Управление на сървъри, работещи под Windows Server 2003 R2



Дата05.08.2017
Размер222.6 Kb.

Глава 16

Управление на сървъри, работещи под Windows Server 2003 R2

Урок 1: Управление на мрежови системи

Урок 2: Управление на системни обкръжения, профили и свойства

Урок 3: Управление на хардуерни устройства и драйвери

Урок 4: Управление на динамично свързани библиотеки

За тази глава


Сървърите са сърцето на всяка мрежа базирана на Microsoft Windows. Една от основните отговорности на администратора е да управлява тези ресурси. Основният инструмент за това е конзолата Computer Management, която осигурява единен и интегриран интерфейс за справяне с такива фундаментални административни задачи като:

  • Управление на потребителските сесии и връзки към сървърите

  • Управление използването на файловете, директориите и начина, по който те се споделят

  • Включване на административни аларми

  • Управление на приложенията и мрежовите услуги

  • Конфигуриране на хардуерните устройства

  • Преглеждане и конфигуриране на дисковите устройства и сменяемите устройства за съхранение на данни

Въпреки че конзолата Computer Management е много добър инструмент за отдалечено управление на мрежови ресурси, администраторът има нужда също и от средства за фин контрол над настройките и свойствата на системното обкръжение. За това е и инструментът System. Неговото предназначение е:

  • За конфигуриране производителността на приложенията, виртуалната памет и настройките на регистъра

  • За промяна на системните и потребителски променливи на обкръжението

  • За задаваме на настройките за стартиране и възстановяване на системата

  • За управление на хардуерните и потребителските профили



Урок 1: Управление на мрежови системи


Конзолата Computer Management е предназначена за справяне с основни задачи по администриране на локални и отдалечени системи. Това е инструмент, с който системните администратори трябва да бъдат много добре запознати. Достъп до конзолата Computer Management може да се получи по един от следните начини:

  • Избира се Start, след това Programs или All Programs, после Administrative Tools и накрая Computer Management

  • Избира се Computer Management от папката Administrative Tools

Както е показано на Фигура 16-1, главният прозорец е разделен на две части, подобно на Windows Explorer. В лявата има дърво, което се използва за навигация и избор на съответния инструмент. Инструментите са разделени на три общи категории:

  • System Tools - Осигурява достъп до инструменти с общо предназначение за управление на системи и преглед на системна информация;

  • Storage - Показва информация за сменяеми и логически устройства, и осигурява достъп до инструментите за управление на тези устройства;

  • Services And Applications - Позволява на администраторът да преглежда и управлява свойствата на услугите и приложенията, инсталирани на сървъра.




Фигура 16.1. Конзолата Computer Management
Инструментите, достъпни през дървото, осигуряват базовата функционалност на конзолата за управление. Когато се избере Computer Management от дървото, може да се получи достъп до следната функционалност:

  • Свързване с други компютри

  • Изпращане на конзолни съобщения

  • Експортиране на списъци с информация

В следващите редове се разглеждат тези задачи, за да може след това да се навлезе в детайли в инструментите на конзолата.

Свързване с други компютри


Конзолата Computer Management е предназначена за работа с локални и отдалечени системи. Компютърът, който ще се управлява, може да бъде избран по следния начин:

  1. Натиска се с десния бутон на мишката Console Management и след това се избира Connect to Another Computer от контекстното меню.

  2. Избира се Another Computer и се задава пълното име на компютъра, с който ще се работи. Например engsvr01.technology.microsoft.com, където engsvr01 е името на компютъра, а technology.microsoft.com е името на домейна.

  3. Натиска се ОК.

Изпращане на конзолни съобщения


Конзолата Computer Management може да се използва за изпращане на съобщения до потребители работещи на локалната или отдалечени системи. Тези съобщения се появяват в диалогов прозорец, който потребителят трябва да натисне, за да се затвори.

На отдалечени и локални потребители, съобщения се изпращат по следния начин:



  1. В конзолата се натиска десен бутон върху Computer Management от дървото. След това, в контекстното меню се избира All Tasks и тогава Send Console Message. Така се отваря диалоговият прозорец, показан на Фигура 16-2.




Фигура 16.2. Диалоговият прозорец Send Console Message


  1. Въвежда се текстът на съобщението в полето Message, а в полето Recipients трябва да се вижда името на компютъра, към който е свързана конзолата в момента.

  2. Ако съобщението ще се изпраща само до потребителите на тази система, се натиска Send. В противен случай, се натиска бутона Add, за да се добавят получатели или Remove – за да се изтрият. След това, вече може да се натисне Send.

Забележка


Само потребители, които са влезли в избраната система, ще получат съобщението, останалите – не. В допълнение, за да може да се изпращат конзолни съобщения в Windows NT, Windows 2000, Windows XP и Windows Server 2003, услугата Messenger трябва да е стартирана. За Windows 95 и Windows 98, трябва да е стартирана програмата WinPopup.

Експортиране на списъци с информация


Възможността да се експортират списъци с информация е любима на много администратори и е особено полезна. Тя позволява да се запазва текстовата информация, която се появява в дясната част на конзолата Computer Management, в текстов файл (с разделители запетая или табулация). По този начин например, може да се запази детайлна информация за всички стартирани услуги в системата чрез следната последователност от действия:

  1. В конзолата Computer Management се натиска знака плюс (+) пред System Tools. Това разгръща този възел от дървото и показва всички инструменти в него.

  2. Натиска се десен бутон върху Event Viewer и след това от контекстното меню се избира Export List. Това отваря диалоговия прозорец Export List.

  3. В полето Save In се въвежда къде да се запише файла, с експортираните данни и как да се казва.

  4. От списъка Save As Type се задава форматирането на файла. Като разделител на колоните с информация може да се използва табулация или запетая и текста може да се кодира в ASCII или Unicode.

  5. Натиска се Save, за да се приключи процеса по експортиране.

Може да се използва подобна процедура за експортиране на списъци с друг тип информация, показвана в конзолата Computer Management .

Използване на системните инструменти за управление на компютъра (Computer Management System Tools)


Системните инструменти са предназначени за управление на системи и разглеждане на системна информация. Налични са следните:

  • Event Viewer - Разглеждане на дневниците със събития (event logs) на даден компютър;

  • Shared Folders - Управление на свойствата на споделените папки, потребителските сесии и отворените файлове;

  • Local Users And Groups - Управление на локалните потребители и потребителски групи за дадения компютър;

  • Performance Logs And Alerts - Наблюдение на производителността на системата и създаване на дневници, в които се записват параметрите на производителността. Този инструмент може да се използва и за известяване на потребителя, и вдигане на аларма при възникването на определени ситуации, по отношение на производителността.

  • Device Manager - Използва се като център за проверка състоянието на всяко устройство, инсталирано на даден компютър и за обновяване на драйверите му.

Използване на инструментите за работа с устройства за съхранение на данни (Computer Management Storage Tools)


Тези инструменти дават информация за устройствата за съхранение на данни и осигуряват достъп до други инструменти за управление на тези устройства. Налични са следните:

  • Removable Storage - Управлява устройствата със сменяеми информационни носители и лентови библиотеки. Проследява опашки със задачи и заявки на оператора, свързани с тези устройства.

  • Disk Defragmenter - Коригира проблеми с дискова фрагментация чрез локализиране и комбиниране на фрагментираните файлове;

  • Disk Management - Управлява твърдите дискове, дяловете им, както и RAID масивите. Заменя програмата Disk Administrator от Windows NT 4.0.

Работа с услуги и приложения (Services and Applications)


Възелът Services and Applications в дървото на конзолата Computer Management, обединява всички възможни административни задачи, които могат да се извършат по отношение на услугите и приложенията. От тук са достъпни някои помощни програми, които се отварят и от други места. Например, ако системата, която е избрана в конзолата, има инсталиран Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP), той може да се управлява от Services and Applications. Алтернативният вариант е да се използва DHCP инструмента от Administrative Tools папката. Задачата може да бъде изпълнена и по двата начина.

Тази технология е възможна, защото DHCP инструментът e модул за Microsoft Management Console (MMC). Когато се отваря DHCP инструментът през възела Applications and Services, модулът се показва в дясната част на конзолата Computer Management .



Урок 2: Управление на системни обкръжения, профили и свойства


Помощната програма System се използва за управление на системни обкръжения, профили и свойства. За да се отвори тя, се щраква два пъти върху System в Control Panel. Така се отваря прозорецът System Properties.

Както е показано на Фигура 16-3, прозорецът System Properties има шест страници. Някои от тях се разглеждат в следващите редове.




Фигура 16.3. Помощната програма System

Страница General


За всеки сървър, работещ с Windows Server 2003, общата системна информация е достъпна от страница General на помощната програма System, така както е показано на Фигура 16-3.

Информацията, която може да се намери тук е следната:



  • Версия на операционната система и service pack

  • Регистриран собственик

  • Сериен номер

  • Тип на компютъра

  • Количество оперативна памет, инсталирано в компютъра

  • Тип на процесора

Страница Computer Name


На тази страница може да се види и промени мрежовата идентификационна информация на компютъра, така както е показано на Фигура 16-4.


Фигура 16.4. Страницата Computer Name
За да се отвори страницата за мрежова идентификационна информация, се стартира помощната програма System, чрез двойно щракване върху System в Control Panel. След това се избира страницата Computer Name. За да се промени името на системата и домейна, се натиска бутона Change.

Страница Hardware


Сървърите работещи с Windows Server 2003, могат да използват множество хардуерни профили. Хардуерните профили са удачни за използване при преносими сървъри, обикновено стартирани върху преносими компютри. С тяхна помощ лесно може да се конфигурират два профила – един за случая, когато компютъра е свързан към мрежата (docked) и друг за случая, когато не е (undocked).

Конфигуриране на начина, по който се използват профилите


За конфигуриране на хардуерните профили се избира страницата Hardware на помощната програма System и тогава се натиска бутона Hardware Profiles. Така се отваря прозорецът показан на Фигура 16-5. Windows Server 2003 позволява да се конфигурира начина, по който се използват хардуерните профили, както следва:

  • Задава се профил по подразбиране, чрез промяна на позицията на профила в списъка Hardware Profiles. Най-горният е този по подразбиране.

  • Определя се за колко време се извежда при стартиране менюто за избор на хардуерен профил. Това става чрез задаване на стойност в полето Select The First Profile Listed If I Don’t Select A Profile In. Стойността по подразбиране е 30 секунди.

  • Задава се системата да чака за неопределен период от време, като се избере Wait Until I Select Hardware Profile.




Фигура 16.5. Прозорецът Hardware Profiles

Конфигуриране на Docked и Undocked профили


За да се конфигурира компютър за работа с Docked и Undocked профили, трябва да се изпълнят следните стъпки:

  1. От списъка Available Hardware Profiles, се избира профилът по подразбиране и след това се натиска Copy.

  2. В полето To на диалоговия прозорец Copy Profile, се въвежда името на Docked профила.

  3. Избира се новият профил и се натиска бутона Properties.

  4. Избира се This Is A Portable Computer и след това The Computer Is Docked.

  5. Избира се Always Include This Profile As An Option When Windows Starts и се натиска ОК.

  6. Избира се профилът по подразбиране от списъка Available Hardware Profiles и след това се натиска Copy.

  7. В полето To на прозореца Copy Profile се въвежда името на Undocked профила.

  8. Избира се новосъздаденият профил и след това се натиска Properties.

  9. Избира се This Is A Portable Computer и след това The Computer Is Undocked.

  10. Избира се Always Include This Profile As An Option When Windows Starts и се натиска ОК.

  11. Накрая се задава хардуерният профил по подразбиране в зависимост, кое е текущото състояние на компютъра – docked или undocked.

  12. След като се натисне ОК, процедурата е завършена.

Когато компютърът зарежда, хардуерните профили се появяват и потребителят може да избере правилния за дадената ситуация.

Страница Advanced


Чрез страница Advanced, показана на Фигура 16-6, могат да се променят много от ключовите характеристики на операционната система Windows, включително производителността на приложенията, използването на виртуалната памет, потребителските профили, променливите на обкръжението, а също и стартирането и възстановяването на системата при срив. За да бъде отворена тази страница, се стартира помощната програма System чрез двойно щракване върху иконата System в Control Panel. След това се натиска страницата Advanced.


Фигура 16.6. Страницата Advanced

Настройване на производителността


Множество графични подобрения са добавени към интерфейса на Windows Server 2003. Те включват визуални ефекти за менютата, лентите с инструменти, прозорците и лентата на задачите. За да се гарантира, че сървърът работи с възможно най-добра производителност, тези подобрения са изключени по подразбиране. Това намалява работата, която сървърът трябва да върши, когато администраторите влизат в системата локално. Ето защо подобренията, в повечето случаи, биха останали изключени. Обаче, ако се наложи да бъдат включени, ето как става това:

  1. Избира се страница Advanced на помощната програма System и след това се натиска бутонът Settings в панела Performance. Така се отваря прозорецът Performance Options.

  2. По подразбиране е избрана страницата Visual Effects. Възможностите за контрол на визуалните ефекти са следните:

  • Let Windows Choose Whats Best For My Computer разрешава на операционната система да избере настройките на производителността на базата на хардуерната конфигурация. Когато става дума за сървър, обикновено Windows включва само Use Visual Styles On Windows And Buttons, а всички останали оставя изключени.

  • Adjust For Best Appearance. Когато се избере тази настройка, всички визуални ефекти се включват. Менютата и лентата на задачите използват анимирани преходи и сенки. Шрифтовете, които се изобразяват на екрана, са със загладени ръбове. Падащите списъци се разлистват плавно. Папките използват уеб изгледи и т.н. На един сървър тези настройки използват ненужно много памет и системни ресурси и едва ли биха много полезни на администратора.

  • Adjust For Best Performance. Когато се избере настройката за най-добра производителност, се изключват визуалните ефекти, които консумират най-много системни ресурси, като анимираните преходи и заглаждането на шрифтовете. При това се оставят включени базов набор от ефекти. В някои случаи, обаче тази настройка изключва всичко.

  • Custom. Визуалните ефекти могат и да се персонализират. За целта, се избират желаните ефекти, а останалите се изключват. Ако всички бъдат изключени, Windows не използва визуални ефекти.

  1. Когато се приключи с настройката на визуалните ефекти се натиска ОК и после отново ОК.

Настройване на производителността на приложенията


Производителността на приложенията в Windows Server 2003, зависи от настройките на диспечирането на процесорното време и кеширането на паметта. Диспечирането на процесорното време определя скоростта, с която реагира активното в момента приложение (в сравнение с приложенията, които работят във фонов режим). Чрез настройката на кеширането може да се оптимизира системата за по-бърза работа на приложенията или за по-бърз достъп до файловете.

Тези настройки се модифицират по следния начин:



  1. Избира се страница Advanced на помощната програма System, след това се отваря прозорецът Performance Options, чрез натискане на бутона Settings в панела Performance. В този прозорец се избира страница Advanced, за да се променят настройките за производителността.

  2. Панелът Processor Scheduling предлага две алтернативи:

  • Programs. Чрез нея се осигурява възможно най-доброто време за реакция и по-голям дял от наличните ресурси на активното приложение. По принцип се използва за приложни, уеб и сървъри за предаване на поточно видео или аудио.

  • Background Services. Ако се избере тя, приложенията, които работят във фонов режим получават по-добро време за реакция. Използва се за Active Directory, файлови, мрежови и комуникационни сървъри, и сървъри за печат.

  1. Панелът Memory Usage предлага следните две алтернативи:

  • Programs. Чрез нея се оптимизира оперативната памет за работата на приложенията. По принцип се използва за приложни, уеб и сървъри за предаване на поточно видео или аудио.

  • System Cache. Ако се избере тази алтернатива, оперативната памет се оптимизира за по-бърза работа на файловата система. Използва се за Active Directory, файлови, мрежови и комуникационни сървъри, и сървъри за печат.

  1. Натиска се ОК.

Конфигуриране на виртуалната памет


Виртуалната памет позволява да се използва дисковото пространство за разширяване на оперативната памет. Това е характеристика, налична в Intel 386 и по-новите процесори, която се използва за запис на оперативната памет върху твърдия диск, използвайки процес наречен страниране. Чрез този процес, предварително зададен обем оперативна памет се записва във файл, и в последствие се ползва от там. (Виж глава 9)

При инсталиране на операционната система, файлът за виртуална памет се създава автоматично върху твърдия диск, на който прави инсталацията. По подразбиране, на другите устройства такива файлове не се създават и администраторът трябва да ги създаде ръчно, ако желае. Когато се създава нов файл за виртуална памет, се задава начален и максимален размер. Файлът получава име Pagefile.sys.

Microsoft препоръчва да се създадат фалове за виртуална памет на всички инсталирани твърди дискове. Използването на множество файлове може да ускори съществено работата с виртуалната памет. За това, вместо един голям файл за виртуална памет е добре да има няколко по-малки.

Виртуалната памет се конфигурира по следния начин:



  1. Стартира се помощната програма System и се отваря страница Advanced.

  2. Натиска се бутона Settings в панела Performance. При това се отваря прозорецът Performance Options и там се избира страница Advanced. Натиска се бутонът Change, за да се отвори прозорецът Virtual Memory, показан на Фигура 16.7. Този прозорец има три области:

  • Drive [Volume Label]. Показва как е конфигурирана виртуалната памет в момента. Показан е всеки дял с асоциирания му файл за виртуална памет (ако има такъв). Интервалът от стойности показва, какви са зададените начална и максимална големина на файла.

  • Paging File Size For Selected Drive. Дава информация за текущо-избрания дял и позволява да се зададе размерът на файла. Space Available показва, колко е наличното свободно място на този дял.

  • Total Paging File Size For All Drives. Показва препоръчителния размер на виртуалната памет за дадената система и колко е заделена в момента.
    Въпреки че Windows Server 2003 може да увеличава размера на файла за виртуална памет, когато има нужда, това може да доведе до фрагментиране на файлове и понижена производителност. Оптималният вариант е да се зададат равни начален и максимален размер. В повечето случаи се препоръчва файлът да бъде с размер два пъти по-голям от обема на физическата оперативна памет. Например на компютър с 512 мегабайта памет, трябва Total Paging File Size For All Drives да е поне 1024 мегабайта. За сървъри с 2 гигабайта и повече памет, обаче е препоръчително да се следват препоръките на производителя на сървъра.




Фигура 16.7. Прозорецът Virtual Memory

  1. От списъка с дялове Drives се избира желания.

  2. В областта Paging File Size For Selected Drive се конфигурира файла за виртуална памет. Избира се Custom Size. Въвежда се начален и максимален размер и се натиска Set, за да се запазят настройките.

  3. Повтарят се стъпки 3 и 4 за всеки дял, който трябва да бъде конфигуриран.
    На системния дял, началният размер трябва да се зададе поне с големината на физическата оперативна памет. Ако това не е така, Windows няма да може да записва STOP информация, когато настъпват фатални грешки при работата на операционната система.

  4. Натиска се ОК.

Ако файлът за виртуална памет, чиито настройки са били променени се използва в момента на промяната, системата ще трябва да се рестартира, за да може новите настройки да влязат в сила.

Конфигуриране на системни и потребителки променливи на обкръжението


Системните и потребителските променливи на обкръжението могат да се променят лесно от прозореца Environment Variables, показан на Фигура 16-8. За да бъде отворен, трябва да се стартира помощната програма System, да се отвори страница Advanced и да се натисне бутонът Environment Variables.


Фигура 16.8. Прозорецът Environment Variables

Създаване на нова променлива


Нова променлива на обкръжението може да се създаде по следния начин:

  1. Натиска се бутонът New, съответно в панелите User Variables, за потребителските променливи или System Variables, за системните. Така се отваря или прозорецът New User Variable, или New System Variable, респективно.

  2. В полето Variable Name се въвежда името на променливата. След това в полето Variable Value се въвежда стойността ú.

  3. Натиска се ОК.

Промяна на променлива


Променливите на обкръжението могат да се редактират ето така:

  1. Избира се променливата, която ще се променя, от списъците User Variables или System Variables.

  2. Натиска се бутонът Edit, в съответния панел. Така се отваря или прозорецът Edit User Variable, или прозорецът Edit System Variable.

  3. Въвежда се новата стойност в полето Variable Value.

  4. Натиска се ОК.

Изтриване на променлива


Променлива на обкръжението може да се изтрие, като се избере и след това се натисне бутонът Delete.

Забележка


Когато се създават или модифицират системни променливи на обкръжението, промените влизат в сила след рестарт на системата. Промени свързани с потребителските променливи влизат в сила при следващото влизане в системата на дадения потребител.

Урок 3: Управление на хардуерни устройства и драйвери


Операционната система Windows Server 2003 разполага с четири инструмента за управление на хардуерните устройства и драйверите. Това са:

  • Device Manager

  • Add Hardware Wizard

  • Hardware Update Wizard

  • Hardware Troubleshooter

Те се използват при инсталиране, деинсталиране и справяне с проблеми с хардуерни устройства и драйвери и тук ще бъдат разгледани някои от тях. За да тази цел, трябва да бъдат представени подписаните и неподписаните драйвери и системните настройки, с които могат да се ограничи инсталирането на неподписани драйвери.

Работа с подписани и неподписани драйвери за устройства


Microsoft препоръчва, да се използват подписани драйвери за инсталираните устройства, когато е възможно. Подписаните драйвери разполагат с цифров подпис, който гарантира, че щателно са били тествани от Windows Hardware Quality Labs. Цифровите подписи гарантират също, че драйверът не е бил модифициран от недоброжелатели.

Все пак има ситуации, когато може да се наложи да се използва неподписан драйвер. Например, може да се окаже, че за някое от устройствата, инсталирани в сървъра, няма подписан драйвер. В този случай, първо би трябвало да се провери на сайта на производителя на устройството за подписан драйвер. Такъв може да е наличен също на диск, който е получен заедно с устройството или на инсталационния диск на Windows Server 2003. Ако обаче, подписан драйвер не може да бъде открит, се налага да се ползва неподписан. Възможни са следните решения:



  • Да се инсталира неподписан драйвер – такъв, който е работил с Windows 2000 би могъл да свърши работа, например. Обаче, след това системата може да стане нестабилна. Тя може да блокира, да се загубят данни и дори да не може да се рестартира.

  • Да се спре да се използва това устройство или да се използва друго, което разполага с необходимите драйвери. Тук, цената на това решение може да е определяща, но това не трябва да е единственият фактор, който се взима предвид. Една нестабилна система също може да доведе до големи разходи.

По подразбиране, Windows Server 2003 предупреждава, ако се прави опит за инсталиране на неподписан драйвер. Това предупреждение може да бъде изключено, както и може да се забрани напълно инсталирането на неподписани драйвери. Един от начините да се зададат настройките за драйверите, е чрез помощната програма System, която се намира в Control Panel.

  1. Стартира се помощната програма System. Отваря се страница Hardware и след това се натиска Driver Signing.

  2. Избира се какво да направи Windows, ако някой се опита да инсталира неподписан драйвер. Възможностите са:

  • Ignore. Инсталира се софтуера, какъвто и да е, без да се иска одобрението на потребителя.

  • Warn. Извежда се запитване какво действие да се предприеме.

  • Block. Не се инсталират неподписани драйвери.

  1. Ако тези настройки са предназначени само за текущия потребител, трябва да се изключи Make This Action The System Default. В противен случай трябва да се остави включено, за да влязат в сила за всички.

  2. Натиска се ОК два пъти.

Преглеждане и управление на хардуерни устройства


Детайлизиран списък на всички хардуерни устройства може да се види по следния начин:

  1. Избира се Start, Programs или All programs, след това Administrative Tools и накрая Computer Management.

  2. В конзолата Computer Management се натиска знака плюс (+) до възела System Tools.

  3. Избира се Device Manager. Тук се появява пълният списък с устройства инсталирани в системата. По подразбиране, този списък е организиран по тип на устройствата.

  4. За да се разгледат устройствата от определен тип, се натиска плюсът (+) до наименованието на типа.

  5. Ако се натисне десен бутон върху дадено устройство, то може да се управлява от контекстното меню. Какви възможности има за това, зависи от конкретния тип устройство, но сред тях винаги са следните:

  • Disable. Изключва устройството, но не го деинсталира.

  • Enable. Включва устройството, ако е изключено.

  • Properties. Показва прозорецът Properties, в който има различни настройки и свойства

  • Uninstall. Деинсталира устройството и неговите драйвери.

  • Update Driver. Обновява драйвера.

В списъка с устройства се появяват и предупреждения, когато има проблеми с някое устройство. Червен “Х” означава, че устройството е неправилно инсталирано или е изключено от потребител или администратор поради някаква причина.

От менюто View на конзолата Computer Management може да се променя, кои устройства да се показват и как точно. Настройките за това са:



  • Devices By Type - Устройствата са подредени по тип, като например Disk Drive (дисково устройство) или Printer (принтер). Това е видът на списъка от устройства по подразбиране.

  • Devices By Connection - Устройствата са подредени, така както са свързани в компютъра.

  • Resources By Type - Така се показва състоянието на разпределените в системата ресурси, подредени по техния тип.

  • Resources By Connection - Показват се ресурсите, които са разпределени между устройствата, като те са подредени според това как са свързани устройствата.

  • Show Hidden Devices - Показват се и не-Plug and Play устройства, както и такива, които са били премахнати физически от компютъра, но техните драйвери не са деинсталирани.

Конфигуриране на драйвери


Драйверите са нужни за нормалната работа на устройствата. В средата на Windows Server 2003 са осигурени добри инструменти за тяхното управление. С тях лесно може да се поддържат и обновяват драйверите. Тези инструменти дават възможност да се прегледа информацията за даден драйвер, да се инсталира или да се обнови, както и да се върне инсталиран преди това, или да се деисталира напълно.

Преглеждане на информацията за драйвер


Всеки драйвер, който се използва в системата има и асоцииран файл. Следните стъпки показват как може да се разбере местоположението на файла:

  1. Стартира се Computer Management. В конзолата Computer Management се натиска плюсът (+) до възелът System Tools. Това показва инструментите в него.

  2. Избира се Device Manager. Така се появява пълния списък на устройствата, инсталирани в системата.

  3. Натиска се десен бутон върху желаното устройство и от контекстното меню се избира Properties. Така се появява прозорецът Properties, където трябва да се отвори страница Driver.

  4. За да се отвори прозорецът Driver File Details, се натиска бутонът Driver Details. Тук може да се види следната информация:

  • Driver Files. Представлява списък с местоположенията на файловете на драйвера.

  • Provider. Това е създателя на драйвера.

  • File Version. Това е версията на избрания файл.

Инсталиране и обновяване на драйвери


За да работят устройствата безпроблемно е добре драйверите да се осъвременяват. Драйверите могат да се инсталират и обновяват ето така:

  1. Стартира се Computer Management. В конзолата Computer Management се натиска плюсът до System Tools, така че да се отвори списъка с инструментите.

  2. Избира се Device Manager в конзолата. Така се появява пълния списък с устройства.

  3. Натиска се десен бутон върху съответното устройство и се избира Update Driver от контекстното меню. По този начин се стартира помощникът Hardware Update Wizard.

  4. Както е показано на Фигура 16.10, може да се зададе дали драйверите да се инсталират автоматично (Install The Software Automatically) или ръчно (Install From A List Or Specific Location), при което се избира драйвер от списък или конкретно местоположение.




Фигура 16.10. Задаване, дали да се търси автоматично драйверът или да се избере от списък с вече познатите


  1. Ако се избере автоматично да се инсталира драйверът, Windows търси по-нова версия и я инсталира, ако я намери. Ако такава не е намерена, Windows запазва текущия драйвер. И в двата случая, ако се натисне Finish се приключва процеса и се пропускат всички следващи стъпки.

  2. Ако се избере ръчна инсталация на драйвера, възможностите са следните:

  • Search For The Best Driver In These Locations. Помощникът претърсва системната базата данни с драйвери и след това всяко местоположение, което бъде зададено, като флопидиск или CD-ROM. Всички драйвери, които бъдат открити, се извеждат, за да може потребителят да избере от тях.

  • Don’t Search. I Will Choose The Driver To Install. Потребителят избира сам драйверът и на следващия екран се появява списък със препоръчителните такива, както е показано на Фигура 16-11. Ако правилният драйвер се намира в списъка, потребителя може да го избере. Ако го няма, обаче може да се изключи Show Compatible Hardware Only. Така ще се появи пълният списък на драйверите, сортиран по производители.




Фигура 16.11. Избиране на драйвер за устройство
Обновените драйвери могат да добавят функционалност за дадено устройство, могат да подобрят производителността и да решат предишни проблеми. Въпреки това, не е добра идея да се инсталират последните драйвери на работещ сървър, без да е проверено преди това, дали те работят надеждно.

Връщане към предишен драйвер


Понякога се случва, драйвер, който е инсталиран наскоро, да води до проблем в работата на устройството или дори до блокиране на цялата система. Решението на подобен проблем е да се върне предишния инсталиран драйвер. Това се прави по следния начин:

  1. Стартира се Computer Management. Натиска се плюсът до System Tools.

  2. Избира се Device Manager, при което се появява списъкът с всички устройства.

  3. Натиска се десния бутон на мишката върху съответното устройство и след това се избира Properties от контекстното меню.

  4. В прозорецът Properties, се избира страницата Driver. След това се натиска бутонът Roll Back Driver. Появява се запитване за потвърждение, където се натиска Yes.

  5. Натиска се ОК.

Премахване на драйвери на деинсталирани устройства


Обикновено, когато дадено устройство бъде премахнато от системата, Windows Server 2003 открива това и деинсталира и ненужните вече драйвери. Понякога обаче, това не се случва и драйверът трябва да бъде премахнат ръчно. Това може да се направи като се следва тази последователност от действия:

  1. Стартира се Computer Management. Натиска се плюсът до System Tools.

  2. Избира се Device Manager, при което се появява списъкът с всички устройства.

  3. Натиска се десния бутон на мишката върху съответното устройство и след това се избира Uninstall от контекстното меню.

  4. Появява се запитване за потвърждение, където се натиска ОК.

Управление на хардуера

Включване и изключване на устройства


Когато едно устройство не работи както трябва, администраторът на системата може да пожелае да деинсталира драйверът му или да го изключи. Деинсталирането на драйвера води до това, че временно устройството изглежда като премахнато от компютъра. Но при следващия рестарт на системата, Windows Server 2003 ще се опита да инсталира драйвера отново.

Когато дадено устройство бъде изключено, Windows не го използва въобще. По този начин устройството не заема системни ресурси и операционната система не пита дали да инсталира драйвер при всяко рестартиране. За да се изключи дадено устройство, се прави следното:



  1. Стартира се Computer Management. Натиска се плюсът до System Tools.

  2. Избира се Device Manager, при което се появява списъкът с всички устройства.

  3. Натиска се десния бутон на мишката върху съответното устройство и след това от контекстното меню се избира Enable (включи) или Disable (изключи).


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница