкото повече стават спасените хора,
толкова повече благодарения се извися-
ват към Бога. А колкото повече благо-

514


2 Коринтяни 4

дарения се извисяват към Бога, толко-
ва повече Бог се прославя..

Живата Библия улавя духа на този
стих много добре чрез следната периф-
раза:

Тези наши страдания са за ваша пол-


за. И колкото повече са онези от вас, ко-
ито са спечелени за Христос, толкова по-
вече са хората, които Му благодарят за
неговата велика милост, и толкова по-
вече Господ се прославя."

4:16 Павел обяснява готовността си
да изтърпи всякакви страдания и труд-
ности със сигурната надеЖда за възкре-
сението. Именно тази надеЖда го кара
да не се обезсърчава. Независимо че, от
една страна, процесът на физическо раз-
падане непрекъснато продължава, от
друга страна, процесът на духовно об-
новление никога не спира, което му дава
сили да проповядва независимо от всич-
ки ВраЖдебни обстоятелства.

фактът, че външният човек тлее,


няма нуЖда от обяснение. Ние го вшкда-
ме съвсем ясно в нашите тела! Но Павел
се радва, че Бог му изпраща всеки ден но-
ви сили, за да продълЖи да Му слуЖи. Та-
ка че, както казва МикеланЖело: „Колко-
то повече се износва мраморът, толко-
ва повече расте статуята."

А Айрънсайд прави следния коментар:

Говори се, че телата ни се обновяват
напълно на всеки седем години... И въпре-
ки това всеки от нас Живее със съзнание-
то, че е същият човек. Нашата личност
изобщо не се променя с годините, и така
ще бъде и при голямата промяна, която
очакваме да дойде. Същият Живот, кой-
то е бил в гъсеницата, ей в пеперудата. "21


4:17 След като прочетем списъка от
уЖасните страдания, които апостол
Павел е изтърпял, струва ни се трудно
да разберем как той моЖе да говори за
тях като за „лека скръб". Та нали те
изобщо не са били леки! Точно обратно-
то, били са теЖки и Жестоки.

Обяснението за това се крие в сравне-


нието,
което Павел прави. Сами по себе

си страданията наистина са теЖки, но в


сравнение с вечната теЯшна на слава22,
те са леки. Освен това леката скръб е
временна, докато славата е вечна. Уро-
ците, които ние научаваме чрез скръбта
в този свят, ще ни донесат богат плод
в идващия.

Муърхед ни предлага следното наблю-


дение: „Докато сме в този свят, в нас
влиза малко радост, но когато отидем
в онзи, ще влезем в самата радост. Ня-
колко капки тук - цял океан там."23

Този стих следва една пирамидална


конструкция, която, както посочва ф.
Марш, не изморява изтощения катерач,
а носи на душата му неописуема почивка
и спокойствие.

Слава

ТеЖина на славата

Вечна теЖина на славата

Повече вечна теЖина на славата

Повече и повече една вечна теЖина

на славата

Все повече и повече една вечна теЖина
на славата
24

4:18 В този стих глаголът „гледаме"
описва не толкова дейността на физи-
ческите ни очи, колкото идеята за ваЖ-
ността на невидимите неща, които гле-
даме. Що се отнася до видимите неща,
те не са целта на нашето съществува-
не. Тук под „видимите" неща трябва да
се разбират главно трудностите, изпи-
танията и страданията, които Павел
изтърпява на земята. Това обаче са вре-
менни неща в неговото слуЖение. Голя-
мата цел на неговото слуЖение всъщ-
ност са невидимите неща. В тях моЖе
да се вклк>чи Христовата слава, благос-
ловението на. нашите братя и сестри и
наградата, която чака верния слуЖшпел
на Христос на Христовото съдилище.

ДЖаует предлага следния коментар:

Да моЖеш да видиш първите означа-
ва да имаш зрение. Да моЖеш да видиш
вторите означава да имаш проникнове-
ние. Зрението е естествено; проникнове-
нието -духовно. Основният орган, който
участва в първия начин на виЖдане, е ин-


515


2 Коринтяни 4,5

телектът. Основният орган, който
участва във втория начин на вшкдане, е
вярата... Навсякъде в Писанията ние неп-
рекъснато срещаме това противопоста-
вяне меЖду зрение и проникновение и нав-
сякъде в Писанията се налага сравнение-
то меЖду ограничеността и недоста-
тъчността на едното и широтата и
пълнотата на другото." 25

3. Живот в светлината на



Христовото съдилище (5:1-10)

Следващите стихове са тясно свързани


с предходните. Досега Павел говори как-
то за настоящите си страдания и мъки,
така и за бъдещата слава, която го очак-
ва. Това го довеЖда съвсем близо до те-
мата за смъртта. Този пасаЖ ни предла-
га едно от най-великите описания на
смъртта в цялото БоЖие слово и връз-
ката на християнина с нея.

5:1 В 1 стих апостолът описва наши-
те сегашни тела като „земния ни дом,
телесната скиния". Скинията (или па-
латката) не е постоянно Жилище, а не-
що, което носим със себе си по време на
екскурзия или пътешествие.

Смъртта е описана като развалянето


на тази скиния. Палатката се свива във
Времето на смъртта. Тогава тялото
отива в гроба, а духът и душата на вяр-
ващия отиват, за да бъдат с Господа.

Павел започва тази глава с уверение-


то, че ако тази земна скиния се развали
в резултат на страданията, които той
описва в предишната глава, той знае, че
има „от Бога здание на небесата, дом
неръкотворен, вечен". Обърнете внима-
ние на разликата меЖду думите „ски-
ния" и „здание". Временната скиния се
разваля, но за вярващия има постоянен
дом В страната отвъд небесата. Това е
едно здание от Бога, в смисъл че Бог е
Този, Който ни го дава.

Освен това то е едно неръкотворно


здание. Защо Павел казва това? Нали
настоящите ни тела също не са сътво-
рени от човешка ръка, защо тогаВа той
изрично подчертава, че и бъдещите ни

прославени тела няма да бъдат сътворе-


ни от човешка ръка? Отговорът на то-
зи въпрос е, че думата „неръкотворен"
означава „не от настоящото творение".
Това става ясно В Евреи 9:11, където се
казва: „А понеЖе Христос 'дойде като
първосвещеник на бъдещите добрини,
Той влезе през по-голямата и по-съвър-
шена скиния, не сръка направена, сиреч не
от настоящето творение." Това, което
Павел казва във 2 Коринтяни 5:1, е, че до-
като настоящите ни тела са подходящи
за Живот на тази земя, нашите бъдещи,
прославени тела няма да бъдат от то-
ва творение. Те ще бъдат специално при-
годени за Живот в небесата.

Бъдещото тяло на вярващия е описа-


но също й като вечно... на небесата. То-
ва е едно тяло, което никога повече ня-
ма да бъде засегнато от болести, смърт
и разлоЖение и което завинаги ще оста-
не в нашия небесен дом.

Този стих създава впечатлението, че


вярващият получава това здание от Бо-
га в момента, в който умре, но това не
е така. Вярващият не получава просла-
веното си тяло, докато Христос не се
върне за Своята църква (1 Сол. 4:13-18).
Това, което се случва с вярващия, е след-
ното. По време на смъртта неговият
дух и душа отиват, за да бъдат с Хрис-
тос, където вярващият се наслаЖдава
съзнателно на небесните слави, докато
тялото му се поставя в гроба. При връ-
щането на Господа прахът ще бъде вдиг-
нат от гроба и Бог ще го оформи в едно
ново, прославено тяло, което ще бъде съ-
единено с духа и душата. МоЖе да се ка-
Же, че в периода меЖду смъртта и идва-
нето на Христос за Неговите светии
вярващият ще се намира В едно безплът-
но състояние, което обаче не означава,
че той няма да съзнава напълно цялата
радост и блаЖенство в небесата!

Преди да преминем към следващия


стих, бихме искали да споменем, че изра-
зът „на небесата, дом неръкотворен,
вечен" се тълкува по следните три начи-
на:

516


2 Коринтяни 5

  1. Като самото небе.

  2. Като едно меЖдинно тяло меЖду Жи-
    бота и смъртта.

  3. Като прославеното тяло.

Ние смятаме, че този дом едва ли мо-
Же да бъде самото небе, тъй като в са-
мия него се казва, че става въпрос за ве-
чен дом на небесата, който е небесен
(5:2). Що се отнася до второто тълку-
ване, то трябва да каЖем, че в Библията
никъде не се говори за такова тяло. Още
повече, че неръкотворното здание е опи-
сано като Вечно на небесата, което не би
могло да се отнася за едно меЖдинно тя-
ло. Третото тълкуване - че домът е въз-
кресеното тяло в слава - изглеЖда най-
правдоподобно.

5:2 В това наше настоящо тяло ние
често сме принудени да стенем, тъй ка-
то то ни ограничава и препятства на-
шия духовен Живот. Всички ние с нетър-
пение очакваме да се облечем с нашето
небесно жилище.

В този стих апостолът като че ли


преминава от сравнението със скинията
на сравнение с дреха. Едно предполагае-
мо обяснение на тази промяна е, че Па-
вел като майстор на палатки разбира
добре, че както палатките, така и дре-
хите са направени от подобен материал.
Във всеки случай ясно е, че този стих ис-
ка да ни каЖе колко голямо е Желанието
на апостола да получи своето прославе-
но тяло.

5:3 Какво означава думата „голи"? Да-


ли тя означава, че хората, за които се го-
вори в него, са неспасени и следователно
- без никакво покривало на праведност
пред Бога? Дали че тези хора, макар и
спасени, няма да получат награда на
Христовото съдилище? Или че спасени-
те нямат тяло в периода меЖду смърт-
та и възкресението и са голи в смисъл, че
са безплътни духове?

Ние смятаме, че „голи" означава „без-


плътни или необлечени". Павел казва, че
той горещо Желае не смъртта и безп-
лътното състояние, което я съпровоЖ-
да, а идването на Господ Исус Христос,

когато всички, които са умрели, ще по-


лучат прославените си тела.

5:4 Валидността на нашето тълкува-


не на 3 cm. се подкрепя и от 4 стих. В не-
го апостолът казва, че ние, които сме в
тая настояща, земна скиния, стенем
като обременени не защото желаем да
се съблечем, но да се облечем още пове-
че, за да бъде смъртното погълнато от
живота. С други думи, той не гледа на
състоянието мекду смъртта и Грабва-
нето като на идеалното състояние на
един вярващ, а очаква това, което ще се
случи по време на Грабването, когато
вярващите ще получат тела, които по-
вече няма да бъдат подвластни на
смъртта.

5:5 Бог... е Този, Който ни е образувал
нарочно за това,
а именно за възкресени-
ето на нашите тела. Това ще бъде кул-
минацията на Неговите славни цели за
нас. Понастоящем ние сме изкупени по
отношение на нашите дух и душа, но из-
куплението ще вклк>чи и нашите тела.
Помислете си само! Бог ни е направил за-
ради това - за да бъдем в нашето прос-
лавено състояние, в този дом неръкот-
ворен, вечен, на небесата!

Как моЖем да бъдем сигурни, че ще


имаме такова прославено тяло? Отго-
ворът е, че ние моЖем да бъдем сигурни,
защото Бог.- ни е дал Духа в залог. Как-
то вече беше обяснено, фактът, че все-
ки вярващ притеЖава обитаващия в не-
го БоЖий Дух, е гаранция за това, че всич-
ки БоЖии обещания за вярващия ще бъ-
дат изпълнени. Това е знак на онова, ко-
ето ще дойде. Самият БоЖий Дух е за-
лог, че това, което Бог вече ни е дал час-
тично, един ден ще бъде наше изцяло.

5:6 Дълбоката увереност в тези скъ-


поценни реалности изпълва апостол Па-
вел с едно постоянно дръзновение. Той
знае, че докато е у дома, в тялото, той
е отстранен от Бога. Очевидно за Па-
вел това не е най-идеалното състояние,
но той го Желае, защото то му дава въз-
моЖност да слуЖи на Христос тук, на зе-
мята, и да помага на БоЖиите хора.

517


2 Коринтяни 5

5:7 фактът, че ние ходим с Вярване, а
не с вшкдане, е достатъчно доказател-
ство, че сме разделени от Господа. Ние
никога не сме Видели Господа с физичес-
ките си очи. Видели сме Го само чрез Вя-
ра. Дотогава, докогато сме у дома, В на-
шите тела, ние имаме един Живот, кой-
то не е толкова близък до Господа, кол-
кото Живота, когато ще моЖем да вшк-
даме истински.

5:8 8 cm. отново подема мисълта на 6


cm. и я завършва. Като има тази благос-
ловена надеЖда пред себе си, Павел е из-
пълнен с дързост и казва, че предпочита
да е отстранен от тялото и да бъде у
дома, при Господа. Той страда от една
„болест", която Бърнард нарича „небес-
на носталгия".

На пръв поглед този стих сякаш казва


точно обратното на казаното в пре-
дишните стихове. Там апостолът коп-
нееше да бъде в прославеното си тяло,
докато тук казва, че предпочита да бъ-
де разделен от тялото, за да дойде у до-
ма при Господа, тоест предпочита да е
в безплътното състояние, което вярва-
щият приема меЖду смъртта и Грабва-
нето.

Но всъщност противоречие няма. За


християнина има три възмоЖности и
тук става въпрос за предпочитане на ед-
ната от трите. Първата възмоЖност е
настоящият ни Живот в смъртните те-
ла. Следващата е състоянието меЖду
смъртта и идването на Христос - едно
безплътно състояние, в което духът и
душата съзнателно се наслаЖдават на
присъствието на Христос. И последна-
та е завършването на нашето спасение,
когато ще получим прославените си те-
ла при повторното идване на Господ
Исус. В този пасаЖ Павел просто ни учи,
че първото състояние е добро, второто
- по-добро, а третото - най-добро.

5:9 Вярващият трябва ревностно да


се старае да бъде угоден на Господа. И
докато неговото спасение не зависи от
делата, наградата, която той ще полу-
чи в един идващ ден, ще бъде пряко про-

порционална на Верността му към Гос-


пода. Вярващият никога не трябва да
забравя, че вярата е свързана със спасе-
нието, а делата - с Възнаграждението.
Вярващият се спасява по милост чрез вя-
ра, а не чрез дела; но след като бъде спа-
сен, той трябва да се стреми да върши
добри дела, защото, правейки това, ще
получи награда.

ЗабелеЖете, че Павел Желае да бъде


угоден на Господа, независимо дали е у
дома или разделен от Него. Това означа-
ва, че неговото слуЖение на земята има
за цел да зарадва сърцето на Господа, не-
зависимо дали Павел се намира все още
тук, на земята, или стои пред Христо-
вото съдилище.

5:10 Една от причините да бъдем угод-


ни на Христос е, че всички ние трябва
да застанем открити пред Неговото


Сподели с приятели:
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница