Uprazhneniya-2014. indd

272
си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някой от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога, но вярваш в парите, а не в Бога.
Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“
„Беседи, обяснения и упътвания“ (1922 г.)
2
, „Съвършеният мъж“, стр. 69-70.
Аз ви навеждам сега на мисълта: права мисъл ви трябва сега! Не каквото мислят хората. Бог изисква ние правилно да мислим, понеже ние сме слуги, за да извършим Неговата работа на Земята. Ние трябва да градим правилно нещата. Ако ти градиш къща за Господа, добре правиш. Ако ореш нива за
Господа, добре правиш. Каквото правиш за Господа, е добро. Но щом го правиш за себе си, ти си на кривия път. Всичко, каквото правиш, трябва да го правиш за Слава Божия.
„Към Обетованата земя“, „Търсене на изгубената дума“, стр. 200.
Ние всички сме потребни на Господа, понеже сме проводници на
Неговите идеи, на Неговите мисли. Първото нещо е вие да не живеете за себе си. То да бъде последното нещо – за себе си да живеете. Най-първо ще бъдете проводници на Неговата мисъл, на Неговото знание, на Неговата сила. Най-после ще оставите себе си на заден план. И Христос, Който разбираше този закон, казва: „Не дойдох да извърша своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ Казвате: „Как трябва да живеем, как трябва да мислим?“ Тъй както Христос е мислил.
„Божественият център“, „Постижения на Любовта“, стр. 29.
В продължение на една седмица ще направите следния опит: всеки ще работи сам да изкара прехраната си. Ще си представите, че сте изпаднали в чужд град, между непознати хора, без пет пари в джоба си и трябва да работите, за да не гладувате. В това време ще уповавате само на Бога и на себе си. Ще приложите вярата си и ще тръгнете да търсите работа. Ако сте чиновник, каквато заплата ви се пада за една седмица, ще я раздадете на бедни, а вие ще останете без пари. Вкъщи, между домашните си, ще минете като чужденец, няма да се ползвате от това, което другите ядат. Вие имате право да ядете само от това, което спечелите през деня, но без да постите.
Ще работите по два-три часа на ден, вън от задължителната ви работа, като чиновник или учител, но ще си изкарате прехраната. Ще отиде при някой свой приятел или познат и ще го помолите да ви даде работа, да му услужите: или вода да донесете, или дърва ще нацепите, или градината ще полеете. Ако сте домакиня, ще кажете на приятелката си, че сте решили днес да я отмените в домашната работа: ще оперете дрехите, ще наготвите и т.н. За извършената работа ще получите поне един обяд. Може да отидете и при непознати, чужди хора, там да поработите няколко часа. Който реши

273
да изпълни задачата, ще я направи, както му се нареди – при по-мъчни или при по-лесни условия. Всеки ще пише в тетрадката си как е прекарал деня, при какви условия е работил, какви преживявания е имал. След това ще размишлява върху живота, върху отношенията на хората, за да извади някаква поука. Така човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справи и при най-мъчните условия. Ако си гладен, достатъчно е да отправиш мислено една дума към ухото на някой богат човек, за да разбере нуждите ти и да те нахрани. Важно е човек да знае как да предаде мисълта си и каква дума да отправи към онзи, от когото иска нещо.

Изтегляне 2.21 Mb.

Сподели с приятели: