Дефиниция: Утилитаризъм е направление и категория в етиката, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза.
Според привържениците на утилитаризма всяка постъпка е морално оправдана тогава и само тогава, когато поражда поне толкова полза за всички засегнати от нея, колкото всяка алтернативна постъпка, която лицето може да извърши. Най-известен привърженик на теорията е Джон Стюарт Мил, който формулира принципа на най-голямото щастие. Винаги постъпвай така, че да пораждаш най-голямо щастие.
Джеръми Бентам (1748-1832г.) „Най-голямото щастие за най-голям брой хора е в основата на морала и законодателството.“ „Война - това е нещастие в увеличен мащаб.“ - Ползата представлява превъзходство на удоволствието над страданието.
- Съществуват само две постоянни човешки състояния – стремеж към удоволствие и избягване на болката.
- Принцип на ползата всичко, което носи максимално щастие на максимален брой хора, е добро.
Проблеми при Утилитаризма: - Не винаги знаем предварително последствията от действията си.
- Трудност при измерването на удоволствие и щастие.
- Може да бъде против интуитивно – да жертваш един, за да спасиш много.
- Интересува се само от крайният резултат.
Джон Стюърт Мил (1806г-1873г.) „Един човек с вяра е равен на 99 души с интереси“. „Запиташ ли се дали си щастлив, веднага спираш да бъдеш“. „Свободата е да правиш това, което искаш.“ „Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена.“ - По-усъвършенствана версия на Утилитаризъм.
- Заинтересуван от качеството на удоволствието и количеството на хората, които се наслаждават.
- Обуславя нисши и висши човешки удоволствия.
Нисши и висши удоволствия според Мил - Нисши удоволствия: хранене, пиене, плътски удоволствия и т.н.
- Висши удоволствия: интелектуални, креативни, духовни
Утилитарния морал признава способността на човека да пожертва най-голямото си благо, заради благото на другите. Мотивът определя моралната стойност на едно действие, макар и да определя достойнствата на дееца. Положителните действие не винаги са гаранция за добродетелен характер. Утилитаризма като християнска и религиозна етика. - Утилитаризма и последиците от идеята за общо щастие.
- Утилитаризма като учение, което може да ни предостави извинения за нашите лоши дела.
Възможно и необходимо ли е да постигнем способността да живеем без щастие:
- Саможертва
- Самоцел
- Висша човешка добродетел
Времето, определящо действието, като недостатъчен фактор да се преценят последиците за общото щастие.
Сподели с приятели: |
